Отец Кирил Попов от храм "Св. Неделя": Постът е подвиг, с него се спасяваме

* Няма непростен грях, има неразкаян грях

* Гневете се, но не грешете, като съдите

* Църквата не се бори с богатите, а с алчността

Кой е той

Ставрофорен иконом д-р Кирил Попов е роден на 5 декември 1955 г. Завършва през 1975 г. Софийската духовна семинария, а през 1981 г. и Духовната академия. В края на 1984 г. завършва диригентския клас при Московската духовна академия с голям концерт на смесения хор при класа и присъдено отличие "Златен камертон", също защитава и докторска дисертация. Лауреат е на наши и чужди конкурси за композитори. В края на 2012 г. е приет за член на Съюза на българските композитори. Той е и композитор на операта "Рилският пустинник". Има много награди и ордени.

- Отец Кирил, продължава християнският пост. Какво е той за нас?

- Намираме се в едно благодатно време. Време на Великия пост, на усилена молитва. Молитвата е насъщна потребност на човешкия дух. Без нея няма истински духовен живот. Това, което е въздухът за тялото на човека, това е и молитвата за човешката душа. Тя е най-ценното у човека. Както ние проявяваме грижа за нашето физическо тяло, така трябва много по-големи грижи да провяваме за нашата душа, трябва да поддържаме духовна хигиена. А най-добрата духовна баня това е постът, изповедта и тайнството свето Причащение. Църквата мъдро е отредила през годината преди големи празници да имаме духовен подвиг чрез въздържание - да постим телесно и духовно. Това са постите преди Пасха Христова - празника на празниците. Намираме се точно в този период на годината. Имаме още Рождественски пости, преди Успение Богородично от 1 до 15 август и преди празника на светите апостоли Петър и Павел - през месец юни. Също така, извън тези пости, всяка сряда и петък християните постят. Важно е всеки от нас да осъзнае тази необходимост да имаме и духовен живот - да се издигаме духовно, за което сме и призвани, защото човекът е създаден по образ и подобие Божие - образът е безсмъртната човешка душа, а подобието Божие е стремежът към усъвършенстване. То трябва да е преди всичко духовно. Тук на земята се подготвяме за вечния живот. Ние трябва да извършваме този подвиг с ясното съзнание за греховност. Няма човек безгрешен на този свят. Единствено Христос Богочовекът е без грях. Но нужно е да осъзнаем тази своя греховност, да я изповядаме пред своя Небесен Отец. И така, подготвени чрез подвига на поста, чрез тайнството на изповедта, да приемем най-важното нещо, венецът на всичко - това е Тялото и Кръвта Христови. Чрез тях ние се пречистваме, ободряваме и се стараем да се обожествим.

- Много хора постят без да стигат до причащаването, както и без да се изповядват. Колко е важно това за спасението на душата?

- Задължително е! Човек, когато съгреши и се разкае, намира начин да има спокойствие най-вече на душата, но и на тялото. Както е казано: "Никой от нас не бива да заспива с притеснение, че някой го е нагрубил или той е нагрубил някого". Ние трябва да поискаме прошка от нашия Небесен Отец. Христос казва: "Ако не простите на човеците съграшенията им, и вашите Небесният Отец няма да прости". Няма непростен грях, има неразкаян грях. Нужно е да имаме ясното съзнание за греховност и да знаем, че колкото пъти човек падне, толкова пъти трябва да намери сили да стане и да продължи достойно своя житейски друм. Затова преди се причастим, трябва да извършим и това тайнство Изповед (Покаяние).

- Какво всъщност представлява изповедта: да си признаем греха във всички Божии заповеди ли?

- Още в зората на човечеството Бог е дал на хората десетте Божии заповеди - правила и начин на живот. Когато ние сбъркаме нещо и нарушим някоя заповед, е редно да се разкаем. Христос ни дава най-голямата заповед - да имаме любов към Бога и към своите ближни. Когато нещо взаимно се обидим, разгневим, логично е да си поискаме прошка, но и от Бога. Гневът сам по себе си не е грях. В псалмите пише: "Гневете се, но не грешете". Грях става, когато се прекрачи границата и когато стане осъждане. Ние трябва в нашите ближни да изобличим не личността, а греха в личността, не престъпника, а престъплението. Нямаме право да съдим нашите ближни. Бог прави това! Но греха в тях можем да изобличим и то с дух на кротост, без да има злоба, агресия. Така ние едни други ще си помагаме в делото на спасението на душите ни. Това е висшата цел в Църквата. Ние като едно голямо семейство си помагаме в това дело. Свети апостол Павел ни съветва: "Едни други да се назидаваме с псалми, славословия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа!".

