Психологът Росен Йорданов: По времето на соца имаше много повече убийства
Последните две години заради слабата държава се върнаха някои престъпления
"Човек убива от ревност, не от любов. Любовта на практика означава себеотрицание и няма вечна такава." Това казва в рубриката "Интересните" психологът Росен Йорданов.
Според него в последните години политическите сътресения са довели до позабравени престъпления от минали години. "По време на социализма имаше много повече убийства. Сега от 2010 година първото правителство на Бойко Борисов нанесе удар на тази масова престъпност и тя започна да еволюира в бели якички, но тези юнаци по улиците започнаха да изчезват. И вече сме в друга реалност. Последните две години обаче поради слабостта на държавата някои престъпления се завърнаха - ало измамите, кражбите на касови апарати, тези дръзки престъпления срещу личността също. Това няма как да не повлияе на атмосферата, в която живеем", казва Йорданов, който е един от основоположниците на криминалната психология у нас. "Вярно е, че мъжете са по-агресивни като цяло, но в последно време виждаме повече жени или момичета, които се бият. В моята частна практика ме търсят и мъже, за да им помогна да разрешат конфликт със съпругите си, свързан най-вече с тъщата", даде за пример психологът.
Той си припомни случая с нарязаната с бръснарско ножче Дебора, като защити съдебните медици. "Помолих тогава да не се пише "на крак", да не се променя законът, защото тези хора си свършиха работата. Заключенията им бяха точно по действащото законодателство", подчертава специалистът. Според Йорданов хората имаме склонността да прекаляваме и често стигаме до странни изводи. "Като например, че всеки разхождащ се по улицата бял хетеросексуален мъж е престъпник. После - отстояваме правата на жените, а в един момент те почват да се оплакват, че няма мъже. После строим тоалетни за хора, които си сменят пола в 3 без 5. Хората страдаме от синдрома на пенсионирания свети Георги, по думите на един психолог, който казва, че често когато някаква кауза ни се изпълни, продължаваме с този манталитет, т.е. прекаляваме", с усмивка споделя Йорданов.
"Работил съм с т.нар. "мутри", минал съм през много случаи и не мога да кажа, че съм железен човек, по-скоро съм чувствителен. Случвало ми се е да се просълзявам не по време на работа, защото това само би навредило на работата. Най-често изпитвам съжаление не само към жертвата и близките й, но и към извършителите на престъпления. Тази работа ме научи, че животът не е черно-бял. Затова и пренасям това като коментатор на всички събития, които вълнуват обществото и навсякъде, където ме канят да коментирам", казва Росен Йорданов.