Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/15012192 www.bgdnes.bg

Васил Карагьозов е лидерът на първата модерна фабрика, който стана монах

  • Трима български владетели се прекланят пред делото му
  • Габровецът прави огромно дарение всеки път, щом член на семейството му почине

"Благодарение на своя просветен ум и упорито трудолюбие неговият принос в преуспяване на фабриката е безспорен. Кавалер е на множество български и чуждестранни ордени, но венец на неговите обществени и индустриални заслуги е голямото отличие, с което е удостоверен с назначаването му за почетен германски консул в Габрово."

Това може да прочетем върху рекламна брошура на фабрика "Иван К. Калпазанов" в Габрово, а думите са отнасят към Васил Карагьозов. Този гениален българин развива първата модерна фабрика в България, посвещава живота си на дарителската дейност и решава да прекара последните години от живота си като монах в Зографския манастир.

Реклама

На 15-годишна възраст семейството му го изпраща да получи светско образование в Западна Европа. Учи в престижни училища - политехникум и техническо висше училище в Мюнхен. По време на живота си в чужбина се научава да свири на пиано и цигулка, да рисува, да пее в хор, да говори немски, френски, английски и италиански език. В този период се запознава с принц Фердинанд, който години по-късно ще стане цар Фердинанд I. Животът му така ще се стече, че редица български владетели ще отиват на крака при Васил.

Карагьозов се дипломира през 1881 г. и решава да се завърне в България. Въпреки че е родом от Велико Търново, заживява в Габрово, където започва работа като учител в Априловската гимназия - преподава дескриптивна геометрия и чертане на ученици до VII клас. Макар да оставя следа в живота си като фабрикант, учителстването си остава една от най-големите любови на Васил.

Докато е преподавател, основава фонда "Бедни ученици" за набиране и подпомагане със средства на социално слабите ученици. Едни от най-изявените му възпитаници са проф. Стефан Бончев - първият тектоник на България, и Георги Рашеев - индустриалец в Габрово.

Животът на Карагьзов се променя завинаги на 21 септември 1881 г., когато се среща с Иван Калпазанов. Двамата градят голямо приятелство, по-късно скрепено от брака на Васил с най-възрастната дъщеря на Иван - Дешка.

Калпазанов има мечта да създаде модерна фабрика, а Карагьозов активно му помага като в Германия подписва договори за покупка на необходимата техника на стойност 11 000 марки. Фабриката е осветена на 13 и 14 ноември 1882 г., като е наречена Първа придворна княжеска фабрика за шаяци, сукна и гайтани "Ив. К. Калпазанов". И се превръща в първата модерна фабрика в Княжество България.

Реклама

Васил Карагьозов става дясната ръка на Иван Калпазанов като преводач и бизнес консултант. Княз Александър I Батенберг лично посещава Габрово 2 години по-късно (1884 г.), за да се запознае с тази така коментирана новост в княжеството. Тогава собствениците правят второ голямо тържество в чест на княз Александър. Тогава раздават на гостите прежда в цветовете на българския трикольор, изпредена с машините във фабриката.

На 22 юли 1889 г. Иван Калпазанов умира. Вдовицата Велика и осиротелите деца упълномощават единодушно Карагьозов да поеме ръководството на фамилната фабрика. Това налага да напусне учителската професия, за да се заеме с бизнес дела. Но любовта му към науката, знанието, школото и учениците остава за цял живот. Той става училищен настоятел и прави дарения за основания от него фонд "Бедни ученици".

Дарителската му дейност е мотивирана и заради личната трагедия в неговия живот - ранната смърт на съпругата му, както и на двете му дъщери. И казват за него, че когато загуби член на семейството си, прави голямо дарение. Предоставя средства за строеж на забавачница в Габрово (1892 г.), за построяване на храм "Св. Йоан Рилски" в село Бичкиня, 300 лв. за Фонд "Постройка на театрално-библиотечна сграда", 1000 лв. помощ за Търновското епархийско старопиталище "Св. Архангел Михаил", участва в благотворителните кампании на дружество "Майчина грижа", подпомага с 3000 лв. настоятелството при църквата "Св. Троица", с 1000 лв. ученици от Априловската гимназия по повод тържествата по откриване паметник на благодетеля на габровското училище. Дарител е на спортен клуб "Чардафон" в Габрово, както и на Зографския манастир.

