Найден Йованович е първият български фокусник

Слага пиявици в яйце, за да го търкалят 

Работи като учител, писател и книгоиздател, но съвременниците му го запомнят и с триковете, които прави 

Издава над 30 книги, които сам пише или превежда, и с творбите подръка обикаля цяла България, за да просветлява изстрадалия ни народ, който по това време е под турско робство.

Неговото име е хаджи Найден Йованович, който покрай учителстването и писането прави и първите фокуси по родните земи, за да бъде запомнен от съвременниците си и с любопитните си трикове.

Найден е роден през 1805 г. в Хаджилий, което в наши дни е пазарджишкото село Юнаците. След смъртта на родителите си се преселва в Пазарджик, който по онова време носи името Татар-Пазарджик, та оттам идва и прякора на просветителя - Татарпазарджичанина.

Учи и работи в града при вуйчо си епископ Дионисий Агатоникийски. Православният духовник, агатоникийски епископ на Вселенската патриаршия, който, след като овдовява, се замонашва в Зографския манастир на Света гора и усилено изучава църковнославянски език. През 1823 година епископ Дионисий Агатоникийски изгражда със собствени пари сграда с две стаи в черковния двор и така отваря първото в града обществено килийно училище, наречено от пазарджиклии Владиковото школо. Обучението в училището се води на български и на гръцки език.

Неговия племенник, който сам се определя като "ревнител болгарского просвещения, учителя и книгопродавец по всея Словено-Болгария". Йованович е учител в Пазарджик до 1834 година. Няколко години е учител в Батак, а после работи като книгоиздател и пътуващ книжар.

Татарпазарджичанина е един от родоначалниците на книгоиздателството и книжарството в България. Книгите си печата в Белград и Букурещ. Има предположения, че той е автор на песента "Откога се е, мила моя майно льо". Творбата е посветена на последния български цар Иван Шишман и неговата войска, която се готви за битка срещу османските нашественици в Софийското поле.

В силните си творчески години Йованович отпечатва и разпространява едни от първите литографии в България с образите на исторически личности - българските царе Иван Шишман и Иван Владимир, Кирил и Методий и Александър Македонски. Само през периода 1843-1855 година издава 27 книги, без да се вземат предвид техните следващи издания или версии на сръбски език. Някои от книгите продава, но други подарява, като най-силно желаел будните деца да имат на какво да се учат. Не бива да се забравя, че Найден работи в средата на ХIХ век, когато новобългарската литература едва наброява около 70 заглавия, а голяма част от българите се ограмотяват в примитивни училища и духовните им потребности не са отивали по-далече от чудесата, митарствата, житията на светци.

Малко е познат талантът на учителя и книжар, а именно - фокусите.

От фондацията "Магията е изкуство" споделят спомените на друг известен възрожденски книжар и книгоиздател - Димитър Паничков:

"Шеговитият хаджи Найден правеше разни смехории и мурафети. Например: яйце да ходи по полицата: върже го с бял конец, вързан за ръката му, ачи подложи шапка и вика: "ге, ге, ге!", дърпа с ръка невидимя бял конец, и яйцето падне в шапката; или: прокара нишка с тел през чибука и вързаното яйце върви отвън по него. Правеше и пържен петел да кукурига: намокри го с киречева (варна) вода, та му опада перушината, намаже го с пържена каша, приспи го в някой съд и го сложи на софрата. Посред нощ петелът се разшава и закукурига. Палеше свещ с върха на ножа - кибрит тогава още нямаше - в запушено шише с вода имаше нещо като тюкюрт (сяра) или фосфор.

Еднаж - туй беше след чумата - при даскал Геня бяха дошли и хекиминът карловец Танко, Иван Павльовичин и Драгойчо Мирчовичин; те учеха псалтикия. Хаджи Найден направи яйце да се търкаля само по земята: изпразнил го и вътре тайно турил живи пиявици. Всички тия мурафети той вадеше от една сръбска книга. Вечерта седяха до късно. Сутринта и Танко изигра един мурафет на хаджи Найдена: без никой да го види, взел счукани черни шикалки и сачи-къбръз (зелен камък), поръсил пешкира, па го подаде на хаджи Найдена да се отрие; като се оми, подаде му после и огледалото да се огледа.

Хаджи Найден почерня като арапин и като се видя такъв в огледалото, се много уплаши. Няколко дена той не излиза вън. Ми се със сапун и си маза лицето със зехтин, доде едвам избеля. После той казваше, че за туй сам си бил виноват: "Показах си, рече, рогата, туриха ми въжето!".

Любопитните фокуси Найден прави пред приятели, но оригиналните му идеи бързо се разпространяват сред населението, което копнее с очите си да види забавата.

С напредването на възрастта Найден Йованович е забравен и изоставен да живее в нищета. Усмивката изчезва от лицето му, болен и сляп, възрожденецът едва свързва двата края в Белград.

"Всички ме забравихте! Кажи и на другите да ме пообикалят. Ах, да мога да се дигна, ще си отида на нашия вилает, но виждам, че скоро ще умра. Обичам свободата, но много ми е жалко, че не ще сложа кости в моето отечество..." С тези думи Йованович се обръща към перущенския учител и поборник Петър Бонев малко преди да издъхне.

Найден Йованович умира на 22 март 1862 година в Белград, когато е само на 57-годишна възраст.

Творчеството на възрожденеца

Ето и малка част от издадените от Найден Йованович книги, с посочените години и места:

- "Книга нарицаемая святче или календар вечний" (Букурещ, 1843)

- "Месецослов, или календар за лето 1847..." (Букурещ, 1846)

- "Чистописание за българските юноши" (Букурещ, 1848)

- "Нови български песни..." (Белград, 1851)

- "Снотълковател..." (Белград, 1852)

- "Философъско поучение..." (Белград, 1854)