Асен Йорданов построява първия български самолет

Изобретява въздушната възглавница и предшественика на телефонния секретар 

Първият човек на Луната Нийл Армстронг се учи да лети от научните трудове на българина 

"Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов - за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене."

Това съобщение на Министерството на войната у нас преди повече от един век променя завинаги родната история. България се нарежда сред световните сили като страна, в която е построен самолет. Роденият на 2 септември 1896 г. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България, но далеч по-голяма популярност ще натрупа като човека, който има принос в развитието на американската авиация. Защото държавата ни неведнъж е доказвала, че не цени умните хора и ги прогонва в странство.

Първият български самолет носи името "Експрес" ("Йорданов-1") и е създаден от изобретателя, когато е още блед младеж.

Три години по-рано, по време на Балканската война, невръстният Асен заминава за фронта като доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Именно там създава творението си.

Десетина дни след признаването на самолета от военното министерство вестник "София" излиза с материал за таланта: "От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка. Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа "биплан" (бел. ред. - самолет с чифт крила, разположени едно над друго). Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин - нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост".

Професионалният път на Йорданов не е случаен - още от малък любимото му занимание е да прави хвърчила. Иска да полети. И го прави чрез творенията си.

През лятото на 1912 г., придружен от баща си, посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец конструктор Луи Блерио в парижкото предградие "Етан". Заради Балканската война сам избира да се върне в България.

1919 година е една от най-черните в българската история. Опустошителният Ньойски договор разкъсва страната със санкции, като една от тях е България да няма собствена авиация. Асен Йорданов е съсипан. Мечтата му е на път да рухне. Но две години по-късно се появява най-голямата възможност в живота му.

През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара. Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското правителство и с одобрението на министър-председателя Александър Стамболийски двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда, защото други страни не участват.

С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ и животът му никога повече няма да бъде свързан толкова силно с България.

През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество Jordanoff Aviation Company, преименувано по-късно в Jordanoff Corporation, придружено от Jordanoff Electronics. Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на "Медисън авеню" в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност. Славата му расте още повече, когато открива авиационно училище.

Великите му дела не спират дотук. Българинът конструира няколко различни модела на самолетите "Боинг", гордостта на американското авиоинженерство. Създава също въздушната възглавница и aпapaтa Джopдaфoн - пpародител нa днeшния тeлeфoнeн ceкpeтap.

Асен Йорданов пише многобройни научни трудове, посветени на пилотирането и теоретичната подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост. Първият човек, стъпил на Луната - Нийл Армстронг, заявява, че е получил знанията си именно от учебниците на Йорданов.

След края на Втората световна война роденият в София изобретател спира да работи в сферата на авиацията и се насочва към други области.

Последният полет на бащата на авиоинженерството в България е на 19 октомври 1967 г., когато умира на 71-годишна възраст в Уайт Плейнс. Прахът от урната е разпръснат със самолет в небето над Америка.

Още приживе българинът получава признание отвъд океана. Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк, портретът му е изложен в "Залата на славните" в нюйоркското летище "Ла Гуардия", а в музея към Смитсоновия институт във Вашингтон са изложени негови вещи и лични архиви.

Преди години имаше идея летище Враждебна в София да носи неговото име, но така и не беше реализирана.

Вера Мутафчиева пише за бабиния си братовчед

Асен Йорданов е описан от Вера Мутафчиева в книгата й "Семейна сага". Роднинството им тя определя като "бабин първи братовчед" (баба й по майчина линия е Параскева Трифонова). Ето част от нейното описание със съкращения:

"Асен, бабин първи братовчед, през крехка възраст показвал упорит интерес към техниката - разглобявал и сглобявал всевъзможни механизми, полезни уреди, неуморно изобретявал. Онова момченце, случило се почти връстник на авиацията - тя също в своето детство - отрано се встрастило във всичко моторно. След като едва не се пребило с един от първите у нас мотоциклети, баща му купил автомобил - изключителен за страната лукс. На четиринайсетата си година Асен не само поддържал и ремонтирал онова капризно возило, но и действал като водач на такси. Доктор Йорданов (бащата на Асен - б.р.) вече го бил взел със себе си на Торинското техническо изложение, двамата посетили Швейцария и Франция. Така момчето получило представа накъде тегли модерната техника. Обадил се отново късметът му: един от клиентите на малкия таксист, удивен от сръчностите му, го поканил да прекара ваканцията си в Париж. Това неочаквано предложение всъщност решило съдбата на Асен, който тъкмо през петнайсетата си година сам бил построил един планьор - безмоторен самолет и по-точно някакъв вид хвърчило, с което успял да се вдигне на 10 м височина и да лети цели 12 минути, това съобщила пресата...".