Треньорът на боксьорките Борислав Георгиев: Отиваме за два медала на олимпиадата

Треньорът на женския национален отбор Борислав Георгиев заедно със Стойка Кръстева достигна до олимпийската титла в Токио. Сега пред специалиста са игрите в Париж. Станимира Петрова и Светлана Каменова имат квоти за най-престижния турнир. Следващите два месеца още националки могат да се присъединят към тях. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Георгиев разкри очакванията си за Париж.

Огнян Георгиев

- Г-н Георгиев, какво се случва с женския национален отбор в олимпийската година?

- В момента сме на лагер на "Дианабад". Първото изпитание е турнирът "Странджа". Тази година се очаква да е доста силен с оглед предстоящата олимпиада. Дали са заявки доста от колосите в женския бокс. След това имаме държавно първенство. На него ще решим въпросителната на 50 кг - Злати или Венелина. След него ще заминем за Италия, където ни предстои световна олимпийска квалификация. Надявам се да вземем поне още една квота. Ще участваме с две или три боксьорки.

- За вас това е втори олимпийски цикъл като треньор на националния тим. Какво е по-различното в сравнение с първия, който беше максимално успешен?

- Сега очакванията са по-големи от мен, тъй като летвата е вдигната. Напрежението е по-голямо. Тогава се готвех само със Стойка Кръстева. Пандемията ни даде едно успокоение, тъй като тренирахме почти закрити. Нямаше много журналисти, нямаше много медийни изяви около нас. Със Стойка подготовката мина спокойно и никой не очакваше нищо от нас. Това ни даде свобода и комфорт за работа. Сега прожекторите са насочени към момичетата, които имат шанс за големи успехи. Станимира и Светлана са супербоксьорки. Надявам се това да е тяхната година.

- Стойка се беше отказала в един момент и беше битка да я върнете. Вие вярвахте ли, че може да извърви целия път до титлата?

- Трудно беше да се завърне. Това беше по-трудното. Завръщайки се, беше достатъчно опитна и знаеща къде е тръгнала и какво я очаква. Беше се отдала изцяло на бокса. Знаеше, че това е последният шанс да вземе медал от олимпийски игри. Единствено той й липсваше във великата й кариера. Така че по-трудното беше да я върнем в бокса. След това се раздаваше във всяка една тренировка на 110%. Бях убеден, че ще вземе медал. Мечтаех си за злато, но бях сигурен, че ще спечели медал.

- Първият мач на олимпиадата беше на кантар, но все пак успя да го спечели. Как го изживяхте?

- Първият мач беше инфарктен. Като виждах картите на съдиите след първия и втория рунд, тя губеше. Но беше с разменени точкувания от различните съдии. Видях, че след втори рунд мачът е отворен и при даден развой в наша полза може да го вземе. В третия Стойка натисна, даде всичко от себе си и го взехме убедително. Това убеди и съдиите да ни вдигнат ръката. Беше изключително инфарктен мач. Виетнамката е супербоксьорка. На последното световно стана втора. Една от най-добрите в света в тази категория.

- От мач на мач тя започна да играе все по-добре. Какво се промени след първата среща?

- И двамата се успокоихме, че взехме първия мач. Знаехме, че той ще е много труден. С американката бяхме играли на "Странджа". Бяхме си направили равносметка какви са й минусите, какво трябва да правим. Стойка изигра перфектно мача. Още първия рунд водеше с 5:0. Мачът мина по наш сценарий.

- След това вече постепенно разгръщаше потенциала си и във финала, сякаш показа цялата си класа.

- Най-притеснено ни беше с китайката. Тя беше най-нестандартната, най-наглата, надменна, със самочувствие боксьорка. Беше щ2 в световната ранглиста. Очакванията към нея бяха много големи. В първия мач победи с огромна лекота, тъй като беше поставена и изигра една среща по-малко от Стойка. Супербоксьорка, с огромни възможности, с невероятна динамика с краката. Единственият начин беше да я пресираме и да играем с много удари в трупа. Да не й даваме да разгръща своя потенциал, тъй като беше изключително бърза.

