Рожденикът Наско от БТР: На 53 години ме очаква още много рок!

Пеех с грамофона песни на "Бийтълс" и "Куийн" колкото ми глас държеше

Кой е той

Атанас Пенев, или само Наско, е музикант и вокалист на рок бандата БТР. Определян от мнозина за рок гласа на България. Наско се присъединява към БТР през август 1993 г. и изпява някои от най-големите хитове на бандата като "Елмаз и стъкло", "Цвете от луната", "Надежда", "Нощни влакове", "Моята сила", "Спасение"... За читателите на "България Днес" рок певецът дава специално интервю по случай рождения си ден.

- Г-н Пенев, днес вие навършвате 53 години. Как се чувствате?

- Чувствам се прекрасно. Не мисля толкова за възрастта си. Човек на кръгли годишнини повече се замисля за такива неща. Моята мина преди 3 години, но и тогава не беше различно. Когато човек е млад, си казва, че като навърши 50, това е краят и животът тръгва надолу, но не е така. Аз съм убеден, че тепърва ми предстоят много хубави неща. На 53 години ме очаква още много рок!

- Как открихте страстта си към музиката?

- Накратко: Винаги съм обичал да пея! Чак сега го осъзнавам. Ние живеехме в къща, когато бях дете. Когато у дома нямаше никой, слагах плочи в грамофона с песни на "Бийтълс" и "Куийн". Пеех колкото глас ми държи! Именно техните парчета ме формираха като музикант и като човек.

- Кога започнахте да се занимавате професионално?

- Сериозната ми работа тръгна почти случайно с покана от Дейвид Славчев. Пита ме дали искам да стана певец на групата му и аз се съгласих, без да се замислям. Това беше около 1987 година. След това много бързо се прехвърлих в групата "Никога преди". Точно по това време те сменяха вокала си. Там се запознах с Венко Поромански, който бе барабанист на бандата. Това беше първият път, в който работихме заедно. След това влязох в казармата и групата се поразпадна. През 1993 г. дойде поканата от БТР. Тогава си мислех, че съм временно в тази група, но ето че съм в бандата и до днес.

- Навършиха се 30 години, откакто сте част от групата. Имаше и юбилеен концерт в НДК. Тази година какво предстои?

- Очакват ни много неща. Тази година цялата ще бъде под знака на юбилея. Ще честваме 30-годишнината, която пак ще завърши в НДК на 20 ноември. Преди това ще направим европейско турне с 16 дати засега. След това имаме около 15 изяви в България от юни месец нататък. Така че ни очакват много концерти. Другото нещо, за което се вълнувам много, е, че, живот и здраве, ще издадем първия си концертен албум. Ще бъде от шоуто, което направихме на 13 октомври в НДК миналата година.

- Как усетихте всички тези години?

- Доста бързо минаха. Разбира се, когато нещата са хубави, времето минава по-бързо, а когато са лоши е обратното. Имали сме добри и трудни моменти, но винаги сме били оптимисти. По-скоро си припомняме хубавите неща и гледаме да забравяме лошите. Просто ей така си мина времето... Помня как за първи път ходихме в страни като Франция, Китай, САЩ... Няма как да забравим 1995 г., когато бяхме подгряваща група на "Айрън Мейдън" в зала "Христо Ботев". Тогава бяхме неизвестни, но по време на шоуто хората искаха да ни слушат още и още... Всичко мина наистина бързо, а днес с групата сме като семейство.

- Говори се, че сега чалгата е по-популярна сред младите. На какво мнение сте за това?

- Аз нямам нищо против това човек да слуша каквото иска. Единствено съм против това чалгата да бъде представяна като култура. Докато такава музика се показва по национални телевизии, няма да се промени ситуацията. Казвам това, защото чалга културата е за масата. Не можеш да управляваш една държава от маса и кръчма. Трябват все пак стойностни неща. Не съм толкова против чалгата, защото хора си изкарват хляба чрез това. Но рок музиката си е класическа и няма как да бъде пренебрегната. Винаги се откроява.

- Това си личи и по концертите...

- И сега, и преди 30 години най-много публика имат рок концертите. "Металика" и "Ролинг Стоунс" са примери за това. Все пак за нас е щастие, че винаги на концертите ни виждаме много млади хора на около 20 години. За нас това е много важно! Продължаваме да имаме публика, която расте с нашите песни и обръща внимание на това, което правим.

- Ако от позицията на сегашните си години можехте да се върнете назад във времето и да кажете нещо на малкия Наско Пенев, какво щеше да бъде то?

- Честно казано, не съм сигурен. Не бих искал да променям нищо в живота си от малкия до малко по-големия Наско. Тоест всичко, което ме е формирало като личност и певец. Бих му казал да се държи здраво и няма да съжалява за нищо.

- Какво си пожелавате за рождения ви ден?

- Пожелавам си аз и всичките ми близки да сме здрави и щастливи. Минаха първите 30 години с БТР и се питам защо да не изкарам още толкова? Бих искал точно това! И да продължавам да пея.

Слушайте цялото интервю в подкаста на "България Днес" със Стилиян Воруков. Само там ще чуете по-дълги и подробни версии на историите на Атанас Пенев.