Д-р Анатоли Семков: Решаваща винаги е ранната диагностика

Кой е той

Д-р Анатоли Семков завършва медицина в МУ Ц Варна, през 2011 г. През 2018 г. придобива специалност по гръдна хирургия в МУ - София. През 2020 г. защитава дисертационен труд. От 2017 е асистент, а от 2022 - главен асистент към Катедра по белодробни болести на МУ - София. Провел е обучения при водещи специалисти в областта на гръдната хирургия в Словения, Турция, Китай, Австрия и други. Практикува в Клиника по гръдна хирургия към УМБАЛ " Св. Иван Рилски" - София.

- Д-р Семков, ракът на белия дроб остава водеща причина за онкологична смъртност в световен мащаб. Около 2,5 млн души са диагностицирани за година по последни данни на Световната здравна организация. Новото в тях е, че освен пушачите, расте и делът на хората, които никога не са пушили. Как си го обяснявате? Кои са факторите, според вас?

- Тютюнопушенето остава основен рисков фактор за развитието на белодробен карцином, който както споменахте, продължава да бъде водещ за онкологична смъртност в световен мащаб. Белодробният карцином същевременно представлява едно нееднородно заболяване с хистологични подвидове, които имат различно биологично поведение и са свързани с различен тип рискови фактори. Така, че тютюнопушенето не е единствен механизъм рисков фактор за заболяването и то се среща и сред непушачи, като обичайно в тези случаи доминира аденокарцинома. Докато при тютюнопушене обичайно по-често се развива плоскоклетъчния карцином и неговата генеза е по-тясно свързана с канцерогените в тютюневия дим.

- Ракът при непушачите, се твърди, че се среща най- често като аденокарцином. Това превръща ли го във доминиращ вариант сред четирите основни подтипа на заболяването? (освен плоско, дребно и едроклетъчния карцином)

- Ако в миналото, най-чест бе плоскоклетъчния карцином, то от доста години се наблюдава увеличаване на честотата на аденокарцинома, като може да се каже, че в последните години са изравнени, дори с превес на аденокарцинома.

- Международната агенция за изследване на рака годишно над 200 000 случая на този вид рак, са свързани с излагане на замърсен въздух. В столицата той никак не е чист. Много ли са случаите в практиката ви, свързани с подобен тип рак на хора, които не пушат?

- Да, има немалък брой непушачи диагностицирани с белодробен карцином, но трябва да бъдем наясно, че е доста трудно да се идентифицира конкретен отключващ фактор, довел до заболяване на конкретния пациент. Това са обикновено комплексни механизми, в този смисъл има и пациенти, които са непушачи, в населени места в планински райони, където не бихме могли да говорим за замърсен въздух. Т.е. тук се намесват и генетични, наследствени и имунологични фактори и ако някой би успял да обясни в детайли генезата на белодробния карцином, вероятно един ден това ще се случи, и със сигурност той ще получи Нобелова награда, но за съжаление няма да сме ние и все още не се е стигнало дотам.

- За кои симптоми трябват да бъдем бдителни, защото четох, че съмнения за рак на белия дроб може да има не само при кашлица, задух и кървави храчки, а и симптоми по други органи, например промени в очите или ноктите, необяснимо отслабване, разширение на върховете на пръстите и огъване на ноктите до форма на обърната с издутината нагоре лъжичка, промяна в цвета на пръстите?

- Основна характеристика на белодробния карцином е че той всъщност няма специфични ранни симптоми. Това е и вероятно основната причина да бъде с такава тежест като причина за онкологична смъртност. Всички изброени симптоми биха могли да се срещнат поединично или като съвкупност като най-честият симптом е промяна в характера на кашлицата - ако тя от влажна става суха или обратно, особено когато са налични храчки кръв, също така болка в гръдния кош, при обхващане на гръдната стена, поява на задух, който до момента отсъства, включително симптомите, които споменахте. Това са т.нар. "барабанни пръсти". Те могат да се срещнат при пациенти с бедробен карцином, но сами по себе си, са по-скоро типични за хронично белодробно заболяване с хронична дихателна недостатъчност като явление.

- А какъв път извървява пациентът, след като се установи, че има тумор?

- Казано най-кратко извървява дълъг път. Когато се направи дадено образно изследване и на него се установи наличието на изменение в белия дроб, това само по себе си не поставя диагнозата "белодробен карцином", тъй като една подобна формация в белия дроб може да има различен хистологичен характер - първо да бъде доброкачествено, а не злокачествено, отделно ако е злокачествено, освен първичен рак на белия дроб, това може да бъде метастаза от друг орган, а след това дори да се касае за белодробен карцином, има огромно значение това какъв е неговият хистологичен вид. Това е определящо. Така, че единствената дефинитивна диагноза, може да бъде поставена след тъканна проба. Т.е. чрез биопсия на въпросното изменение и оценката му от патоанатом. Тази биопсия при белодробния карцином може да стане по няколко начина. Условно можем да ги разделим на оперативни и неоперативни. Неоперативните е т.нар. бронхоскопия, инвазивна процедура, която включва оглед на дихателните пътища с апаратура и взимане на биопсия от изменението. Друг вариант за диагнозата е т.нар. трансторакална биопсия, при която изменението е разположението периферно до гръдната стена, а до него се достига чрез игла, с която се взима биопсията. Другата група, която споменахме е оперативното взимане на биопсия. Това може да е биопсия на шийни лимфни възли, когато са засегнати от заболяването, биопсия на медиастинални лимфни възли - в пространство разполагащо се между двата бели дроба, а може да бъде и оперативна биопсия на изменението в самия бял дроб. В една част от случаите, когато има рентгенологични данни за туморно образувание в белия дроб, има характеристики на злокачественост, но то не е достъпно за биопсия чрез изброениете методи - тогава би могло да се наложи интрооперативно да се извърши , т.нар. експресно хистологично изследване, което борави със замразената тъкан и има за цел най-общо да ни ориентира дали става дума за злокачествен процес и към кой от видовете на белодробния карцином най-общо спада. Това често определя поведението ни и обема на операцията. Освен това, хистолигичния вид и последващите генетични изследвания на самата тъкан са това, което определя на какво лечение би бил чувствителен - дали на химио, дали на имуно или прицелна терапия. Тук е мястото на патолозите, за да типизират процеса, да определят генетичния профил, след което онколозите да определят най-подходящото за пациента лечение.

