Димитрана Иванова е първата българска суфражетка

След 9 септември лежи в затвора четири месеца 

Жените у нас получават правото да гласуват благодарение на делото й 

"Жената доживя днес след 50-годишния свободен живот: да предприемат ограничения на нейното образование, да не я искат като учителка, да не я допускат до обществени и държавни служби, а от заетите такива да я изхвърлят, да не я допускат да изпълни своя дълг на майка на народа си".

Думите принадлежат на Димитрана Иванова, първата българска суфражетка у нас (бел. ред. - боркиня за предоставяне на избирателни права на жените). Смелата русенка до края на живота си опитва да намери достойно място в обществото на нежния пол, като дори самата тя е отхвърляна, а и за част от живота си се озовава в затвора. Но трудностите си заслужават, защото Иванова успява да се пребори за каузата си.

Под ръководството на Димитрана, като лидерка на Българския женски съюз, родните суфражетки постигат частичен успех през 1937 г., когато "жените майки от законен брак" получават правото да гласуват в местните избори, а през 1938 г. всички жени над 21 години, които принадлежат към категориите "омъжени, разведени или вдовици", са допуснати до участие в парламентарните избори. Историческата промяна не важи за неомъжените възрастни жени. Новият избирателен закон дава на жените право само да гласуват, но не и да бъдат избирани. Ситуацията с избирателните права на жени е подобна с тази на Франция и Швейцария, които много рано обявяват универсално мъжко избирателно право и допускат жени избирателки много късно.

Дълъг е пътят на Иванова, докато достигне успеха, който й отрежда достойно място в историята. Родена е на 1 февруари 1881 г. в града люпилня на талантливи хора - Русе, в семейството на Станка и Петър Друмеви. Завършва Девическата гимназия в Русе и на 16 години отива да учи философия и педагогика в Цюрих, Швейцария. Заминава за чужбина, защото по това време Софийския университет не приема жени.

След завръщането си от алпийската страна започва учителска дейност в Попово, Шумен, Плевен, Велико Търново и Русе. В тези години започва да пише за вестниците "Учителска пробуда" и "Женски глас" (издание на Българския женски съюз (БЖС) - организация, основана през 1901 г. за защита правата на жените, която за пръв път обединява тогавашните регионални женски клубове). Нейни текстове се появяват и в списанията "Учител" и "Училищен преглед", издавани от Министерството на народното просвещение.

Животът й тръгва в нова посока, когато през 1908 г. оглавява русенското женско дружество "Добродетел" и остава негова председателка в продължение на 3 години. През 1911 г. взима участие и в конгреса на БЖС, на който основна тема са избирателните права на жените. Иванова участва в обсъжданията на конституционните разпоредби за правото на глас на жените и се присъединява към специалната комисия към конгреса за изследване на избирателните права на жените от юридическа гледна точка.

По време на Балканските войни в началото на миналия век Димитрана Иванова е медицинска сестра. След края на бойните действия се завръща към голямата цел в живота си. Междувременно през 1914 г. се омъжва за Дончо Иванов и става майка на три деца (родени през 1916, 1917 и 1918 г.).

В началото на 20-те години на XX в. Димитрана осъзнава, че й е нужно правно образование, за да е в състояние да направи повече за каузата на жените. Отказано й е да се запише в юридическия факултет на Софийския университет с мотива, че не е завършила средното си образование. В годините, когато тя е ученичка, момичетата учат с две години по-малко от момчетата, тоест гимназиалното образование за момчета и момичета все още не е изравнено като продължителност и програма. По това време българските гимназии са осмокласни, а русенката е завършила шестокласна. Този отказ не я разколебава. В автобиографията си Иванова пише, че това е моментът, в който дълбоко осъзнава, че "трябва да се бори срещу несправедливостите спрямо жените и срещу формализма".

Димитрана не се отказва да преследва целите си, завършва осми клас, полага необходимите изпити и през 1927 г. успява да запише право в Юридическия факултет на Софийския университет. Голяма победа за българската жена!

От септември 1920 г. до септември 1944 г. Димитрана е главна редакторка на "Женски глас". Малко по-късно създава списане "Жената" (1928 г.), специализиращо в изследване на правните аспекти на статуса на жената, и става негова редакторка. През този период русенката води и кампания за равенство на половете в образованието и реагира срещу опитите на правителството да създаде отделни училища за момичета. Бори се за правото на юристките да упражняват професиите си като адвокатки и съдийки (те получават това право чак през 1944 г.), и се застъпва за това, жените да могат да заемат работни места в държавни и обществени институции и да участват в управлението (напр. общински съвети и училищни настоятелства).

"Окачените табели из разните учруждения, че служби за жени няма, и разните наредби, да се съкратят преди всичко жените, са унизителни и оскърбителни за демократична България. Те трябва да бъдат премахнати. Докато съществуват тия въпроси за ограниченото право на жената да учителствува и да заема държавни и обществени служби, до тогава тия въпроси няма да слезат из дневния ред на нашите конгреси", пише Иванова и разпалва пламъка в сърцата на потиснатите български жени.

През 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените в България да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участва в гласуването. Има и неравни изисквания по отношение на образователния ценз - средно образование за жените, само грамотност за мъжете.

Големият пробив в мисленето на народа ни е постигнато през 1937 г., а година по-късно идва и наистина значимият успех - българските жени са допуснати до участие в парламентарните избори. Каузата на Димитрана Иванова е увековечена в историята.

След 9 септември 1944 г. животът на първата ни суфражетка претърпява драматичен обрат. На 28 септември 1944 г. тя е арестувана по подозрение в прогермански и профашистки симпатии, заради многобройните й контакти с Германия. Прекарва 4 месеца в затвора, след което е освободена с условие, че ще напусне София. Установява се в родния си град Русе. По-късно отново се мести в София с помощта на нейни приятели и роднини.

През социализма Иванова продължава да се бори за равноправие на половете и се опитва да получи адвокатски права. И отново успява. Но през 1948 г. специална комисия я заличава от адвокатските списъци. След дълга кореспонденция и обжалване, единственото, което успява да постигне, е от мотивите за отказа да бъдат заличени политическите. След 1944 г. Димитрана Иванова работи върху монографията "Правната защита на женския труд", но е лишена от възможността да издава книги и да публикува статии. По време на ареста й е изключена от Съюза на журналистите, в който членува от 1922 г.

Правата й са възстановени през ноември 1959 г. Но е твърде късно - Димитрана издъхва след само шест месеца. Първата българска суфражетка умира на 29 май 1960 г. в София на 79-годишна възраст.