Стоил Финджеков е първият майстор на черешови топчета
- В изба сглобява оръдия за Априлското въстание
- Три дни стои заровен в земята без храна и вода, за да не го открият турците
Черешовото топче се е превърнало в един от най-разпознаваемите символи на Априлското въстание.
Поради невъзможността да се внесат истински оръдия в Пловдивския (Панагюрски) и Търновския революционен окръг местни майстори изработват общо около 40 дървени топа. За целта използват дънер от черешово или друго твърдо дърво, обкован с железни обръчи и с издълбан отвор, чийто калибър е 8-10 см. В ролята на гюлета влизат най-често топузи (тежести) от кантари, железни отломъци или обли камъни, които, при правилно изчисление на заряда, оръдията успяват да изпратят на 400-500 метра. Нерядко топовете се пукат под налягането на барутните газове, с което стават негодни за по-нататъшна стрелба, посочват от Националния исторически музей.
Сред създателите на черешови топчета се откроява името на Стоил Стоянов Финджеков, който остава в историята като първия майстор на подобен тип оръдия.
Роден в Панагюрище, Стоил още от малък се сблъсква със сиромашията и тръгва на път, за да търси препитание. Така се озовава в Цариград, където започва работа като слуга при Мехмед Али паша. Турчинът бил големец в Терсханата (морския арсенал), където се поправяли оръдията на турския аскер.
Исторически сведения сочат, че от гледане понаучава малко неща за топовете и устройството им. Знания, които впоследствие ще му бъдат много ценни и ще го превърнат в едно от емблематичните лица на Априлското въстание. В Цариград Стоил приема протестантството като вероизповедание и остава такъв до края на живота си. Всяко начинание започва с молитва към "Вишний бог". С Божията помощ и понатрупани знания се завръща в родния си град, където отваря коларска работилница, за да се препитава.
Иван Тухчев е първият, който се досеща, че българският народ може да се отбранява срещу турците с черешови топчета. Но не стига до реалното им производство, тъй като е заподозрян от властите и е принуден да бяга към Русия.
Тогава главен майстор и конструктор на черешовите топове става Стоил Финджеков. Георги Бенковски, Павел Бобеков и Лука Ланджев са вдъхновени за оръдията и възлагат на коларя да ги изработи, а майсторът с мерак грабва идеята, която впоследствие коренно ще промени живота му.
Най-напред започнал да работи колесника на топчето, но тъй като дюкянът му бил близо до пазарния площад и конака, се преместил в избата на Калоянови, която се намирала на по-отдалечено място. Първоначално били отсечени две трупи - единият при Кривчовата воденица, от градината на Генчо Кривчов, а другият - от двора на Стоил. След няколко седмици усилна работа първият български черешов топ бил готов. Дължината на дулото му била 1,10-1,15 м. Отвън тялото било намотано с катранено въже. Поставен на предница от тек каруца (с един кон) с дървена ос и дървени наплати, топът бил приспособен да се движи чрез впрягане на кон или магаре.
Разбира се, да сравняваме качествата на тази примитивна артилерия с оръдията "Круп" на противника е безпредметно, но опитите за бойното й използване говорят за високото ниво на военнотактическата мисъл сред въстаническите предводители. Психологическият ефект също е налице - черешовите топчета вдъхват у въстаниците кураж и вяра в собствените сили.
За единствено автентично черешово топче, оцеляло от Априлското въстание, се смята това, съхранявано в Историческия музей в Брацигово. През годините са изработени много възстановки на дървени топове, с някои от които са проведени и реални стрелкови изпитания. Възстановка, изработена за музейни цели, можете да видите и в експозицията на Националния исторически музей. Но да се върнем в Панагюрище.
Първата проба на оръдието била направена в местността Мурджов лещак. Стоил запалил фитила, чул се много слаб пукот и топчето паднало едва на метър-два от дулото. Провал! Започнала допълнителна работа по усъвършенстване на оръдието. Предложено било отвътре дулото да се обвие с тенекия, за да не излизат барутните газове, и вместо въжета да се използват железни халки.
Новото топче било поставено на първата колесница и изкарано на Куйкиния харман, намиращ се между баирите Каменица и Маньово бърдо, източно от Панагюрище. Кантарените топузи и други парчета от железа, с които бил напълнен топът, били изхвърлени на разстояние 300-400 метра. Българските въстаници вече разполагали с надеждно оръжие срещу османците.
В Панагюрище били изработени общо пет топчета. За зла беда се пукват и разпадат, без да нанесат сериозни поражения по турския гарнизон, воден от Хафъз паша и наброяващ около 5000 души. Вражеските войници виждат, че оръдията не могат да ги наранят сериозно и подгонят хората до топовете, които са принудени да се оттеглят в планината.
В хода на въстанието, когато нещата тръгват на зле, Стоил се укрива в дома си. На тавана намерили убежище комшийки с децата си. Сред другите хора било и семейството му. За да не би врагът да чуе плача на децата, по-коравите майки удушават гръмогласните от тях, измежду които е и дъщеричката на топчията. При тези горки обстоятелства майката на детето - Петра, губи разсъдъка си за цял живот.
Финджеков е заровен в една яма, покрита с със стръкове пелин от майка му. В тази дупка престоява три дни без храна и вода в земята. На четвъртия ден го извадили полумъртъв, покрит с гъсеници. Заптиетата, дали по погрешка, или не, обесили трима, приличащи на него. Майсторът се спасил, но животът му вече бил опустошен. Стоил Финджеков умира в София на 30 ноември 1911 г. на 79-годишна възраст, а погребението му се извършва в Първа евангелска църква.
"Не бой се, топчи. Твоят топ гърмя на баира срещу султана. Той ще гърми по цяла Европа и ще донесе за нас свободата", казва Бенковски на Финджеков в едни от най-напрегнатите мигове от въстанието.