Проф. Иван Чалъков, носител на медицински"Оскар": Един червен картон уби Гунди

* Бях избран за депутат, но се отказах

    * Донос срещу мен по соцвреме едва не ми отне правата на лекар

     * Емил Димитров ми беше приятел, не обичам "обратните", но той беше достоен

Кой е той

Проф. д-р Иван Чалъков, дм е УНГ специалист, профилиран в онкологичната хирургия на глава и шия, на който дължат живота си стотици български пациенти.

На 77 г. и с над 51 г. стаж като хирург, той е сред най-възрастните практикуващи хирурзи в България. Роден на 18.01.1947 г. в София, проф. д-р Иван Чалъков завършва Френската гимназия в столицата с отличие.

Автор е на над 148 публикации в български и чуждестранни научни списания. Има специализации в Париж (Франция) и Копенхаген (Дания). Член е на Клуба на лекторите на концерна Сервие от 1994 и е единствения чужденец, на когото е оказвана такава чест. Участвал е многократно в конгреси и симпозиуми във Франция, Германия, Холандия, Русия, Румъния, Чехия, България. Той е лекарят, въвел за първи път в България лазерната хирургия в областта на злокачествените УНГ заболявания.

"Един червен картон уби Гунди. Да, това е истината, казана без обяснения".

Това казва в рубриката "Интересните с Лили" в сайта на "България Днес" проф. Иван Чалъков, УНГ специалист, профилиран в онкологичната хирургия на глава и шия, на който дължат живота си стотици български пациенти. На 77 г. и с над 51 г. стаж като хирург, той е сред най-възрастните практикуващи хирурзи в България. Наричан "Мъжкарят от ИСУЛ", професорът всеки ден в 7,10 ч е на работното си място в УМБАЛ "Царица Йоанна Ц ИСУЛ". Това е и клиниката, на която е посветил целия си професионален път.

Доверявали са му се всякакви хора, в това число и някои от най-любимите български артисти: Емил Димитров, Татяна Лолова, Иван Иванов, Станимир Трифонов и много други. Но най-любим измежду тях му е футболистът Георги Аспарухов - Гунди. "Запознах се с него, когато бях стажант лекар. Показвал ми е сухожилната разтеглица на десния си крак. Толкова беше наранено това му ходило, все едно трактор му беше минал през крака. Аз пазя и досега вестника 7:2 от 17 ноември, 68 година, когато Гунди вкара три гола. Той беше един голям човек. За него даваха много пари навремето, но системата беше такава, че нямаше възможност да отиде да играе в чужбина. Но аз пак ще кажа, че един червен картон го уби. Хората я знаят тази история, но във филма на Иван и Андерей не я показаха. Гунди почина, заради това, че беше изгонен на един мач, а седмица след това "Левски" имаше финал за Купата. Ако не беше се случило това, той щеше да отиде на лагер с отбора и нямаше да пътува с колата си. И аз на Иван и Андрей им казах, че има неща, които не са верни във филма, но то пък то и той не беше документален, та ги разбирам", казва професорът.

С днешна дата докторът ходи на мачове на "Левски", когато му се обадят старите левскари. "Много сме ходили с товарни вагони - Стара Загора, Варна, Перник, навсякъде беше много бойно. Спомням си като играха с "Миньор" - Перник 1:1 завърша мача, като ни подгони оная публика през един сняг, едва стигнахме до влака, за да се приберем. Много бой щяхме да ядем", смее се доктора.

За 51 години и 10 месеца трудов стаж, проф. Чалъков не помни една реформа в здравеопазването да се е случила добре.

"Реформата, вече никой не я споменава, това бяха четири закона на Иван Костов. Тогава тръгна здравната реформа. И д-р Хасан Адемов, който е депутат в момента, един много добър анестезиолог и свестен човек ме помоли да бъда един от рецензентите на Закона за лечебните заведения. Като го четох този закон съм се смял. Целият го нашарих вътре с червено, имаше неща пред които и параграф 22 нищо не е. И написах, че трябва основно да се преработи и в този си вид да не влиза в пленарна зала. Предполагам, че и други колеги рецензенти са написали такова нещо. Законът обаче влезе в пленарна зала без да се промени една запетайка, четири закона. И след това нищо. Продължаваме по пистата надолу, а тя е стръмна", казва Чалъков. Според него, колегите му днес трябва да вършат основната си работа, а не да се занимават с бумащини и писане. "Трябва да дойде един човек, който хем да е от нас, да не е предател и да познава добре управлението на медицината", допълва той.

Преди години самият професор е бил избран за депутат от партията на Волен Сидеров и още четири такива.

"Аз не го поисках. Бях болен от пневмония и Петър Берон ме беше написал в списъка без да знам. Питах го - защо, поне едно обаждане да беше направил? Ама не, понеже сте известен в София област и ако ви махнем от списъка, няма да можем да участваме в избори, ми отговаря. А аз държа на своето - ако нещо се случи, да знаете, че няма да може да разчитате на мен. Но за добро или зло, бях  втори в списъка. Отказах. Не съм стъпил на едно стъпало в парламента, приех го за голяма обида", казва с днешна дата докторът.

Нетърпящ лъжа и предателство, проф. Чалъков бил притеснен един-единствен път в живота - когато написали донос срещу него.

"Излезе през 1987 г., подписан от сестрите в болницата: "Д-р Чалъков системно саботира партийни и правителствени решения". И оттам надолу помия колкото можете да си представите. В началото ми беше смешно, но като ме викаха шест пъти, между другото тези офицери от ДС бяха йезуити, но се държаха много прилично, имаше момент, в който се стреснах, защото можеха да ми отнемат лекарските права, което е най-важното за мен", казва той.

Въпреки, че е прям в живота, проф. Чалъков има много приятели. На един от тях - покойният Емил Димитров дори е спасил живота. Но не го коментира, младите в екипа му споделят.

"Много случки имам с Емил. Той не почина от рака, който му се откри. Дори на последния му концерт ходих да му правя блокаж, защото пееше на живо в ЦДНА и докрая бяхме много приятели. След това направи инсулт, втори и така. Имам мои филми с камерата у тях с Васко Андреев. Но там той казва неща, които никога няма да ги направя достояние на никоя медия, няма цена, която да ми платят, за да се види и чуе това, което Емил казваше за властимащите. На някои хора ще им се изправят косите. Емил никак не си мълчеше и ми е показвал и доказвал неща, които са били за вярване, но са истински", казва професорът.

Освен с всички популярни артисти, проф. Чалъков е оперирал и много "силови" пациенти. "Т.нар. мутри бяха мачовци, но можеше да се разчита на тях за всичко", казва той.

Относно чудесата в живота му - както казва - има ги и те са свързани с пациентите му.

"Единият от тях бе от Кюстендил и по правилата на медицината отдавна трябваше да е умрял. А сега като идва на контролен преглед винаги го пипам с думите: "Дай да видя дали не си дух, човек, как още си жив", смее се професора.

Другият случай, който никога няма да забрави, е Лили от Мирково.

"На 9 години я докараха в клинична смърт тук, но остана жива. Отворих я пред болницата. Оживя. Сега е голяма жена с дете, учителка, а баща й ми праща всяка година по едно агне за курбан. Помня, че като се качих в кабинета си след като приключих интервенцията, видях, че съм с побеляла коса. Но няма геройство в нашата професия, клели сме се в това да помагаме и аз цял живот това правя", казва големият професор.

На 3 юли той ще вземе медицинската награда "Оскар" за цялостен принос в медицината от международната организация Глобал медия груп.

Още от разговора с него, вижте и чуйте в  рубриката "Интересните с Лили"