Шият знаме за почит към Хаджи Димитър

*Казанлъчани честват герои от Възраждането

*На 19 юли отново ще има поход до Бузлуджа

Един от първите експонати на Исторически музей "Искра" в Казанлък е знамето, с което през 1885 година, в навечерието на Съединението, местни жители изкачват пътеката до историческия връх Бузлуджа и отдават почит към подвига на Хаджи Димитър и героите от четата му, разкрива директорът д-р Момчил Маринов.

С пряпореца на върха е посрещната и майката на войводата. Музеят пази и вещи, носени от най-младия четник - Христо Патрев от Шипка. През 1868 година той е един от заловените. Понеже е малолетен, е осъден на доживотен затвор, откъдето избягва и по-късно, след Априлското въстание, жертва живота си край днешното село Аспарухово. 

Димитър Николов Асенов, известен като Хаджи Димитър, е един от най-значимите български войводи. Умира едва 28-годишен след тежко сражение на четата му с османски части. На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа в Шипченската планина става последната битка на четата. Според очевидеца Христо Македонски Хаджи Димитър е намерил смъртта си на връх Бузлуджа: "Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит", пише той.

Казанлък е средището, което дава началото на общонационалното поклонение пред подвига на героите на Хаджи Димитър, наричани тогава "предвестниците на българската свобода". На 19 юли в подножието на Бузлуджа предстои честване на паметта на войводата и неговите четници, организирано от Община Казанлък. Непосредствено след Освобождението, още през 1883 година, именно Казанлък е мястото, където започват общонародните поклонения към подвига на Хаджи Димитър и неговите 26 четници, които загиват в подножието на историческия връх Бузлуджа. Малцина знаят и че с указ на цар Борис Трети от 1942 година върхът носи името Хаджи Димитър. 

Първото поклонение пред паметта на героите през 1883 година се организира по идея на ученолюбивата казанлъшка дружинка "Искра". Тогава на върха се събират около 200-300 души. "През следващите години броят на хората на историческия връх става четирицифрен, а по повод 30-ата годишнина от гибелта на четата през 1898 година е организирано огромно честване, за което на върха се качват и много опълченци, много другари на четниците на Хаджи Димитър", разказва д-р Момчил Маринов. В това честване е участвал и Христо Македонски - един от малкото, които се спасяват при сраженията и по чиито сведения се знае толкова много за бойния път на четата. "Това е грандиозно тържество, в което дейно участие взима и тогавашният Старозагорски митрополит Методий, на практика едно вече национално честване", казва историкът. По думите му от 1884-1885 година се слага началото на общонародното поклонение.

По думите на д-р Маринов четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е най-доброто бойно формирование в цялата история на Българското възраждане. "Това са професионалисти революционери и виждаме тези отзиви най-вече от османските извори. Всички османски военачалници са впечатлени от бойното майсторство и тактиката им, а според някои български историци четата дори не е разбита, тя е буквално унищожена човек по човек, което е феномен в нашата история - посочва д-р Маринов. - Прави впечатление още, че родните места на четниците обхващат цялото българско етническо землище тогава."

Освен че е войвода на най-добре организираната ни чета, Хаджи Димитър е и феномен в народната памет, защото десетилетия наред народът не желае да приеме новината смъртта му. "Още Христо Ботев дава сведения, че в Бесарабия някой му казал, че през 1872 г. някой друг бил срещнал Хаджи Димитър и се ръкували. Подобни сведения има от Тракия - Пловдивско, Старозагорско, Ямболско", обяснява директорът на музея. 

За края на живота на Хаджи Димитър е писано дори във вестник "Курие д'Ориан" от 18 юли 1868 г.: "И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа. Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго, по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук".

За убийството на Хаджи Димитър на Бузлуджа свидетелстват и участвалите в погребението на убитите четници: "Свещеник Иван (Стоянов) от с. Хасът - пише З. Стоянов, - комуто е било позволено от властта да прибере костите на юнаците, и други очевидци разказват, че видели един труп измежду останалите, който имал на ръцете си изписани с барут сабли, левове и буквите Х.Д., а подобни знакове Хаджи Димитър е имал."

Според някои изследователи Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен (тогава Аджар). Там въпреки грижите на местни пастири Хаджи Димитър умира от раните си около 29 юли 1868 г. по стар стил (по нов стил - на 10 август). Погребан е на същото място. Дванадесет години по-късно, през ноември 1880 г., костите са препогребани тържествено в двора на църквата "Св. св. Петър и Павел" в с. Аджар от пловдивския викарен епископ Гервасий Левкийски (по-късно Сливенски митрополит). Малко след това майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани до църквата в кв. "Клуцохор" в Сливен. През 1970 г. във връзка с цялостно преустройство на къщата музей "Хаджи Димитър" и възстановяването на съборените сгради костите са предадени в Окръжния исторически музей в Сливен.