Стефан Вълдобрев: Бях уличен музикант, за да преодолея характера си

Изкуството трябва да озарява света, а не да подхранва хаоса

Кой е той?

Стефан Вълдобрев е актьор, композитор, музикант, певец и филмов режисьор. Роден е на 20 май 1970 г. в Стара Загора. Завършил е НАТФИЗ в София. Вълдобрев до днес се занимава активно с актьорство и музика, като е амбициран да помага и на следващите поколения. За читателите на "България Днес" артистът дава специално интервю, в което говори за кариерата си, новото около себе си, за младежта и по актуални теми.

- Г-н Вълдобрев, кога открихте творчеството в себе си?

- Артистичното в мен дойде по много неочакван начин. Да кажем, между пети и седми клас. Първият ми досег въобще с нещо, свързано с артистизма, е поезията. Колкото неочаквано, толкова и логично. Всеки в училище си драска нещо на последната страница на тетрадката. Мисли, с които започва да открива света и да си го обяснява. По-чувствителните хора си го обясняват чрез поезията и аз започнах по този начин. Без да знам, че е нещо артистично. Така ми идваше отвътре, но имах добри учители, които го забелязаха и поощриха. След няколко години започнах да имам публикации в местния печат в Стара Загора. Този град неслучайно е наричан Градът на липите и на поетите. Това някак си влияе и впоследствие стигнах и до по-големи издания. Когато публикуват твои стихове някъде, това е много окуражаващо и окриляващо. Аз почувствах признание и ответност. Намерих смисъл да продължа с това, макар че след време дойде и музиката. Свирих много на пиано и след това на китара. Започнах да композирам мелодии за моите стихове, после пък открих и театралната сцена, но никога не съм изоставял поезията.

- Като че ли интровертните личности се изразяват най-добре писмено?

- Аз бях интровертна личност, когато се занимавах с поезия. В момента, в който стъпих на сцената и реших да се занимавам с театър, нямаше никакъв шанс да съм такъв. Стъпвайки на нея, почваш да изразяваш себе си с други изразни средства - чрез тялото, говора, жеста, ролята и мимиките. Тази трансформация ми отне много време. Дори си самоналожих експеримент. Минах през свой курс, за да стана уличен музикант. Взимал съм китарата и с приятели, а и някои пъти самичък съм минал през различни български курорти. Излизал съм и съм пял с китарата пред случайни хора, за да преодолея тази интровертност и да свикна да комуникирам с тях. Но някъде дълбоко в мен това все още стои. Природата ми е все още на онова момче, което пише поезия.

- Днес е Международен ден на книгата. Коя творба можете да кажете, че ви е любима?

- Прекалено много книги съм прочел и много от тях са ми повлияли. Продължавам да го правя, но напоследък по-трудно намирам време. Предпочитам отскоро да пиша. Аз самият написах една книга преди 4 години "Книга за песните". Слава Богу, тя има много добър успех. Има една-единствена книга, която бих отличил извън всички останали. Много късно, към края на десети клас, когато бях ученик, религията беше забранена заради социализма. Чак тогава прочетох Библията за първи път. Стария и Новия завет. Това ми оказа огромно влияние и ме промени завинаги. Не защото разбирах всичко. Тези истории ми се струваха прекрасни, морални, честни и светли, като пример за живеене, но не точно това. Езикът, на който беше написана, словоредът и думите ми бяха много близки, защото бяха като поезия. То не беше като някаква обикновена книга, която съм чел.

- Смятате ли, че повечето ценности, които обсъдихме, липсват на младите хора?

- Аз не съм от тези, които дават категорични оценки. Хората са такива, каквото е времето. То винаги е различно. Никога не съм си позволявал да казвам: "Ех, едно време какво беше...". Това ми е много далечно. Смятам, че всички млади хора ще имат такива потребности, че по един или друг начин ще достигнат до тях. Убеден съм в това. Намирам ги за достойни и прекрасни. Пътят на хората е различен, но потребностите са едни и същи във всяка епоха. Вече пътят до удовлетворението на тези потребности е различен.

- Идеята на културата е да обединява хората, но сякаш в последно време има голямо разделение в нашия народ...

- Това се получава заради всякакви възгледи и не е само сред нашия народ. Това, което аз наблюдавам по целия свят, е едни крайно разделени и агресивни една към друга прослойки. То е белег на времето. Бил съм свидетел и на други подобни времена, когато е имало същото, и то се преодоля и мина. Не гледам на това, като на нещо изключително и нелогично, а като на нещо циклично. Случващото се сега по света ще мине и ще дойдат други времена. Относно изкуството смятам, че неговата мисия е именно да обединява хората и да ги прави едно цяло. Всеки един артист трябва да ги събира и да извлече това, което ги прави единни. Имам една любима мисъл от представление, което играех навремето - "Момчето на последния чин" - изкуството трябва да озарява света, а не да подхранва хаоса.

- Можете ли да разкажете повече за новия си албум с "Обичайните заподозрени"?

- Тази седмица е много важна за нас, защото трябва да запечатаме албума и да го приключим. Да го дадем за производство преди Великденските празници, че да може след тях вече да е на пазара. На 19 май правим официална промоция на албума и каня всички в "София лайв клуб". Заглавието му е "!УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ?", защото е пълен с въпроси. Всяка песен е някакъв въпрос. Всички те са в наш стил - мажорен и приповдигнат, с философски текстове и забавление. Месец след това през юни отиваме на национално турне, а това страшно ми липсваше - срещите с хората по градовете. За мен обиколките из България са като зависимост. Обичам страната, хората, природата и градовете ни. Срещите, които споменах, сега са 8 на брой и всички си казват "брей, много градове", а на мен ми се струват малко и искам много повече. Стартираме от "Арена Русе" на 27 юни, като ще минем през Варна, Велико Търново, Пловдив, Бургас, Сливен и приключваме на 17 юли в София в летния клуб "Строежа". Забавлението ще бъде голямо.

Слушайте цялото интервю в подкаста на "България Днес" със Стилиян Воруков. Само там ще чуете повече подробности за новия албум на Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени" и интересна история как артистът за малко не е станал професионален футболист.