Александър Фудулаки е първият морски офицер

Награден е с военен орден "За храброст" II степен 

Негов план за сражение и тактическо поражение решава изхода от Сръбско-българската война 

И до ден днешен преобладаващото население в украинското село Остривне е от бесарабски българи. Старото официално име на населеното място от 1819 до 1947 години е Код-Китай, а в наши дни е популярно с наименованието Бабата.

Преди 174 години в Остривне се ражда смел български войник, чието дело на бойното поле му отрежда вечно място в историята ни. Неговото име е Александър Фудулаки и години по-късно ще стане първият морски офицер в българския флот, както и човекът, чиито бойци помагат за преобръщането на развоя на Сръбско-българската война.

Александър е роден в многодетното семейство на Георги Фидулаки и Ирина Велева с 10 деца, като той самият е девети поред от наследниците.

Първите стъпки в образованието прави при баща си, който е учител. През 1873 г., на 23-годишна възраст, започва да учи в Новоросийския университет в Одеса като един от първите стипендианти на Попечителството на българските колонии - даването на стипендии, които да помогнат на млади българи от този край на света да получат висше образование. Потушаването на Априлското въстание и подготовката за нова война с Османската империя карат Фудулаки да изостави ученето и да започне военна кариера. Която след години ще се окаже повече от успешна.

Първоначално бесарабският българин е доброволец в руската армия като редник в 59-и пехотен люблински полк. Официалното му записване в бойните редици е на 3 декември 1876 година. След обявяването на войната преминава с руските войски Дунава и се сражава с частта си в района на търговищкото село Люблен.

Девет месеца по-късно Фудулаки е командирован в Одеското пехотно училище - старши клас и е произведен от редник в юнкер. Завършва училището със звание прапоршчик и е зачислен на 16 май 1878 г. в 115-и вяземски полк. На 7 ноември е уволнен от руска служба със звание подпоручик.

Званието прапоршчик е използвано по време на Руската империя, но впоследствие се утвърждава и във времената на Съветския съюз. Името произлиза от славянската дума "прапор" (знаме).

След уволнението Александър стои една година в родното си село, но сърцето му вече е пленено от военното дело и решава да пътува за България, където да се реализира.

Със заповед на княз Александър Батенберг от 29 декември 1880 г. Фудулаки е назначен в българската войска. Служи в Седма ломпаланска пеша дружина, по-късно става командир на дружинната учебна команда. По време на службата си е произведен в звание поручик.

Първият му звезден миг настъпва през 1880 г., когато част от руските офицери започват да напускат по собствено желание Флотилията и Морската част, позната днес като Военноморските сили. Назначен е за командир на Портовата рота на 31 декември 1883 г. и по този начин се превръща в първия български офицер, назначен на служба във военния флот на България.

От края на 1884 до септември 1885 г. е преведен на служба в Трети пехотен бдински полк като командир на рота, произведен е в звание капитан. Някъде по това време започва и влошаването на българо-руските отношения след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Заради последвалото изтегляне на руските офицери на 13 септември капитан Фудулаки е временно назначен за командир на полка.

На 24 септември 1885 г. е назначен за командир на дружина във Втори пехотен струмски полк и е време за втория му звезден миг във военното дело.

Фудулаки и дружината са изпратени на турската граница, защото очакванията са, че Османската империя ще ни нападне заради Съединението. Но изненадващо агресията не идва от югоизток, а от запад, където Сърбия настъпва към границата ни. Дружината на Фудулаки и четата на Ильо войвода започват поход на запад и заемат позиции на българо-сръбската граница.

Разположените бойни части поемат първия удар във войната. В боя на Цветков гроб смелите български лъвове за първи път провеждат атака "на нож". Но условията са неблагоприятни, а сърбите са в пъти по-многобройни. Затова и отрядът е принуден да се оттегли към Радомир. Сръбската Моравска дивизия заема Брезник и се насочва към Сливница, за да обходи българските главни сили в гръб. По нареждане от главното командване се формира т. нар. Радомирски отряд от останалите живи войници. Командир на отряда е друг българин от Бесарабия - капитан Стефан Кисов, а Фудулаки е един от офицерите, разработили плана на предстоящото сражение.

И в тези моменти идва един от най-големите житейски приноси на Фудулаки, който преобръща не само войната, но и съдбата на България, за да живеем днес в свободна и независима родина.

Радомирският отряд е с личен състав от 1949 войници, 339 от които са от дружината на Фудулаки. Отрядът напада Моравската дивизия до Брезник с цел задържане на противника на всяка цена, за да се укрепят позициите на Сливница. Съотношението на войниците е шест към едно в полза на сърбите. Сражението е тежко и с много загуби и в крайна сметка отрядът е принуден да отстъпи, но по-важното е, че целта е изпълнена - забавено е движението на сръбската дивизия с цяло денонощие.

Това тактическо поражение е стратегически успех, спомогнал за победата в Сливнишката битка на следващия ден. Капитан Фудулаки е тежко ранен и е изпратен на лечение в болница в София. За проявения героизъм е награден от княз Александър Батенберг с военен орден "За храброст" II степен.

През следващите години бесарабският българин заема различни военни постове - окръжен военен началник последователно в Кюстендил и Видин, командир на Шести пехотен търновски полк и командир на Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк. На 1 април 1887 г. е произведен в звание майор, а по време на службата в черноморския полк, разположен в Бургас, е произведен в звание подполковник.

Последният дъх на земята за Александър Фудулаки се случва на 8 септември 1901 г., като е погребан в гробището в морския град. Дори и след смъртта си офицерът оставя достойно наследство - неговият син Анастас Александров Фудулаки, който е роден в Търново на 7 февруари 1887 г., също става военен и взема участие в Балканската и Първата световна война.

"Макар и тежко ранен, капитан Фудулаки не отстъпва...", пише в мемоарите си по-късно Стефан Кисов, разкривайки смелостта на бойния си другар в Сръбско-българската война.