Асен Пейков издигна Леонардо в Рим

Сирак от дете, 8 месеца лежи в затвор 

Роденият в София остава в историята като един от най-великите скулптори на Италия 

Емблематична скулптура на Леонардо да Винчи посреща пътници от цял свят на летище "Фиумичино" в Рим. Творбата е символ на мястото, където кацат и излитат милиони пътници всяка година.

На скулптурата е изписано името на великия български скулптор Асен Пейков. Точно така - наш сънародник сътворява монумента, но същият този творец напуска страната ни след затвор и мизерия и в продължение на 30 години създава бележити творби в Италия, където е ценен и обичан. А в България не е чак толкова популярен, да не кажем забравен.

За да стигне до летището в Рим, Пейков извървява труден път в България. Роден е в София на 28 юни 1908 г. По-голям брат е на художника Илия Пейков, който е считан за "пионер на космическата живопис". Впоследствие и двамата ще творят и създават история в Италия.

Детството на братята се превръща в кошмар, когато баща им е разстрелян. Таткото Никола е бил инженер и депутат от Земеделската партия на Александър Стамболийски. През 1924 екстремната десница го разстрелва на входната врата на техния дом. По-късно Асен ще разкаже, че именно след тази случка се вдъхновява да вземе ентусиазма на баща си.

След убийството 16-годишният Асен Пейков се премества в Созопол, като преди това живее и в Севлиево.

Сред рибата и купищата рибарски мрежи заедно с още четири момчета създават бунтовния вестник "Мисъл". Момчетата скоро са разкрити, като четири от тях успяват да забягнат в Русия, а петият е хванат и това бил точно Асен.

Бъдещият творец лежи зад решетките в продължение на 8 месеца, а след освобождаването му заминава за София, където кошмарът продължава. Няма дом и работа, а оцеляването му е под въпрос. Препитава се, като от време на време разтоварва въглища.

През 1930 г. проф. Андрей Николов го наема за чирак в ателието си и започва да му дава уроци. Две години по-късно Асен Пейков е приет за студент в Държавната художествена академия, където учи в класа по скулптура на своя благодетел. Завършва със златен медал и прави голяма крачка към бъдещите успехи.

Като студент участва в конкурса за паметник пред Софийския университет на неговите първи дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви и получава втора награда. През 1938 г. открива първата си самостоятелна изложба в своето ателие на бул. "Цар Освободител" в София. Успехите го застигат, името му е уважавано, но Пейков не се чувства щастлив в България. Затова и отива далеч от родния си дом - в Рим, който е негова голяма мечта.

На 3 октомври 1938 г. пристига в Италия и се записва да учи в Академията за изящни изкуства в Рим. Българинът успява да наеме ателие на прочутата улица "Маргута", където са творили прочути личности като Пикасо, Салвадор Дали и Федерико Фелини. Много скоро Пейков става търсен и високо ценен майстор на скулптурния портрет, като работи с най-различни материали - мрамор, дърво, бронз, стомана, порцелан и глина.

В средата на 50-те години на миналия век настъпва най-успешният професионален период на Пейков. Нашенецът печели редица конкурси за държавни поръчки, в това число статуята на Леонардо да Винчи. Монументът е избран да посреща гостите на Рим и е поставен е пред едно от най-оживените европейски летища - "Фиумичино".

Асен Пейков е избран сред 300 конкурентни проекта на художници от цял свят. Статуята е открита през лятото на 1960 г. в присъствието на тогавашния президент на Италия Джовани Гронки.

Растежът на популярността му вече не може да бъде спрян и гениалността на Пейков достига и до Ватикана. Българинът е единственият творец, пред когото позира папа Пий XII, и му изработва скулптура. Пейков още веднъж работи съвместно с Ватикана - през 1968 г. изработва бронзов релеф на св. Франциск Азиски за ватиканската библиотека.

Година по-късно се завръща в България - точно 31 години след напускането на родината си. У нас е обявен конкурс за паметник на хан Аспарух и Пейков се включва с много страст и желание. Изработените от него 36 конници, които минават над река Дунав, не впечатляват журито и конкурсът е спечелен от Величко Минеков. Дори не получава място в призовата тройка. Смята се, че причината да не бъде одобрен е, че е невъзвращенец.

Пейков отново си тръгва от България и този път завинаги. През 1973 г. след два инфаркта той умира в ателието си в Рим и е погребан в италианската столица.

В знак на огромна признателност от италианския народ през 1977 г. малък площад пред дома му - срещу Колизеума в Рим, приема името "Асен Пейков" в негова памет. През 2007 г. е открит още един в близост до Чинечита. Днес ателието на художника на ул. "Маргута" е част от културната история на Вечния град.

А какво става в България?

В България Асен Пейков и неговото дело са далеч от масовата популярност, името му не е силно разпознаваемо и е почетен скромно с малка глуха уличка с дупки и разбит тротоар в столичния квартал "Изток". Все пак по повод 100-годишнината от рождението на Асен Пейков на 27 юни 2008 г. в град Севлиево е открита художествена галерия "Асен и Илия Пейкови".

Създава портрети на София Лорен и Федерико Фелини

Сред многобройните произведения на Пейков освен статуята на Леонардо да Винчи най-известни са бронзовата Минерва в университета в Бари, мраморната статуя на Сан Джовани в Рим, фигурата на Атлета в Чекиньола и бюстът на Папа Пий XII за конгресния център "Мондо Милиоре" в Рим.

Автор е също на бронзовата роза - символ на "Премия симпатия", една от най-престижните римски награди, учредена през 1967 г. През живота си той създава 16 паметници и барелефи и над 1300 скулптурни портрета. Повечето от тях се съхраняват в музеи из цяла Европа, САЩ, Бразилия, Аржентина, Мексико, Индия и дори далечен Афганистан.

Автор е на бюстове и мраморни портрети на много италиански знаменитости като София Лорен, Федерико Фелини, Силвана Мангано, Джина Лолобриджида, художниците Джорджо де Кирико и Масимо Бонтемпели.