Рекордьорът журналист, отразявал 15 олимпиади, Георги Банов: Преживях атентат в Атланта
"Работих бюро до бюро с Илия Павлов през 1984 г. Тогава превеждах на европейското първенство по плуване, а той беше на работа в международния отдел на спортни имоти, помещаваше се на стадиона "В. Левски". Беше много симпатичен и се разбирахме добре." Това казва рекордьорът журналист у нас, отразявал 15 олимпиади - Георги Банов от вестник "24 часа", в рубриката "Интересните".
Човекът, който е на "ти" с принцове, крале и световноизвестни спортисти, дълго време живее в Канада. Като ученик там, Банов взима шест години за три. Семейството му се мести по времето на развития социализъм. "Баща ми работеше към МВР в посолството там и заминахме, а майка ми е физиотерапевт. После учих в 120-о училище, дало много велики личности", казва Банов. Той никога не е имал проблем с математиката, но се затормозявал от литературата. "15 години ми костваше да науча запетайките и пълния член, благодарен съм на коректорите в "24 часа" за помощта", шегува се журналистът. Началото на кариерата му тръгва случайно. "Превеждах на спортния журналист Стоян Кукуванов от вестник "Народен спорт". Случайно дойде Паун Цонев и видя нещата ми, каза, че правят нов вестник, и ме взе. Винаги съм искал да пиша за спорт. Тогава работих в Агенцията за ядрено регулиране и със сигурност заплатата ми днес, ако бях останал, щеше да е много по-голяма", казва звездата на българската журналистика. Десетки пъти са му предлагали по-добри условия, но Банов е лоялен към любимия си вестник. "В "24 часа" се чувствам на мястото си. Много пъти ми е идвало да си тръгна, но на другия ден пак се връщам. С колегите остаряваме заедно и се търпим", смее се Банов.
Освен семейството ЦСКА е клубът, който е в сърцето на журналиста от третия ден на раждането му. Тогава баща му го завел на мач на стадиона. Само преди месец се завърна от 15-ата си олимпиада, като с това се превръща в рекордьор по отразяване. "Не е лесно и не можеш да се напиеш от кеф, ако българин вземе медал, защото, като легнеш, трябва след час-два да станеш и да си адекватен. Имам си любима олимпиада - в Нагано, заради Катя Дафовска, защото това никога няма да се случи повече, но имам и олимпиада, на която преживях атентат - в Атланта през 1996 г.", започва разказа си Банов. Тогава не го е било страх, защото спял и слава богу, не отишъл на концерт, където слагат взривното устройство. "Имаше състезание рано сутринта и с Олег Попов, колегата, решихме да си легнем. През нощта чух блъскане, разбрах за загинали след атентат. В горната стая един колега турчин умря, докато тичаше, получи инфаркт. Олег беше първият фотограф на мястото на инцидента, мяташе филмите през оградата. Не изпитах страх, но семейството и колегите ми се притесняваха за мен. Все пак по това време нямаше мобилни телефони", уточнява Банов и допълва: "Хората не знаят, че спортния журналист е най-многопрофилната личност. Докато един политически репортер трудно ще пише за нещо друго, в спорта всичко е преплетено - пари, бизнес, богати, известни хора и няма как да не си в час за тях", категоричен е Банов.
Две жени са слабостта на Бановчето, любимеца на Пресгрупата. Жена му Ивона и дъщерята Мая. Едната му оправя куфарите и винаги е подготвена за всичко, което може да му се случи, а другата е бащината слабост. "Да кажем, че с Ивона беше любов от втори поглед. А дъщеря ми вече работи и е самостоятелна", разказва журналистът, на който преподавател бил лично премиерът Иван Костов. "Да, по политикономия три пъти ме къса. Накрая ми писа 4", смее се Банов.
Самият той всеки път гласува, но политиката у нас смята за "луда и симпатична". "Тъжно е, че българинът не гласува, надявам се и аз като всички, че все някога ще се оправим", завършва звездният журналист Георги Банов.