- Д-р Семков, какви хора са най-честите ви пациенти като възраст, подмладява ли се ракът?

- Има пациенти от различни възрастови групи. Доминантно пациентите са над 50 години, но да, има и млади пациенти в четвъртата и в редки случаи дори третата декада.

- Трябва ли да се прави превенция?

- Категорично трябва да се прави превенция. Връщаме се на това, че белодробния карцином обичайно няма ранни симптоми. Симптомите обикновено са белег на напреднало заболяване. Така, че начина за ранна диагностика е скрининга. Между другото, настоящият сезон, когато вече е "опашката" на грипната вълна и останалите респираторни инфекции, е един период, в който се правят голям брой образни изследвания на белия дроб - рентгенови снимки и скенер на бял дроб. Нерядко това само по себе си влиза в ролята на скрининг и се открива например един асимптомен подобен карцином. Колкото по-рано е открито заболяването, когато говорим за подобен карцином, толкова по-добри са изгледите за успешното излекуване на пациенти. Това е всъщност е лечимо заболяване, когато е открито навреме и са предприети мерки навреме.

- Какво бихте казали на младите хора, които не спират с електронните цигари, вейповете, наргилетата?

- Ако има спорове дали вейповете, наргилетата или конвенционалната цигара са по-малко вредни, то нито едно от всичките не е полезно. Трудно ми е да отговоря кое е по-опасно, но категорично дишането на всичко, освен нормален чист въздух, е вредно.

- Има една теория, че всеки орган заболява от определена емоция и белия дроб се свързва с тъжните хора. Вярвате ли в това?

- Не бих могъл да поварвям в това, тъй като няма обективни научни доказателства за подобни зависимости, но това, в което вярвам е, че неминуемо негативните емоции, няма как да бъдат здравословни за която и да е система.

- Можем ли да се повлияем от билките, лекува ли се рак на белия дроб с тях?

- Трябва да направим разлика между билки и хомеопатия. Това са две абсолютно различни неща. Хомеопатията претендира да няма активно вещество, а само следи от него, а при билките има различни видове екстракти, които имат активно вещество. И билките са нещо, което се използва и в конвенционалната медицина с научна база с определени цели. Но на въпроса - да се излекува рак с билки, отговорът е "не". Добрите резултати при лечение на онкологичните заболявания, независимо дали говорим за белодробен или друг вид карцином, се постигат чрез оперативно лечение, лъчетерапия и един доста широк спектакър терапии на онкологичните заболявания. Моят съвет е пациентите да не се поддават на подобни съвети.
Резултати са наблюдавани и те са печални.

- Със сигурност има и нови терапии, вие имате ли си такава, в която виждате най-голяма резултатност?

- Конкретна терапия, в която виждам най-голяма резултатност няма, тъй като за различните случаи, са показани различни терапии. Бих казал, че най-голяма резултатност виждам именно от мултидисциплинарния подход, обхващащ различните специалности и терапии и селекцията на пациентите за тях. Това, което е ново при белодробния карцином, то вече не е толкова ново, са имунотерапиите, прицелната терапия, новите модалности химиотерапии. И когато процесът е установен достатъчно рано, това е ситуацията, която дава най-добри резултати. Искам да поставя акцент на още нещо. Има възможност при първоначално поставяне диагнозата на пациента да започне с т.нар. индукционна химиотерапия, след което да бъде преоценен вече да бъде подходящ за оперативно лечение и едва на този етап да бъде извършена операцията. Пак казвам, едно онкологично заболяване, без значение къде, само по себе си, не е смъртна присъда. Необходимо е диагнозата да бъде поставена максимално рано и да се реагира максимално бързо и адекватно. Т.е. с рак на белия дроб може да се живее дългосрочно. Това категорично не е смъртна присъда.

- Роботите във вашата професия, има ли шанс да ви изместят?

- Не мога да говоря за изкуствен интелект, но не, за момента няма риск роботите да ни изместят. Когато става дума за роботизирана хирургия това е просто конзолна система, която се управлява от човека. Една от най-модерните форми на ендоскопска миниинвазивна хиругия.

- Разкажете ни за себе си. Откъде започва интересът ви към медицината?

- Към медицината интересът ми се възроди от това, че моите родители са лекари. След което когато бях студент по медицина постепенно се зароди интереса към гръдната хирургия. Започнах към университетската болница "Света Марина" във Варна, клиниката по гръдна хирургия, след което започнах специализация в бившата белодробна болница и така поех по този път.

- По време на Ковид работихте ли в болницата?

- О, да в пълната му сила, дори в продължение на година и половина болницата работеше само с такива пациенти и нямаше друга оперативна дейност.

- Хобито ви какво е?

- В извънработно време, когато имам възможност обичам да си почивам далеч от градската среда сред природата, било чрез фотография, риболов или разходки.