Музикантът Исус Ангелов: Изпълних мечтата си да свиря за Лили Иванова

Публикувана: 07.11.2024, 09:30 3416 Автор: Лили Ангелова

* Искам във всеки подлез на има пиано, в метростанциите - книги

* Свиря класика, поп, рок - и за мафиоти, и за министри
* Написах книга с поезия и есета за Бог
* Не искам да съм политик, но мога да им давам идеи

Кой е той
Исус Ангелов е на 26 години от София. Учи режисура и свири от петгодишен на акордеон. По него се запалва от дядо си - Филчо Ангелов, цигулар от оркестъра на БНР. Баща му и прадядо му също са музиканти. Брат му Мойсей, който живее във Виена свири на цигулка. Бил е на сцена с "Филип Кутев" в зала 1 на НДК, самият той е правил концерт там наскоро.

- Как си Исус, как вървят нещата при теб?

- Всеки ден се чувствам прекрасно. Обичам да радвам хората с моята музика, защото имам енергията да раздавам от нея.
- Октомври направи концерт в зала 1 на НДК и участва в него, разкажи?
- Паметен ден бе за мен да събера много популярни личности. Почетохме и паметта на Кирил Маричков с песен. Филип Аврамов буквално счупи сцената, той е много силен в импровизациите и не обича репетиции. Накрая и Милена Славова бе гвоздей. Концертът продължи пет часа. Интересното бе, че на общата снимка се появи едно сърце на фланелката ми. Трябва да го повторим концерта.
- Много неща можеш с този акордеон, има ли нещо, което не можеш с него?
- Всичко мога. Много труд се изисква, постоянно работя и върху всички стилове - класика, поп, рок, евъргрийни, световна музика всичко свиря.
- Каза, че учиш режисура, как ти дойде тази идея?
- Аз съм много идеен и като човек на изкуството виждам света по различен начин, имам друга гледна точка. Допада ми идеята една картина например, да я променя по моя си начин. Все пак още съм в началото на обучението и много не мога да говоря по този въпрос. Иначе написах книга. Сега работя и по втора. Тя излезе и съдържа поезия, есета и разкази - "Божията безкрайност". Може да се намери в софийската библиотека. Тя е с картини на покойния вече Ставри Калинов. Книгата има дълбок смисъл, измислил съм да е черно-бяла като клавишите на акордеона. Винаги давам за пример, че когато човек иска да прочете Библията или друга книга, ще го направи, но дали ще осъзнае написаното, това е дълбокият смисъл и на моето творчество. Когато човек я отвори, иска ми се на един дъх да иска да я прочете.
- Ако трябва да направиш филм, на кой точно би искал да прилича?
- На никой. Искам много да прилича на мен си, защото във фантазията ми мога много да пресъздавам.
- А имаш ли мечта за някакъв дует?
- Може да се каже, че тази моя мечта се е изпълнила вече с Лили Иванова. Преди години като малки, с брат ми Мойсей се запознахме с голямата ни певица. Брат ми свири на цигулка и двамата й изсвирихме една нейна песен. Това остави много светъл спомен у нас двамата. Някои хора казват - бял спомен, светъл човек. Това е за нас - Лили. Тази същата песен, която тогава изсвирихме за нея, после я изпя и Васил Найденов, когото също много обичам.
- Баща ти е бил барабанист на Ваня Костова и на Васил Найденов. От него ли дойде желанието ти да се занимаваш с музика?
- Всички в рода ми са музиканти. И прадядо ми също, и вуйчо ми. От баща ми и дядо ми много съм се учил. Но то идва и от вътрешното желание на човек да се развива. Аз имам много авторски песни и непрекъснато работя върху тях, искам да се усъвършенствам. Това ми дава силата, когато съм на сцената да знам как да действам, че да се получи това вдъхновение за хората, да ги мотивирам. А от това, че те се радват пък аз си давам самочувствие. Защото има много млади хора, които не смятат, че са подготвени или им е неудобно от голямата сцена. На пръв поглед всичко изглежда лесно, но когато се качиш на нея, не е така. Трябва да излъчваш увереност. Разбира се, и социалните мрежи помагат, но живия контакт е най-важен. Ето аз най-много обичам да ходя на детски партита, да оставят малчуганите телефоните настрани и празникът им да стане незабравимо преживяване. Едно такова имах и когато един мъж реши да предложи брак на гаджето си и ме извика да изсвиря любимата й песен. А аз мога всичко да изпълня. Където и да отида, акордеонът е винаги с мен.
- Когато си тъжен, какво правиш тогава?
- Изсвирвам си весела детска музика като "Зеленчуци, който не яде", например. В друг случай просто сядам и пиша книга, като тази дето я споменах. Това ме зарежда и много бързо се "вдигам", защото съм безкрайно благодарен на съдбата, която ми се случва и мисля, че правя нещо смислено.
- Мислил ли си за дует между теб и брат ти Мойсей?
- Да, ние сме свирили преди време, но той живее във Виена. Свири на цигулка и пиано.
- Да те питам и за политиката. Видях те на изложбата на Евгени Минчев, той сега се захвана с политиката. Какво мислиш?
- Да, с Евгени се познаваме добре. Светът е отворен за всички хора да изпълнят мечтите си. Защо и музикантите да не са добри в политиката, щом всеки у нас може да е депутат? Но е важен и крайния резултат, който да изискваме от тези в парламента, а не само да ги подкрепяме. Лично аз не бих се пробвал в политиката, но мога да давам идеи, защото работя с много хора от всякаква сфера. Искам ми се например, както е в доста страни по света във всеки подлез да има пиано. И който иска сяда и свири. На метростанциите да има книги, които да четеш докато чакаш и после да върнеш. Културата трябва да бъде обърната много към децата, да се възпитават в това, а не само да си гледат телефоните.
- Исус, ти участва и в "България търси талант", тогава стигна до финалите. Сега би ли участвал отново в подобен формат?
- В България има много талантливи хора - пеят прекрасно, свирят, танцуват. Мисля, че вече предвид това, че съм научил много, а не съм начинаещ, не бих участвал. Но ми се иска да съм жури, например.
- На какви хора си свирил?
- На всякакви - и на мафиоти, и на политици, на министри, но винаги ще помня Иво Папазов - Ибряма. Той е неизмерим талант и аз го уважавам.
- Сигурно ти е лесно да сваляш мадамите с този талант да ги омайваш с музика?
- Ха-ха, така е. Но за личния си живот аз не говоря. Мога да изсвиря всичко на жените, така е.
- Имаш ли мечти, Исус?
- Да, като всяко момче на 26 г. При мен те винаги се осъществяват - понякога бавно, понякога бързо и това е, защото вярвам в Бог. Това е най-силното ми послание към всички - вярвайте в доброто, несъмнено то ще се случи рано или късно.