Българският кечист Методи Гетов: Мечтая си за мач с Миро

От 5-годишен знаех, че ще съм на ринга

Кой е той

Методи Гетов е професионален кечист. Роден е на 25 октомври през 1998 г. в пловдивското село Труд. На 20-годишна възраст заминава в САЩ, за да сбъдва своята детска мечта, която е да навлезе в света на кеча. В момента Мето се състезава в компанията CCW, където е югоизточен шампион над 450 дни, а от 3 години няма допусната загуба. За читателите на вестник "България Днес" родният кечист дава специално интервю, в което говори за своите трудности, амбиции, успехи и актуалното около себе си.

- Мето, кога се запали по кеча?

- Още от дете се запалих. Бях на около 5 години. Някой вкъщи прещракваше каналите по телевизора и видях как легендарният кечист Голдбърг направи "копие" на Трите Хикса. Тогава просто си казах, че това е нещото, което искам да правя. Че за мен няма друго и ще стана кечист на всяка цена. Обожавах самото движение и оттогава започнах да следя шоутата.

- Твои приятели вероятно също са имали тази страст на даден етап. Правехте ли си хватки?

- Не много, честно казано. Специално в училище от моите съученици аз бях единственият, който е фен на кеча. Главно аз си правех хватки на другите. Само с един или двама приятели сме се събирали да гледаме по-големи събития на Световната федерация по кеч, но и те не го следяха толкова. Предимно сам си гледах нещата, на другите не им пукаше особено.

- Какви спортове си тренирал първоначално, за да се подготвиш за ринга?

- Тренирах муай-тай и карате. За мен също така бе много важно да ходя на фитнес и на щанги, когато бях 13-годишен. Визията е нещо изключително важно в кеча. Като гледах на телевизора как изглеждат кечисти, като Батиста, Трите Хикса, Джон Сина, Скалата, Ренди Ортън и Ледения... Те имаха тела като на гръцки богове.

- Доколко те подкрепиха близките ти за голямата ти мечта?

- В началото, като бях малък, си мислеха, че това е просто етап, който ще мине. При почти всяко дете ги има тези неща. Например гледат футбол по телевизията и решават, че ще станат играчи, но накрая им минава. При мен не беше така. Като видяха, че съм сериозен, почнаха да ме подкрепят. В началото се опитваха да ми избият мисълта от главата. Смятаха го за рисковано и въпросът беше как ще стигна до Америка. Преди около 20 години да имигрираш в САЩ и да живееш там се е струвало почти невъзможно за повечето хора. Не съм имал някакви други алтернативи освен кеча. Вярвам, че Господ ми показа пътя още като бях на 5-годишна възраст. Знаех, че ще стана кечист, и нямах нужда от друг план. За мен това означава всичко.

- Колко трудно беше да отидеш в САЩ и да живееш там първоначално?

- Това е едно от най-трудните неща, с които съм се сблъсквал, тъй като бях на 20 години, когато пристигнах там. Не познавах абсолютно никого, нямах семейство там и бях съвсем сам. Там, ако нещо стане, трябва да разчитам само на Господ да ми помогне. Всичко това, макар и да е трудно, не е невъзможно, когато човек силно иска нещо и вярва в Бог. Започнах да работя по най-различни места, но за кеча специално всичко стана с помощта на Мирослав Барняшев, или както му казвам аз - бате Миро. На него му дължа всичко. Запознахме се в Пловдив и мога да кажа, че той и семейството му са невероятни хора. Винаги е бил отворен към това да помага на българи, които искат да станат част от кеча. Публично е заявявал, че ако има желаещи, могат да се свържат с него и аз това направих. Взе ме под крилото си и ми даде всички необходими напътствия. Изпрати ме във Флорида да тренирам с една от легендите на WWE - Гангрел. Истинското му име е Дейвид и откакто ме видя, без да ме познава, си ме взе като негово дете. Оттам вече около 3 или 4 години сме заедно и развихме такава връзка като на баща и син. Не сме типичните треньор и трениращ. Човекът до ден днешен ми помага във всички аспекти в живота. Някой път със съвет, а при друга ситуация може да ми се навика или шамароса. Накрая винаги прави това, което е нужно. Невероятен човек е и винаги знам, че мога да разчитам на него.

- Ти си имал възможността да се биеш във втората най-голяма кеч компания - AEW. Как успя да стигнеш дотам?

- Миро ме взе там, тъй като той в момента се състезава за тях. Искаше да ми покаже как стават нещата на най-високо ниво. Запознах се с някои известни кечисти, като Марк Хенри, който всъщност много обича България. Освен с кеч е известно, че той се занимава с щанги и именно оттам знае за нас. Нашата държава му е на сърце. Относно шоуто трябва да отбележа, че продукцията е много голяма. Мачовете там ги правят като за големите телевизии в Щатите. Структурират ги по този начин и е така в компанията, за която се състезавам в момента - CCW. Те имат по-висок бюджет, разбира се, но в тези неща няма големи разлики. На такива места се учиш по какъв начин трябва да действаш, когато излъчват битките ти пред голяма аудитория. Сега съм югоизточен шампион вече над 450 дни, а загуба като цяло нямам от 3 години.

- Можеш ли да кажеш, че все пак WWE ти се струва като по-атрактивната дестинация?

- За мен всичко си е кеч, без значение коя е компанията. Хубаво е, че вече изборите за кечистите са повече. Всеки може да се изявява някъде. WWE са наоколо над 50 години и няма как да не са най-голямата кеч компания във всякакви показатели, но и другите промоции не са за подценяване. Специално AEW, които също имат голям бюджет, и известни кечисти. Миналата година те разпродадоха "Уембли" в Лондон и ги гледаха над 85 000 души, което бе историческо.

- Какъв е твоят мечтан мач?

- Мечтаният ми мач е с Миро. Това е моята най-голяма амбиция и усещам, че ще е върхът на моята история. Той, като мой ментор толкова ми помогна с всичко и продължава да го прави, когато го потърся. За мен това е история, която няма да грабне вниманието само в България, но и в САЩ обожават подобни неща. Това е мечта, която вярвам, че ще стане реалност с помощта на Бог, както винаги е било досега.

- Има хора в България, които определят кеча като абсолютно фалшив. Как ще коментираш това?

- Който си мисли, че е фалшив, да заповяда на ринга и да се увери сам. Ако беше, щеше да е много по-лесно за всички. Рингът, на който се бием, не е трамплин, а е направен от дърво, а под него има метал. Въжетата освен това са корабни. Ако не знаеш как да ги удряш, ти късат кожата на гърба. Затова като ходим на кеч училище, се обръща внимание на всякакви аспекти.

- Какъв съвет би дал на младите българи, които искат да навлязат в света на кеча?

- Да не се отказват и да не приемат "не" за отговор. Не трябва да слушат критики, чиято цел не е да ги подобрят или окуражат. Трябва да вярват най-напред в себе си и в Господ. Ако наистина силно го искат, всичко ще се получи. Вярвам, че тепърва ще се развиват много проекти в България, свързани с кеч. Надявам се, че с тях ще се отворят много врати за бъдещите ни родни кечисти.

Слушайте цялото интервю в подкаста на "България Днес" със Стилиян Воруков. Само там ще чуете по-дълги и подробни версии на историите на Методи Гетов.