Звездата от "Новите съседи" Начо Герерос: Малко съм срамежлив, но съм позитивен

Публикувана: 05.12.2024, 09:30 4412 Автор: Лили Ангелова

* В България играх хоро, ядох от вашата кухня, изненада ме любовта към мен

* Предпочитам дискретността

* Боря се срещу тормоза и агресията

* Чувствам Коке като брат, като някой, когото защитавам

Кой е той

Роден е на 5 декември 1973 г. в Калахора, Ла Риоха, а сцената го тегли от дете. Една от най-известните му роли е на Коке Калатрава в хита "Новите съседи". Участвал е в театъра и в късометражни сериали. Преди да стане актьор, е работил на различни места: за хора с увреждания, както и сервитьор. Испанският актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден.

- Сеньор Герерос, докъде се припокрива образът ви на Коке в "Новите съседи" с вас самия?
- Ха-ха, най-вече чувствам Коке като брат, когото да защитавам. Той е прекрасен, наивен портиер, но няма много прилики между нас. Е, все пак нещо ме свързва с Коке, чувствам го като брат, като някой, когото да защитавам. Това е част от очарованието на актьорската професия - възможността да влизаш в роли, които са много различни от теб самия. Иначе аз съм малко срамежлив, но съм изключително позитивен. Обичам живота, но когато има много хора на едно място, бягам от центъра на вниманието. Предпочитам дискретността. Действителният живот на актьора не е това, което изглежда отстрани.
- В Испания сериалът има 6-7 милиона зрители, в България също ви харесват. Кога последно се притеснихте?
- Ха-ха, последно се притесних, когато бях на вечеря с приятели и тоалетната беше много далеч. Трябваше да мина през целия салон и погледите на хората ме изчервиха. Но от българите съм много приятно изненадан. Не знам как да върна тази голяма обич.
- Вие къде живеете, имате ли съседи?
- Живея в жилищен блок в центъра на Мадрид, с много апартаменти и с много съседи. За щастие при нас всичко е спокойно. Имаме си домоуправител и не съм аз (смее се).
- Липсва ли ви театърът?
- О, да. Той е моята страст. Участието ми в тв сериал е нещо случайно, искал съм винаги да съм театрален актьор. Но благодарение на театъра можах да вляза в сериала, да ме забележат и да стана популярен. Това ми позволи по-късно и да си избирам ролите, а не да играя всичко. За мен театърът е основата на всичко в актьорството.
- А извън него?
- Обичам спорта, дисциплиниран съм, ставам рано, харесва ми да чета, да провеждам хубави разговори. Когато дойдох в България, проучих всичко за вас, играх хоро, ядох от вашата кухня, запознах се със забележителностите ви. Човек се учи от всичко и всички, вечен чирак съм и обичам тази философия. Много ми хареса и срещата с младите хора от Испанската гимназия, които се занимават с театър. Прекрасни са.
- Какъв съвет им дадохте?
- Най-вече да не бързат в напредването на работата. Да имат търпение и да слушат. Защото младите искат точно обратното - бързо да стават всичките им неща.
- Като млад актьор вие учихте ли се от някого?
- Разбира се. Когато пристигнах в Мадрид, първо исках да се занимавам със сценарий. Успях да се развия в някаква степен, но актьорството ме спечели. Семейството много ме подкрепяше. Но си спомням първия път, в който се качих на сцената, 10-минутно участие имах, но треперих през цялото време. После си казах, че професията ми е много трудна, нищо, че отстрани изглежда лесна. Иначе от много успешни актьори съм се учил, да.
- Импровизирате ли?
- Абсурд, не. Предпочитам да спазвам думите в текста, защото иначе ми се налага бързо да мисля. Случва се е само ако нещо забравя. Но добрият актьор трябва да знае и хората, които преди това са играли неговата роля, да прави връзката, освен това да е социален, да подкрепя, да участва в различни инициативи, особено благотворителни. Сериалът ни като проект също има социални послания - бори се срещу училищния тормоз например.
- Разкажете ми за вашето детство?
- Моите родители нямат нищо общо с актьорството, но баща ми пее много добре. Дълго време си мислех, че само аз съм артистичен, а то се оказа, че кръстницата ми дори печели конкурси по пеене. Много съм влагал през годините в актьорството. То е като дълго бягане.
- Е, все пак обичате спорта. А ще участвате ли в 42-км маратон, който е в Барселона тази година пролетта?
- Ооо, много ми е дълго това. Участвам от 5 до 8 километра бягания, които са съчетани с други препятствия и трябва да се вземат за по-малко от час и половина. Друга моя цел е например да съм в по-добра форма на 60 години, отколкото на 50.
- Знаете ли други популярни българи в Испания, ето актьорът Филип Григоров също има участия, той е и двойникът на Сапатеро?
- Ха-ха, да. Филип е великолепен. Знам и Христо Стоичков. Той е голямо име в Барса. Следя го.
- Знаете ли, че у нас се гледат филми на испански режисьори?
- Даа, знам. Знам, че много се харесва Алмодовар. Напоследък има едно течение в киното - предимно жени режисьори са и те правят впечатляващи неща - отварят теми, които доскоро бяха табу - за т.нар. различни хора, които не са различни, но обществото ги смята за такива. Правят филми, в които се говори за расизъм, за гейдвойките и т.н. Но обществото трябва да застава зад подобни казуси и да променя нагласите.
- В този смисъл кой персонаж ви е било най-трудно да изиграете?
- Преди години в предишните "Съседи" ми беше трудно да изиграя маргинал и мислех, че няма да се справя. Страхувах се и смятах да се откажа. Но се справих. Имах и друг персонаж - в "Счупени играчки". Образът ми живееше в епохата на диктатора Франко, бях мъж, който се чувства жена, облича се като жена и бе преследван. Трудна ми беше и тази роля. Тогава режисьорката ми даде психологическия съвет с въпроса: защо не вкараш диалекта, който знаеш от детството си, и така ще почувстваш по-лесно образа? Направих го, само някакви думи от текста, но те обърнаха цялостното ми усещане за това, което трябва да направя, и изиграх ролята. Но в общи линии и сега ми предстои труден образ. Ще играя в нов спектакъл "Три трона, две царици", където от мен се иска да науча 75 страници текст, който е в стихотворна форма и е важна всяка дума от него. Е, вече го знам наизуст.
- Политически активен ли сте?
- Не, не. Не съм привърженик на никоя партия и не ги харесвам сегашните, такива, каквито са. Те са много крайни, не ги подкрепям. Бих застанал зад политици, които уважават човешките права от какъвто и да е тип.
- Имате ли мечта, сеньор Герерос?
- Разбира се. Да имам театрална кариера. Чудесно е това, което ми се случва не само в момента, а и че работя това, което обожавам. Чудо в живота ми е и това, че опознавам хората от различни страни и пътувам. В този грозен свят да откриваш красиви неща в него, това е благословия и аз съм щастливец.