Певецът Радо Шишарката: Отказах да пея на "Златният Орфей"
Мутрите направиха политическия преход у нас
Радослав Петров, по-известен като Радо Шишарката, е попфолк певец и автор на над 200 авторски песни. Той издава 9 албума, а сред най-големите му хитове са "Тигре, тигре", "Шопска салата", "Горски рекет", "Бели птици". Роден е през 1965 г. в Габрово. Изучавал е свирене на тромпет и баритон. Печелил много медали от музикални фестивали. 58-годишният изпълнител е един от първите фолкпевци у нас, догодина прави 30 години сценична дейност.
- Радо, ти си фен на рока, дори участва в "X Фактор". Защо се отказа от там, както и от "Златният Орфей"?
- През годините съм имал много награди. Запомнил съм първата - от Съюза на композиторите през 1990 г. на фестивала "Тракийска лира". С песента се класирах и за "Златният Орфей", но не участвах. Бях направил една рок песен, "Егоист", с гайда. Финалния кръг, преди да се класирам, ми поставиха условие да сменя аранжора, не този, който участва в песента, при което аз не се съгласих и не участвах. Но не съжалявам, че не се появих на "Златният Орфей". Имам си опита и уменията, пея и свиря на няколко инструмента, бил съм и в оперния хор, бях и като втора група към ФСБ и доста съм шарил из музиката. Сега пея фолк, но иначе съм рокаджия, дори тази година ще ходя на концерт в Амстердам заради AC/DC. Последният, на който ходих, беше на "Джудас".
Иначе за "Х Фактор", познавам се с Етиен и реших да се пробвам, защото, като бях млад, нямаше такива предавания, от любопитство. Обаче ми дадоха да пея една песен на Мадона "Като девственица" и аз отказах да продължа. Няма как да изпея тази песен, натюрелът ми е различен (смее се).
- Работил си с всички естрадни изпълнители, имаш ли приятели от тях?
- Всичките ги уважавам, защото могат да пеят, без значение от времето, в което са творили. Преди 90-а трудно се пробиваше на подиума, ако нямаш талант. И е доказано, че тези, които са живи, във времето показват колко са добри и стойностни. С Лили Иванова не сме приятели, но имах възможност да бъда част от това, което се случи в тези тежки мутренски години - 92-93, 94-та, когато "Шопската салата" се ценеше повече от "Панаири". Но всичките ни естрададжии ще оставят следа в музиката. За разлика от нашия попфолк жанр, в който сме свидетели, че повечето нямат талант, но пробиват с физически дадености.
- Как си обясняваш, че пада качеството на попфолка?
- Това не е отсега. Просто в момента заведенията търсят именно такива певици - с външност и може без талант. Като, разбира се, си има и певци бойци, които оцеляха и могат да работят. За съжаление, сред тях са и такива, извадени от нищото. И да ви кажа, не всички са "леки момичета", а са с връзки. Дават им възможност богати хора и ги издават. Всеки може да си плати и да пее. Аз не работя с такива, защото съм и автор на много песни. За мен като има фалшиво пеене, се отказвам. Няма смисъл да уча 25-годишни на нещо, дето трябва да го имат по презумпция. А и голяма част от днешните песни са еднодневки. Седим си на едно място - тактовете - 7-ци, 9-ки, циганизира се нацията. Да си дадат сметка певците ни, че стойностната музика не е само това. Сърбия, Гърция, Турция, Албания водят вече в световен мащаб. Насоката е друга, певците им са различни, дори когато говорим за чалга. А нашите мислят, че като тръскаш главата и краката, и всичко е супер. Ами не е!
- Попфолк върви с мутри. Написа първа книга за тях, втората кога ще излезе?
- "Черните ангели" се казваше, имаше такъв сюжет - разговор с Бог на свети Георги, архангел Михаил и други такива и те пазят равновесието в държавата между лоши и добри. Във всяка една сфера тук се прокрадват едни хора, които не са си на местата. Догодина правя 60 и ще я продължа.