За Първото изложение в Пловдив през 1892 г. пишат: "Г-нъ Василъ Карагьозовъ, придворният фабрикантъ на платове от Габрово, от няколко дни се намира в града ни, занят в изложението със строенето на своя павилионъ. Както сме съобщили, павилионът на г-н Карагьозова е приготвен във Виена и на части се пренесе тук. От няколко дни павилионът се монтира под ръководството на двама майстори монтери от Виена. Участието на г-на Карагьозова в Първото наше изложение ще бъде твърде отличително както с елегантния павилионъ, тъй и с хубавите платове, които ще изложи в него." Там Карагьозов е посетен от стай свой приятел - княз Фердинанд пристига с княгиня Мария-Луиза, която е впечатлена и приятно изненадана от високото европейско качество на изделията. По време на изложението фабрикантът е награден със златен медал и диплом. Следват отличия и от други престижни събития в Чикаго (1893), Анверс (1894) и Лондон (1907) г.

През 1895 г. великият везир на Османската империя пристига у нас и е силно впечатлен от достиженията на българската индустрия. Това му дава повод да награди Васил Карагьозов и още 2-ма индустриалци с орден "Меджидие" IV степен.

Фабриката продължава устремено развитието си. На 1 октомври 1909 г. е открита новопостроената от Карагьозов парна електроцентрала за нуждите на предприятието, която също е на много високо техническо ниво. Самият цар Фердинанд идва лично в Габрово, за да я види. Той следи с голям интерес дейността и развитието на фабриката - тя е негов придворен доставчик на платове, както и за Българската армия. Шие също и за представителите на българското правителство, както и за пазари в Обединеното кралство, Османската империя, Турция, Египет и Албания.

През 1922 г. по инициатива на Карагьозов от печалбите на предприятията се заделят средства във фонд за отпускане на пенсии за добросъвестни работници. Фабриката е първата в България, която отпуска пенсии на свои работници. Нейни работници и служители са служебно застраховани след активното развитие на застрахователния пазар в България.

Предприятието има собствено знаме, върху което са изписани думи на Иван Калпазанов, които се превръщат в девиз на трудещите се: "Труди се, постоянствай, не бой се!". По случай 50-годишния юбилей на фабриката през 1932 г. Васил Карагьозов е на лична аудиенция при цар Борис III и е награден с орден "За гражданска заслуга" III степен.

Година по-късно Васил преобръща живота си на 180 градуса. Карагьозов заживява в Зографския манастир и приема монашеското име Вениамин - Вениамин схимонах Зографски, Атонски и Светогорски. Скоро след неговото настаняване е назначен за секретар на манастира, тъй като има богат опит и владее много езици, включително и гръцки. В качеството си на секретар се грижи за контактите с идващите на поклонение чужденци, води кореспонденцията на светата обител. Под негово ръководство и финансова подкрепа крило на манастира е преустроено в бани, в които са монтирани вана и бойлер. С помощта на своя син Кольо Карагьозов снабдява манастира с провизии - боб, леща, ориз. Дарява част от личната си библиотека на светата обител.

През май 1937 г. Зографският манастир е посетен от гръцкия крал. Вениамин схимонах посреща и приветства краля и неговата свита. Владеенето на много чужди езици и богата обща култура моментално оставят прекрасно впечатление у височайшите гости.

Васил Карагьозов намира вечен покой на 31 март 1938 г., а добротворството с дарения е продължено от неговия син.

Четете още

Васко Абаджиев е Българския Моцарт

Васко Абаджиев е Българския Моцарт

Ник Дим Кос е първият илюзионист

Ник Дим Кос е първият илюзионист

Кръстьо Кръстев е физикът, който разкрива тайната на взрива

Кръстьо Кръстев е физикът, който разкрива тайната на взрива

Елисавета Карамихайлова е българската Мария Кюри

Елисавета Карамихайлова е българската Мария Кюри

Реклама
Реклама
Реклама