- Кога усетихте, че Стойка Кръстева е шампионка?

- След като бихме китайката, се успокоих. Тя ни беше най-голямата въпросителна. С Чекъроглу играхме на квалификацията. За мен Стойка не загуби от нея в Париж, но така са видели съдиите. Това ни мотивира да изгладим всички останали грешки. Японката беше най-удобната съперничка, тъй като е доста по-ниска от Стойка и се изстрелваше като торпедо напред. Анализирайки мачовете й, видях, че е доста стабилна в клинча. Със Стойка това го бяхме говорили и тренирали. В клинча да е изключително груба и агресивна. Най-удобният съперник беше, защото беше абсолютно праволинейна и вървеше напред.

- Какво чувства един треньор накрая, когато й вдигнаха ръката като олимпийска шампионка?

- Аз след втория рунд я видях олимпийска шампионка. Беше безкомпромисна с Чекъроглу. Видях, че туркинята се предаде. Стойка много искаше да я набие. Този път преди финала охлаждах страстите. Не исках да има емоции, да е хладнокръвна, да е спокойна. Много искаше да си го върне за мача на квалификациите. След втория рунд й казах: "Стойче, честита титла! Забавлявай се, сега може да я набиеш!". Третият рунд беше феноменален.

- Вие самият също сте били боксьор. Как избрахте този спорт?

- Записах се 1992-ра през септември. В квартала ни навремето по-големите бяха доста агресивни. Единственият начин да се защитаваш беше да тренираш нещо. Не съм се записал с идеята да ставам олимпийски шампион или треньор. Направих го, за да мога да се отбранявам.

- Имате медали от първенства във всички възрасти. Как се разви кариерата ви?

- Не бих казал, че имам кой знае колко успешна кариера. Навремето имаше голяма конкуренция. В моята категория имаше много добри боксьори, с които не можах да се преборя. Не можах да пробия в големия спорт. Това ме мотивира и по-голяма част от моите състезатели надминаха успехите ми.

- Как започнахте като треньор?

- 2008-а спрях да се състезавам. Три години по-късно започнах да правя залата в "Локомотив". Беше склад преди това. С един мой приятел решихме да инвестираме събрани средства в нея. Да възродим бокса в "Локомотив". Не съм мислил и мечтал, че ще стана успешен треньор. Знаех, че имам някакви качества, но не съм си представял докъде ще стигна.

- Работили сте с някои от най-добрите ни боксьори в момента в юношеския национален отбор - Радослав Росенов, Ясен Радев, Уилям Чолов и др. Виждаше ли се потенциалът им?

- Доста кадърни момчета минаха през юношеските гарнитури. От малки имаха зародиша на големи спортисти. Показваха, че са характери със шампионски дух. Виждах потенциала да станат големи боксьори.

- А как се насочихте към жените?

- Заради успеха със Стойка. Не съм мислил да се занимавам с жени. Тренирахме със Стойка за олимпиадата. Тогава стоеше въпросът кой да отиде. Благодаря на президента на федерацията Красимир Инински, който ми гласува доверие, и на Ангел Ангелов, който беше треньор на националния отбор. За мен е огромна чест да бъда в екип с този човек, когото като малък съм гледал на олимпиадата в Атланта. Човек, който има четири олимпийски медала като треньор зад гърба си.

- Каква е разликата да работиш с жени в сравнение с мъжете?

- Има плюсове и минуси. Жените са по-съсредоточени върху работата. Спазват повече режима. По-точни са за часовете за тренировки. Имат и своите минуси. Винаги има нещо, за което да мрънкат и от което да се недоволни. Все пак са жени. Мъжете по време на тренировъчния процес са доста по-покорни и изпълняват каквото им се каже. Извън тренировките животът ги грабва. Там проблем е режимът.

- Имате ли някакво усещане за игрите в Париж?

- Два медала! Независимо какви са, искам два медала. Момичетата имат качествата, опитни са, трудят се достатъчно. Да имаме късмет, да са здрави, отиваме за два медала.