Легендата Мими Николова: Автобус за малко не премаза краката ми, Бог ме спаси

* Имам досие, наричаха семейството ми фашистко

* Ракийка и червено винце ми пази гласа

* Разплаках Фидел Кастро

Коя е тя

Певицата Марийка Николова Иванова, по-известна като Мими Николова е откритие на Петър Ступел, който през 1958 г. пише за нея песента "Замълчи, замълчи" към филма "Любимец 13". Преди това тя пее в хор "Бодра смяна" и хора на Софийските девойки. Повече от 10 години певицата работи с музиканта Иван Стайков, с когото сключва брак, а впоследствие и се развежда. Мими е печелила първо място на фестивала "Златният Орфей" от 1965 г. с песента "Калиакра". Тя е и една от първите български певици, която изпълнява джаз. Солистка е била на Биг бенда на БНР, оркестър "Балкантон", пяла е с Милчо Левиев и с "Джаз фокус '65".

- Мими, всъщност сте Марийка. Не харесвате ли името си?

- Точно така, по лична карта съм на баба ми Мария кръстена. Като малка ме наричаха Мери, после Мими, когато бях в хор "Бодра смяна". Там имаше едно трио, което се ръководеше от Джеки Леви и оттам ми тръгна кариерата. Как стана? Петър Ступел среща Джеки на улицта и казва, че е написал песен за "Любимец 13" и търси някой да я изпее естествено. Пробвал е оперни певици и от оперетата, обаче не му харесало, че пеят с постановка. "И Джеки му казва: "Има едно момиче, ще ти свърши работа" и така ме изпрати при него. Изсвириха ми песента, веднага я записах в зала "България" с голям симфоничен оркестър и с диригент Васил Стефанов. После направиха песента на грамофонна плоча, пускаха я по радиото често и...станах звезда.

- Познавате много емблематични имена, добра приятелка сте били с Апостол Карамитев.

- Ооо, да. Имаше едно ревю "На 33 оборота", което беше в стария цирк с много хубава програма и балет и той правеше едни интермедии, а аз се заплесвах по Апостол като го слушах как красиво говори - очарователен и естествен. Тогава се запознах и с Георги Черкелов, Леда Тасева, Анани Явашев и много други. И си спомням, че за клипа "направихме" да вали дъжд. И всички бяхме с дъждобрани и чадърчета.

- И на тези години вие сте изключително елегантна. От кого сте се учили?

- Никой не ме е учил нито на държание, нито на обличане. Гледам много телевизия, дори "Ергенът", забавлява ме. Любими са ми "Гласът на България", "България търси талант".

- Пътували сте много по-света, коя страна ви впечатли и с какво?

- Япония. Тези хора са от друга планета. Спомням си хотела, в който спяхме беше на 30 етажа и асансьора спираше на всеки един, беше невероятно, прозрачен и виждаш всичко. Та и там съм пяла - на 28 етаж.

- 65 години на сцената не са малко.

- Това ме поддържа. Останахме трите ние - с Лили и Данчето. След 1989 г. нямаше много места за изяви. Аз обаче не спирах. До нас имаше един музикант с инженерно образование - Петър Железаров, та с него направихме много песни, над 200 и концерти имахме в галерията "Дечко узунов", не сме спирали.

- А физически как се поддържате?

- С ракийка, а сега като е студено, и с винце червено. Не правя никакви диети, каквото ми се яде, това. Аз съм ученичка на йогата Венци Евтимов, Бог да го прости. Той казваше: "Организмът сам си показва - каквото ти се яде, това. Да не се лишаваш, защото тялото ти помни. И когато от нещо го лишаваш, то трупа резерви".

- Не само йога сте били, но и пеете в християнски хор.

- Да, баща ми, дядо ми, всички са свещеници в рода ми. От тях е тази страст. Всички постиха и знаеха молитви. Аз пея всяка неделя в църковния хор "Свети Петър и Павел" и много добре се чувствам, като балсам са ми за душата песните.

- Смела жена сте, първа пеете джаз у нас?

- Така е. С Милчо Левиев всеки петък имаше джазклуб в операта, а текстове се пишеха и от Радой Ралин. Той правеше и едни филми сатирични - "Фокус" се казваха и ние с Милчо озвучавахме. Навсякъде съм пяла джаз, дори по гари, сладкарници...

- Как не ви глобяваха, нали джазът е бил забраняван?