- Не ви личат 60-те.
- Защото често сменям жените (смее се). Дори и майтап да ви се струва, имам 3 деца от три жени - голям син на 37, дъщеря и малък син, който ще стане на 4.
- Тази книга, която предстои, има ли лице, на което описвате живота?
- Продължението ще се казва "Жезълът на Бога". Ще има четири хора с различни съдби.
- Всички мутри от едно време ли познавате?
- Да, защото съм бил в контакти с тях по участия. Те харесаха много от песните ми, защото се отъждествяваха на героите в тях. Песните ми са писани от народа и в тях се коментират именно такива неща, които са близки до нашата житейска тематика. Ето Жоро Илиев знаеше всички песни. Помня като днес на годишнината от смъртта на Васко Илиев и как всички пяха моите песни, като се събрахме на гроба му. Приходите за дисковете ми отиваха за спортния клуб по борба на братята в Кюстендил. Може да ви изглеждат хора, излезли от най-простите среди, но те бяха целомъдрени и си държаха на думата, не като сега. Аз никога не съм имал проблем с тях, както и моите колеги също.
- Какви хора бяха Илиеви?
- Много различни. Единият беше по-умерен, по-целомъдрен, докато другият по-буен, завършил школата на ЦСКА като борец. Лесно се палят всички, но държаха на думата си. И даваха пари не на всеки, а на тези, които имаха идеи какво ще ги правят и как ще ги върнат.
- Привлекателни бяха за момичетата?
- Бяха, да. Това са едни хора, прекалено бързо изживели годините си. Славата и парите им дойдоха много бързо. Но и направиха много за този т.нар. наш "преход". Няма да се учудя, ако някой ден им направи държавата паметник. Във всяка една държава, особено в соцстраните, има такива хора, които се появяват в момент на преход. Мутрите осъществиха прехода и у нас.
- Т.е. политиците ги бутнаха пред тях, да им разчистят пътя?
- Да, впоследствие много от тях се оказаха ненужни, станаха много силни, натрупвайки капитали и... си отидоха.
- Те сами ли се избиха или някой друг зад тях?
- Според мен няма много варианти те да се изтрепят помежду си, при положение че 20 години си с някой заедно. Служителите на ВИС официално като застрахователна компания тогава имаха над 10 000 души армия, доста сериозно предизвикателство за много хора. И политиците започнаха да се страхуват от тях.
- А сега връщаме ли се в това време?
- Не бих казал, но всеки, който има някакво голямо влияние, става опасен за политиците. Защото такива хора като мутрите, тях не можеш да ги натискаш, единствено можеш да им отнемаш възможността да те възпрепятстват с успеха си.
- Но и вие се пробвахте в политиката на президентските избори с Мишо Пищова?
- Никога не съм искал да бъда президент. Тази роля беше за Сашка Васева. Тя в последния момент ми звънна и се отказа. А аз точно тогава бях след един инсулт, доста сериозен. Лежах 9 месеца в болница и исках да се върна към пеенето. Добре ми се отрази участието, но знаете ли именно на тези избори разбрах, че политическата ситуация е много трагична. Оказа се, че аз и Митьо от 25 кандидатски двойки бяхме на 10-о място по брой гласували за нас. Представяте ли си хората как нямат доверие на никой вече и как гласуват за който дойде? Ами това е страшно!
- Децата си как възпитавате?
- Много държа да ходи с униформа синът ми. Аз мисля, че това е нещо, което трябва да го има в училищата - без телефони и с еднакви униформи. Така си мисля, че ще е най-добре за децата, за да обясняват родителите, че таткото на едното е милионер и може да му купи маратонки за хиляди, а то може за 20 лева от турския пазар. Но не е само това. У нас всичко е като криворазбраната демокрация, не цивилизация. Много неща не направихме както трябва, когато се случи тази политическа промяна.
Чуйте разговора в рубриката "Интересните" на сайта на "България Днес"
