Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/Podkastyt/article/17647162 www.bgdnes.bg

Легендарният футболист и треньор Стойчо Младенов: Двете ЦСКА няма да се обединят скоро

Идеята беше да има само един отбор, но нищо не се получи

Кой е той

Стойчо Младенов е един от най-големите футболисти и треньори в историята на българския футбол. Роден е на 12 април 1957 година в село Плоски. Започва кариерата си в "Димитровград". След трансфера си в "Берое" дебютира с победен гол в "А" група. По-голямата част от кариерата си прекарва в ЦСКА, където постига най-големите си успехи. След като окачва бутонките, Младенов се захваща с треньорската професия, където също записва постижения на името си. За читателите на "България Днес" Младенов дава специално интервю, в което говори за кариерата си и по актуални теми около родния футбол.

- Г-н Младенов, кога за пръв път обикнахте футбола?

- Роден съм с любовта ми към футбола. Навремето и дори сега на прощъпалника някои родители слагат химикалки, топки, играчки и бебето трябва да посегне към някое от тях, за да се разбере какъв ще стане. Аз съм хванал футболната топка, което не е изненада предвид всичко, което се случва в живота ми след това.

Реклама

- Започвате професионалната си кариера в тима на Димитровград. Кое най-много ви е помогнало в началния етап?

- Всички, които работеха в сферата на футбола по това време, имаха положително отношение към мен. Един човек тогава - Добри Добрев, който е шеф на футбола в Димитровград, ми остана изключително близък. Беше ми като втори баща и ме съветваше за всичко. Треньорите винаги ми отделяха специално внимание и някой път след тренировки сме оставали да работим. Изискваха всичко да се усъвършенства. Като че ли в днешни дни трябва наставниците да се отнасят с по-голям професионализъм към подрастващото поколение. Разликата е, че преди хората, които тренираха децата, бяха големи психолози. Даваха всичко от себе си, за да може кадрите, с които работят, да израснат и да станат футболисти. Тогава и децата по-трудно се отказваха от спорта, особено като са тренирали нещо повече от 7 или 8 години. Сега някои треньори бързо се отказват от нашите таланти.

- Кога откривате вашия голов нюх?

- Имам си го още от "Димитровград" и тогава бях забелязан от други отбори. Така се стигна до преминаването ми в "Берое". Там срещнах много висококачествени играчи като Борис Киров и Петко Петков. Радвам се, че получих възможността да се уча от тях. Преди да отида в Стара Загора, имах възможността да отида в ЦСКА още тогава, но събитията бяха коренно различни и не се развиха по най-добрия начин. Така и беше правилно. Бях на крехка възраст и щеше да ми е много по-трудно да се наложа при "червените". Показвах качества в "Берое", придобих опит и се подготвих физически и ментално да играя за ЦСКА. Като преминах на "Армията", вече навлязох в най-хубавите ми години от професионална гледна точка. Докоснах се до ЦСКА и разбрах какво значи да си част от този клуб. Мечтах си за това от малък и го постигнах с много труд. Конкуренцията в отбора беше убийствена. В мачовете ни с "Ливърпул" и "Байерн" (Мюнхен) може да се види, че не сме били повече от 16 човека. Паро Никодимов ни беше подбрал такива играчи, които да се конкурираме и да поддържаме интригата в отбора.

- Мачът с "Ливърпул", в който отбелязвате два гола, ли го определяте като най-паметния ви с екипа на ЦСКА?

- Освен този мога да кажа, че имаме и много други славни мачове. Да играем силно в Европа ни беше един от приоритетите. Споменът от мача със сигурност е прекрасен, но тогава ДНК-то на ЦСКА си беше победа на всяка цена. За равенства или втори места дори не сме си помисляли. Приемали са се като трагедия и неуспех. Възпитавали са ме по този начин и винаги съм гледал да предавам това и като треньор. Всичко е въпрос на цели и манталитет. Сега много критерии се понамалиха и вече се радваме на това да станем втори или трети, а не трябва да е така. Преди в клуба не се допускаха външни хора. Един състезател, когато завършваше кариерата си, стига да е бил добър, му се предлагаше работа в отбора. Така се получаваше приемственост, която запазваше ДНК-то на клуба. За съжаление през годините се заличи.

- Знаем какво се случи преди години и сега в Първа лига имаме два отбора с името ЦСКА. Според вас възможно ли е отново да стане един?

Реклама

- Идеята беше да има само един отбор, но нищо не се получи. За съжаление видяхме какво стана. Защото, колкото повече богати хора следват като акционери в ЦСКА, толкова по-голям шанс имаме да преборим "Лудогорец" и да бъдем шампиони. Питам се само докога ще чакаме. Със сигурност не очаквам двата тима да се обединят скоро. Отнасям се с уважение към тях и преди всичко трябва да сме професионалисти. Един треньор трябва да избира и решава съдбата си в зависимост от предложенията, които получава. Не става въпрос само за любов към клуба, а е професия, с която малко или много трябва да се съобразяваме. Като някой ме упрекне, че нямам любов към ЦСКА, мога да си кажа, че съм един от малкото, които са защитавали клуба до такава степен, че са ме намразвали. Гордея се с всичко, което съм направил като играч и наставник.

- Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквали?

- За мен голямо предизвикателство, което срещнах като треньор, е отиването ми в Саудитска Арабия. Работих в една напълно непозната обстановка. В свят, който е коренно различен от нашия, с различни закони. Трябваше много бързо да се напасна към всичко и да се съобразя с културата и политиката на страната. В движение усвоявах нещата и мога да кажа, че всичко беше успешно. Още в първото си представяне с отбора на "Ал Ахли" през 2008 г. спечелих Купата на Персийския залив, която там е еквивалентна на Купата на УЕФА в Европа. Най-трудно ми беше там.

- Връщайки се към футбола в България, как ще коментирате избора на Гонзо за президент на БФС?

- Бях силно изненадан и възмутен, че с такава лекота почти всички клубове се отказаха от Мартин, Стилиян и Бербатов. Заложиха на съвсем друга опция, която също беше учудваща. Познавам добре Георги Иванов. Познавах и баща му Александър, лека му пръст, с него играхме заедно в националния отбор. Знам, че Гонзо е добре възпитан и като характер е изключително сериозен. Единственото хубаво в това ръководство като че ли е само той. За останалото не мога да кажа, че ще има някаква промяна или подобрение. Мисля, че нещата ще си останат на същото ниво, освен ако Гонзо не се пребори за това. От все сърце му желая успех в това отношение, защото футболът в България трябва много да се разтресе и това разтърсване трябва да започне от футболния съюз. Единствено съжалявам, че Бербатов, Мартин и Стилиян бяха отблъснати. Те са хора, които са успешни и разпознаваеми из цял свят. Бяха подготвени да управляват БФС, но поради някаква причина не им гласуваха доверие.

- Какво ви предстои на вас, г-н Младенов?

- Амбицията ми е да бъде полезен на хората, когато мога. Приключих с треньорството на този етап. Все пак ако ми се предложи добър проект, не бих отказал отново да съм наставник, но не на всяка цена.

Слушайте цялото интервю в подкаста на "България Днес" със Стилиян Воруков. Само там ще чуете по-дълги и подробни версии на историите на Стойчо Младенов.

Четете още

42 години от великата победа на ЦСКА над "Ливърпул"

42 години от великата победа на ЦСКА над "Ливърпул"

Стойчо Младенов си тръгнал от ЦСКА 1948 заради пари

Стойчо Младенов си тръгнал от ЦСКА 1948 заради пари

Реклама
Реклама
Реклама