- В бар "Астория", където идваха много чужденци и сякаш това беше нормално. Е, идваха и от Съюза на писателите. Имаше една комисия, която дебнеше кой пее на английски. Заплашваха ме, когато пеехме на открито, защото се чуваше иначе много не обръщаха внимание. Казваха ми: "Ако продължаваш така, с куфарчето и за София". Но Хачо Бояджиев го харесваха, а той правеше програмата за чужденците.

- С този глас и Фидел Кастро сте разплакали?

- Точно така. Аз пеех в "Кукери", тъкмо се бях върнала от Куба с научена песен за страната - "Куба, колко си хубава, колкото си по-далеч, по те обичам". И един ден Тодор Живков доведе Фидел Кастро в Златни пясъци. Цял ден лъскаха бара, заради тази делегация. А аз бях решила да си взема автограф от Фидел на едно кубинско песо. Обаче не ми разрешиха да мръдна от едни очертания. Влязоха кубинските гости и аз запях. Бях в една червена рокля с гол гръб и бяла роза. Докато пеех, видях сериозното изражение на Кастро, а Живков също от другата страна гледа сериозно. После Фидел дойде долу целуна ми ръка и видях сълзи в очите му. После чувам зад гърба си: "Къде сте се научили да пеете на кубински?", а то Тодор Живков зад гърба ми. Бяха много доволни и ни поканиха след това в друго заведение на вечеря. Там пяха и Йорданка, и Богдана.

- А кога успяхте да научите френски, испански, английски?

- Френски научих в училище, тогава беше много на мода, английски се въвеждаше. И майка ми ме записа в 32-ро училище, трета девическа гимназия. И после английска филология завърших.

- Кога се появи любовта в живота ви?

- Иван Стайков беше голямата ми любов, композиторът. Трябваше да ми аранжира песента "Малката креолка", пак от Петър Ступел и на Йосиф Цанков "Лунни лъчи" и така ни запознаха. Любов от пръв поглед беше.

- И с Емил Димитров също сте работили?

- О, да. Много надарен, възпитан, беше приет и във ВИТИЗ, но тръгна да пее. Много артистичен беше, с огромен чар. Все нещо го спираше властта, но той пък беше приет във френския съюз на композиторите.

- Доноси срещу вас писали ли са?

- Да. Наричаха семейството ми фашистко. Като кандидатствах английска филология ме извикаха в личен състав и ми казаха, че има писмо за мен, но те няма да му обърнат внимание. Проблемът беше татко ми свещеник, чичовците също, дядо също, а един от чичовците ми е бил и в Сливенския затвор.

- А защо е бил там

- Защото много говореше против властта с притчи и вицове. Ето това ми е досието.

- Има ли женско приятелство в естрадата?

- Има, да. Аз например не завиждам на никого, за какво пък на мен да ми завиждат. С Лили започнахме заедно, тя много ме уважава и аз нея също. Йорданка също, ние в една махала живеехме.

- Пенсията стига ли ви?

- Ами аз не съм много претенциозна, отпуснаха едни 500 лева затова, че съм взела награда от "Златният Орфей", което е добра помощ. Пенсията ми е 300 и малко лева. Скромно живея.

- С Парцалев също се другарували.

- Навремето пътувахме с оркестъра на Вили Казасян всеки уикенд до Пловдив с артистите от Сатирата - Нейчо, Стоянка, страхотно беше, вечно с майтапи. Парцалев си спомням на гара Левски пътуваме с влака и целия град отива да го посрещне. Много фин човек беше, във Варна веднъж отивахме и ставаше дума за хонорари. И той вика: "Стига бе, аз само да мина на плажа, ще събера тез пари".

- Чудеса в живота ви има ли?

- Да. Спомням си един автобус, от който скачам и той тръгва без да гледа, а краката ми попаднаха под гумите. И все едно някой ми ги премести. Хората взеха да пищят, тези старите автобуси бяха - икарите. Казвам - "Боже, Господи, все едно ангел ми премести краката". И хората, мислиха, че аз по инстинкт съм ги махнала. Не е вярно, някой ми ги махна, премести оттам. Това е, защото съм вярваща сигурно и в ангелите вярвам. Има ангел, който бди над мен.

- А за какво мечтаете?

- Да отида и на Божи гроб в Израел. Баба ми е била хаджийка, искам и аз да го направя. Затова мечтая.