Психотерапевтът Орлин Баев: Най-дълбоките травми се задават, докато бебето е в утробата
Орлин Баев е психотерапевт, психолог и създател на метода "Естествена психотерапия". Членува и в Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия. Завършил е психология и познавателна наука, както и икономика. Провежда психологическо консултиране.
- Г-н Баев, психологията ли е вашето призвание?
- Със сигурност, щом го работя почти 20 години. Самият аз десетилетия съм бил в комплексно посттравматично състояние, с много страхове, заекване и дълго време бях тревожен, задръстен. След дълга работа по себе си парче по парче изчистих тези етапи и се надявам всичко да е окей, да мога да помагам на хората.
- Казвате, че само трудностите ни променят, всичко да ти е наред не е окей, така ли?
- Така е, макар че спокойствието е вътрешно понятие, а не външно. Трябва да се стремим към това присъствие на духа, което ни прави спокойни. Трудно е, да, никой не е Буда освен самия Буда (смее се).
- Тревожността с времето не се ли засилва сред хората според вас?
- Да, така е, въпреки че и преди е имало тревожност у хората, но не толкова засилена. И дори днес, когато имаме толкова улесняващи живота неща - бързи уреди за готвене, чистене, всичко, сме с преобърната ценностна система и това е станало начин на живот. Обяснявам си го с факта, че хората започнаха рядко да си помагат, не познаваме дори съседа си, много сме "всеки сам" и малко "ние" - моят бизнес, моята кола, моята къща и т.н. И в това липсващо звено на "ние" се създава една компенсация от нездравословен егоизъм, прекомерен индивидуализъм, който покрива нерешености и страхове от миналото, от детството. Повечето от хората не са на мястото си, гледат в паничката на другия, постоянно се състезават. Забравят, че е много простичко да си доволен - да чуваме песента на птиците, да сме благодарни на всеки един ден, на тялото си, което е здраво, на това дори, че имаме покрив над главата си и храна. Повярвайте, много богатите рядко могат да се зарадват от сърце, да оценят живота без вещи. Иначе всички сме ходещи зомбита, черупчици с малки душички и много голямо его.
- Това разширение на егото не се ли случва, защото живеем в конкурентни времена?
- Битието определя съзнанието само когато последното го няма. Така е, хората са масово програмирани от системата и масите правят това, което "глобалният овчар" им зададе - да са потребители, да живеят по определен начин. Е, някои могат да запазят автономност, което е добре.
- Защо психолозите не са съгласни с позитивната психология и коучингите, така популярни напоследък?
- Защото всеки човек си идва с неговата болка при нас и ти не можеш да я "затапиш" с положителни послания. Психолозите не са враг и бич, те са водач по пътеката към целостта на човека. Ние не борим тези тревожни състояния, депресивност примерно и други проблеми да се изчистят, а намираме първопричината на създаването им. Т.е. не "замитаме" проблема с позитивни послания. Прекаленият позитивизъм невротизира и увековечава нерешените неща, държи на плитко човека, който смята, че всичко му е ок, а не му е.
- Имаме ли полза да се чувстваме нещастни?
- Понякога да, така се бяга от отговорност, някой друг да се грижи за теб.
- Защо казвате, че не винаги е нужно да се пият хапчета за депресия например?
- Когато се налага да се променя химията в тялото човешко, се налага да се пият. Често обаче се случва прекаляване с лекарства, защото в преобладаващия случай няма нужда от тях. Когато говорим за неразрешени случаи, идващи от "външни стимули", неща отвъд, бърнауд, партньорства, тук медикаментът няма да реши проблема. А психиатрите прекаляват с медикаменти, защото те главно с това се занимават - да дистрибутират търговски медикаменти. Но пак казвам, понякога си има нужда от тях.
- Най-дълбоките травми се залагат още докато бебето е в утробата на майката, казва д-р Мате. Така ли е?
- Да. Всяка наша мисъл, чувство, дейност променя генетичния материал на мъжа, на майката. И най-дълбоките травми са там. Когато майката е тревожна, депресирана, ако пие, ако живее в тежка среда и вътрешно е объркана, това директно се залага като програма към детето - животът е труден, не съм желан, няма смисъл от мен, и като се появи бебето, то непрекъснато има нужда да "запълва" тази емоционална празнота с алкохол, дим, шмъркане, това е травма от родителя, който може и да не е осъзнал какво е направил. Зад всяка една зависимост стоят нашите неразрешени травми от целия ни живот, та дори от рода ни, от нашите баби, дядо. В констелациите например се вижда йерархията, ако някой от рода не е приет, отхвърлен е, кой с кого се е разбирал, с кого е спорил, има ли аборти в рода, всичко това има значение. Освен това трябва да приемем, че родителите ни винаги са повече от нас - те са напред в системата, а ние сме след тях. Т.е. да оттеглим претенциите си към тях, те са ни дали каквото са могли. И е нужен един процес на прошка, на приемане. Не да се правим на приятели на мама или тате или да им даваме акъл. Това е заплитане. Ние сме деца и винаги ще останем за тях такива. Всеки трябва да стои на мястото си в системата - мъжът до жената, майката до таткото, бабата и дядото също и така. Иначе не живеем собствения си живот, потокът на живота спира за нас и няма развитие, получават се травматични процеси, проблеми, дори безпаричие. Особено на децата, на които родителите искат да са приятели - дава им се непосилно бреме да разбират неща, които не са им нужни, не трябва родителят да споделя с децата. Те трябва да си имат детство - безгрижно, да ги обгрижваме до 18 години. Така тече потокът на живота, не обратното. В такъв случай се създават фиксации още в детска възраст. И като дойде един такъв възрастен човек при нас, започваме да работим още от началното ниво на приемането му с родителите. Един вид "лекуваме" това вътрешно дете в човека, който не си е взел навреме това, което е изисквало времето за него. А след като осъзнае всичко това, човекът "пораства", застава си на мястото в системата.
Още от интервюто с психолога Орлин Баев - вижте в рубриката "Интересните с Лили"