Георги Наджаков е дядото на ксерокса

От фронта през Първата световна война до научната слава 

Откритието му е продадено на Британското кралско патентно дружество за 10 000 паунда 

Животът в съвременния офис е немислим без лазерните принтери и копирните машини.

В основата на тяхното изобретяване стои един гениален българин, чието откритие стои под №1 в историята на България. Неговото име е Георги Наджаков, който си е запазил мястото в човешката история като "дядото на ксерокса".

Бележитият българин има възможността да работи във Франция с Пиер Кюри (носител на Нобелова награда за физика) и неговата съпруга Мария Кюри (единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката - физика и химия).

Когато е едва на 29 години, Наджаков прави първото си откритие в лабораторията на великия френски учен Пол Ланжвен. Българинът си поставя задачата да изследва фотоелектричните свойства на сяра, шеллак и парафин. Резултатите от тези свои изследвания Наджаков включва в първата си обширна научна статия, публикувана в две части в годишниците на Софийския университет за 1925-1926 и 1926-1927 г. Въз основа на тях младият гений е избран за доцент при Катедрата по експериментална физика.

Десет години след завръщането си у нас от Франция Наджаков прави най-голямото откритие в живота си - фотоелектретите.

Ученият установява ново стабилно състояние при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници, при което в образеца възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток. Именно веществата, при които това явление се наблюдава, са наречени от Наджаков фотоелектрети.

"Разполагах с най-примитивната апаратура. Но имах собствена идея! А това е най-важното. Защото можеш да имаш най-скъпите уреди, най-модерната апаратура - нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш", казва изобретателят и думите му остават за историята.

Годината е 1937-а и Европа е на прага на Втората световна война. Това възпрепятства Наджаков да развие откритието си. Но след края на войната, през 50-те години на ХХ в., нараства интересът към фотоелектретното състояние в света. Развиват се научни школи в Съветския съюз, САЩ, Япония, Бразилия, Индия. Откриват се нови фотоелектретни явления.

Откритието става основа за развитието на електрофотографията и ксерографията в света, намира приложение в областта на безвакуумната телевизионна техника, запаметяващите устройства, дозиметрията на фотонни йонизиращи лъчения, оптичния запис и обработка на информацията и други. През 1955 г. в САЩ са публикувани две независими статии, свързани с фотоелектретното състояние, като и в двете се признава, че най-голям принос има Георги Наджаков.

Един българин буквално променя историята на човечеството. Един българин, който е роден на 26 декември 1896 г. в Дупница и само на 16 години остава сирак, е принуден да издържа семейството си. Един българин, който завършва с пълно отличие Трета софийска мъжка гимназия, който три години е бил на добруджанския и на югозападния фронт по време на Първата световна война. След края на войната (1918 г.) се връща в Софийския университет и завършва, подготвяйки се по записките на свои колежки. Един българин, за когото България трябва по-често да говори.

След като постижението му с фотоелектретите получава световно признание, то е вписано като откритие №1 на български учен. Патентовано е в Института за изобретения и рационализации, тогавашното българско патентно ведомство. През 1957 г. институтът продава патента на Британското кралско патентно дружество за 10 000 паунда.

Фолклорна певица е негова потомка

Фолклорната певица Дения Пенчева е потомка на акад. Георги Наджаков.

"Георги Наджаков е братовчед на баба ми, а аз се падам негова племенница. Неговото откритие, от което се ражда ксероксът, е обявено за най-важното световно откритие от българин. Помня, че като дете баба ми разказваше за неговите постижения, но едва впоследствие разбрах колко велик българин е. Георги Наджаков е вписан в Златната книга на българските откриватели под №1", сподели пред "България Днес" Пенчева.

Изпълнителката никога не е имала възможността да се срещне с известния си родственик, тъй като той е починал няколко години преди тя да се роди. Въпреки това той се превръща в идеал за нея.

"Изключително горда съм, че съм негова племенница. Той е направил велико откритие, а аз като креативна личност може да направя открития в други области", каза още Дения Пенчева.

Кабинетът му е исторически обект

Институтът по физика на твърдото тяло при БАН е създаден с Разпореждане №362 на Министерския съвет от 16 октомври 1972 г.

С него съществуващият Физически институт с Атомна научно-експериментална база при БАН, основан от акад. Наджаков през 1946 г., е разделен на Институт по физика на твърдото тяло и Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика.

На 16 февруари 1982 г. Институтът по физика на твърдото тяло е наименуван на името на акад. Георги Наджаков, а работният му кабинет е обявен за исторически обект на Европейското физическо дружество.