Бившият национал по ръгби Стоян Михайлов: Ръгбито ми даде всичко!

Един народ боледува, когато не спортува

Кой е той

Стоян Михайлов е бивш национал по ръгби и настоящ председател на секцията на ветераните към БФР. Роден е на 26 октомври 1972 г. в град Перник. Завършва НСА с треньорски профил "Ръгби", като по време на следването си играе в отбора на спортната академия. Прекарва по-голямата част от кариерата си в пернишкия ръгби клуб "Валяците", с които по 7 пъти печели титлата и купата на България. Специално за читателите на "България Днес" Михайлов дава интервю, в което говори за кариерата си и по актуални теми в българското ръгби.

- Г-н Михайлов, как започна вашият път в ръгбито?

- Бях ученик в техникума по металургия в Перник и трябваше да избера към кой спорт да се насоча сериозно. Преди това съм спортувал много неща, като баскетбол, джудо и хокей. Падах си най-вече по отборните спортове. Имах съученик, който тренираше ръгби, и от него слушах много интересни истории. Разказваше за местата, на които е бил с "Миньор", и че отборът е много добър. Постепенно успя да запали мен и поне още около 5-6 човека от нашия курс.

- Кое най-силно ви грабна в ръгбито?

- Силният колектив и отборният дух. Няма да забравя колко добре бях посрещнат на първата си тренировка в "Миньор" (Перник). Веднага получих хубава екипировка, това беше много важно за мен. Треньорът, при който започнах - Виктор Кюркчийски, лека му пръст, беше много земен човек. Умееше да предразполага и да работи с деца и юноши.

- Какви бяха методите на Кюркчийски?

- Изискваше много от нас, но по хитър и деликатен начин. Натоварвахме се много. Но Кюркчийски съумяваше да направи така, че да не усещаме тежестта на тренировките. При него станахме шампиони за юноши старша възраст. Това ни мотивира да продължим напред. На 17-годишна възраст влязох в мъжкия отбор на "Миньор". Бяхме повикани от треньора на мъжкия отбор Димитър Димитров. За мен той е най-успешният треньор в историята на българското ръгби.

- Това отношение на треньорите и осигуряването на добри условия сякаш липсва при някои спортове сега...

- Благодарение на всички хора, които работят във федерацията, националният отбор е финансиран добре. На момчетата не им остава да мислят за друго, освен за това как да играят по-добре. Специално споменавам Атанас Зафиров, който е председател на БФР, и техническият директор Павел Велков. Когато аз бях национал, няма да крия, че сме имали проблеми. Не винаги сме пътували в чужбина със самолети. Пътувахме с влакове и рейсове в продължение на дни. Да речем, че отиваме да играем с отбора на Латвия и пътуваме до Рига с влак. Става дума за национален отбор! Като пристигахме на дестинациите, бяхме преуморени от пътуванията и това ни затрудняваше при мачове. Друго си е със самолет за няколко часа да сме там, но тогава не сме се оплаквали. Правихме всичко в името на ръгбито и да представим България достойно.

- Има ли разлика между вашето поколение и сегашното?

- Сегашните ни национални също като нас не играят за парите. Не сме професионалисти и не се получават възнаграждения. Дори националният ни селекционер, който е французин - Ромен Балмис, не получава пари. Включително физиотерпевтите, анализаторите, статистиците... никой не получава и стотинка от ръгбито. Всичко се дължи на добра воля. Основно спонсори помагат на клубовете и националния отбор. Според мен държавата трябва така да помага на всички спортове. Трябва да се приеме най-накрая закон за спорта, който строго да регламентира всичко с ясни правила. За мен точно спортът прави една нация здрава. Народът е болен, когато не спортува. Затова и има повече аптеки, отколкото спортни зали.

- Какво означава за вас националната фланелка?

- За състезателите на "Миньор" да играем в националния отбор си беше като нещо напълно в реда на нещата. В състав от 22 ръгбисти поне 15 състезатели бяхме от Перник. Бяхме основното ядро на националния тим. Най-яркият ми спомен е, когато ме извикаха за мъжкия отбор на "Миньор". Тогава все едно не стъпвах на земята. Не мога да ошиша това щастие. Влязох в първия отбор на най-добрия ръгби клуб в България, и то толкова млад - на 17 години. Повиквателната за националния отбор дойде като логично следствие. До ден днешен, когато гледам националите ни на стадион "Васил Левски", се чувствам все едно съм на терена. Изживявам всяка една победа, както и всяко поражение сякаш съм играл.

- Кое е основното, което сте научили от ръгбито?

- За мен това е най-добрата колективна игра. Този спорт ти дава абсолютно всичко. Изгражда те като човек и характер. Учи те на най-важните неща, необходими за живота. Има един много хубав филм "В името на Бог ръгби". Режисьор е моят много добър приятел и бивш състезател по ръгби Васил Върбанов.

- С какви хобита е добре да разпуска един спортист?

- Най-хубаво е, когато хобито се превърне в професия. Успях да постигна това по два начина - с ръгбито и с производството на вино. Иначе почти всеки спортист ще се съгласи с мен, че риболовът е приятен и помага на човек да се отпусне от напрежението. Много обичам музиката и от малък свиря на китара. Това съм наследил от моя баща Георги Михайлов, светла му памет.

- Какъв съвет бихте дали на младите спортисти?

- Да слушат треньорите и сърцата си. Да не се предават. И няма нищо срамно в това да търсят съвет от "старите кучета". Винаги съм готов да помогна, защото съм бил състезател от първа линия и в националния, и в клубния си отбор. Имам много какво да покажа на младите и не бих се поколебал да съдействам. Но най-напред нека тренират така, че да могат да играят два мача един след друг. Навремето така правехме и това донесе всичките ни успехи. Силно препоръчвам на родителите да записват децата си на спорт. В ръгбито специално такси не се плащат. Колективните спортове учат на много. Важно е децата ни да спортуват, за да имаме здрава нация. Така подрастващите ще изградят своето самочувствие и ще се гордеят, че са българи.

Слушайте цялото интервю в подкаста на "България Днес" със Стилиян Воруков. Само там ще чуете по-дълги и подробни версии на историите на Стоян Михайлов.