Полярникът проф. Христо Пимпирев: Празнуваме ЧНГ на Антарктида по 3 пъти на ден

На Йордановден хвърляме кръста в ледените води на Южния океан 

КОЙ Е ТОЙ

Проф. Христо Пимпирев е водещ полярен изследовател и директор на Българската антарктическа експедиция. Той е участвал в над 30 експедиции на Антарктида и е един от основателите на българската база "Св. Климент Охридски". През годините ръководи множество проекти по морска биология, климатични изследвания и сеизмология. Международно признат е за своя принос към полярната наука и популяризацията на България в Антарктика.

Симона ПАНТОВА

- Проф. Пимпирев, колко пъти ви се е случвало да прекарате Коледа и Нова година на Антарктида?

- В края на януари заминавам за Антарктида за 33-ти път. В тези над 30 години съм прекарал много коледни и новогодишни празници там. Първите години бяха особено незабравими - бяхме малко хора, в много ограничено пространство, но като едно семейство.

- Как празнувахте тогава?

- На Бъдни вечер си приготвяхме постни ястия - поне седем, доколкото ни позволяваха продуктите, които сме донесли. Тогава нямахме кораб и всичко се пренасяше с чужди кораби и буквално на ръце през студените води. Направихме си и първата "елха" - изрязана от шперплат, покрита със зелено сукно, а всеки си закачи по една играчка от любим човек от България.

- А по-късно?

- След петата-шестата експедиция си донесохме сглобяема изкуствена елха, купена от Пунта Аренас. За Коледа си пазехме специално пуйка или малко прасенце. След официалната вечеря имаше танци, песни, китари - истински празник.

- Вярно ли е, че посрещате Нова година по няколко пъти?

- Да, празнуваме я поне три пъти заради часовите разлики, а понякога и по четири-пет, защото на базата винаги има чужденци. Когато имахме монголски учени, празнувахме тяхната Нова година още в три следобед.

- Има ли забавни истории от тези празници?

- Да, един монголски учен си позволи повече от тяхната водка - 97 градуса. Заспал и пропуснал българската Нова година. Събудил се, видял празната база и изпаднал в паника, че сме го изоставили насред ледената пустош.

- Носите ли българска ракия на Антарктида?

- Понякога някой носи по бутилка, подарена за празниците. Но най-важната ни традиция е друга - на Нова година, когато в България настъпва новата година, в 19 часа антарктическо време се качваме на връх Крумов камък над базата, с бутилка шампанско, пеем химна и мислим за България.

- А след това?

- После се връщаме в базата и посрещаме нашата Нова година с дунавски хора, танци и дори маскен бал. Весело е, макар и в едно затворено общество.

- Успявате ли изобщо да празнувате, при положение че работите постоянно?

- Празниците са нужни. Те дават сили за работата, която предстои. В 12 часа по радиостанцията се поздравяваме със съседите испанци, а на 6 януари те ни канят на гости, защото тогава празнуват голям свой празник.

- Как отбелязвате Йордановден?

- Хвърляме кръста в ледените води на Южния океан. Това също е традиция.

- Поддържате ли и религиозните обичаи?

- Да. На Коледа цялата експедиция отива в параклиса. Най-възрастният чете празнични текстове от Библията. Това ни държи свързани с дома.

- Колко души обикновено има на базата по празниците?

- Много зависи. Тази година ще бъдем около 40 души. В началото сме били само шестима.

- Колко време ще останете сега на Антарктида?

- До края на февруари.

- Липсва ли семейството?

- Разбира се, но човек се потапя в друг свят с други проблеми. Така е било винаги - моряци, изследователи, хора, които движат света напред.

- Каква е температурата по Нова година?

- Около нулата или малко под нея. Винаги е ветровито, влажно, вали сняг - истинска антарктическа Нова година.

- Какво да очакваме от Антарктида през 2026 г.?

- Завършваме няколко проекта по морска биология, включително изследване на ДНК на леопардовите тюлени. Работим с учени от САЩ, Португалия, Германия, Япония, Южна Корея и други държави. Имаме проекти за слънчевата активност, климатичните промени, движението на ледниците, сеизмологията и замръзналата почва, от която се извличат вещества с потенциал за лекарства против рак.

- Интересът към българската база е голям. На какво се дължи това?

- Ние сме си го извоювали. Големите нации искат да работят с нас, а не обратното. Това е признание за труда и авторитета на българската антарктическа наука.