Като говорим за песнопение, нека да кажа, че ние се намираме в петата седмица на Великия пост. На вчерашния ден - сряда вечер, се изпълни едно специално последование - Малко вечерие с целия канон на св. Андрей Критски. Това е едно поетично, боговдъхновено произведение, една голяма форма в църквата, наречена канон. Той съдържа 9 песни, като всяка песен започва с ирмос и има различен брой строфи или тропари. Тези тропари във Великия покаен канон на св. Андрей Критски са 250. Има и допълнителни за св. Мария Египетска и за автора св. Андрей. Според нашата съвременна богослужебна практика, през първата седмица на Великия пост, този канон се изпълнява на части през първите четири вечери на седмицата, а целият канон се изпълни вчера вечерта – сряда на петата седмица от поста. Това произведение започва така: "Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот". Свети Андрей има ясното съзнание за греховност и в целия канон основната думичка е "покаяние". Той се кае искрено, но този плач не е от отчаяние, а това са покаяни сълзи, искрени. Това е плач от съзнание за собствените грехове, поради любов към Бога, плач, който води към спасение. Кондакът на канона има следното съдържание: "Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва". Всички ние трябва да имаме точно това съзнание за греховност и да се събудим. Във всеки човек има вложени от Бога потребности. Най-важната е религиозната. Независимо къде живее човек, какво социално положение има, щом той е Божие създание, той има от Бога вложено и религиозно чувство. У някои наши братя и сестри обаче то е заспало. Но това не означава, че не съществува. Няма общност без религия, но има хора без реална представа за религията. Точно те търсят обекти за обожествяване - идоли. Имат различни суеверия - празна вяра. Това са непросветени хора. Затова е важно едни други да се назидаваме с псалми, песни духовни и да пеем и възхваляваме Господа. Когато човек има желание, може да се пробуди в него религиозното чувство. Това е дълг на всички нас, но това пробуждане да не става с крясъци, да влизаме с взлом в неговата душа, а е нужно да имаме дух на кротост. Човек сам трябва да осъзнае тази необходимост и потребност, че за него е важно да има и духовен живот, да живее вярата в Христа. Няма невъзнаградено добро и ненаказано зло, затова всички трябва да живеем по правилата и дисциплинирано. Ако сбъркаме, има начин да се разкаем. Това е именно изповедта.

- Някои хора не могат да постят, грешни ли са?

- Постът е нещо индивидуално. Христос казва: "Не това, което влиза, а това, което излиза осквернява човека". Има облекчен пост при болни хора, бременни, възрастни. Разрешават се млечни продукти и при подрастващото поколение. Тук говорим за това да имаме ревност по разум, а не обратното, защото Бог не гледа на лице, а на сърце.

- Напоследък всички се стремят към материалното, а не към духовното, защо е така?

- Всъщност църквата не се бори срещу богатите, а срещу алчността. Има много заможни хора, които създават благотворителност. Всички църкви са построени със спомоществователство, като дори ктиторите се изобразяват в храма, както е например в Рилския манастир. Христос е имал приятели, тайни ученици - свети Йосиф и свети Никодим, които са били богати. Когато Той е бил разпнат на кръста и издъхнал, свети Йосиф измолил тялото Му от Пилат Понтийски, снел Го е от кръста и Го е погребал в неговата градина в нов гроб, изсечен в скала, тъй като е бил заможен и е имал тази възможност. Това е станало по Божий промисъл – да може Богочовекът, нашият Спасител достойно да бъде погребан. Именно тогава неговите ученици, поради страх от иудеите, се скрили и дори са се заключили в домовете си, но верните на Христа смели жени мироносици, тръгнали призори в третия ден да помажат тялото Иисусово, каквато е традицията. На гробното място виждат Ангела, който им казва: "Няма Го тук, Той възръсна!... Идете скоро и обадете на учениците Му". Те тичат радостни и ето, че Христос ги среща по пътя като първите думи, които изрича след Своето Възкресение са: "Радвайте се!" Чрез жената вестта за Възкресението се разпространява по света. Тази дума "радост" е една от най-често срещаните думи в Свещеното Писание. И всички ние към това сме призвани - да имаме радостта в Господа, въпреки изпитанията, които трябва да преодоляваме с Божията помощ, а не да се оплакваме. Изпитането ни мобилизира, то ни помага в нашето духовно издигане. Св. апостол Павел казва: „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете!".