Проф. Христо Пимпирев: С 60 метра ще се вдигне нивото на Световния океан

Трябва да спрем климатичните промени, когато се разтопят ледниците, ще си търсим място на Луната

Кой е той

Христо Пимпирев е български учен и полярен изследовател. Професор по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Професорът е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция. Ръководител е на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател на Българския антарктически институт. Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. Преподава историческа геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия и много други страни. Автор е на 12 книги, 7 документални филма и над 250 публикации в реномирани български и чужди списания. Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс на 8 януари 2013 г. Притежава ордена "Командор на ордена на Исабел Католическа" от испанския посланик в България

- Г-н Пимпирев, наричат ви Човекът ледена издръжливост. Така ли е?

- Ледена издръжливост е доста силно казано, защото ледът не е толкова издръжлив. Особено сега, с глобалното затопляне, ледът съвсем не е издръжлив. Иначе издържам на лед и студ доста време.

- Завърнахте се преди броени дни от Антарктика. Какво беше различното в последната експедиция?

- Това беше нашата 32-ра експедиция. Поставяме си задачи, преди да заминем всеки път. Те са свързани основно с глобалното затопляне. С нас работят също и много чуждестранни учени. Но ако се сравняваме с нашите съседи, като например Турция, те досега са провели само 6 експедиции, а ние 32. Ние шестата експедиция я проведохме още в края на миналия век. С тази експедиция направихме втората ни полярна кампания на нашия научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий". Миналата година за първи път български изследователски кораб излезе извън нашето езеро, наречено Черно море, за да стигне до ледените брегове на Антарктика. С това доказахме, че сме морска нация. Стигнахме и се върнахме без произшествия до едно от най-суровите места на земята. С това се равняваме с нации, които са откривали нови континенти.

- Как се преборихте за този кораб? Това не е кану или плоскодънка.

- Това е много сериозен кораб! Да стигне до най-ледените води на Земята, не е много лесно. Да премине най-бурните води, които се намират в пролива Дрейк. Само 6 държави в Европейския съюз имат такива кораби. С него показахме, че сме една морска нация, която не си строи къщите с гръб към морето. Това е един много сериозен научноизследователски кораб.

- Следващото десетилетие е обявено от ООН за десетилетие на океаните.

- Океаните заемат 3/4 от земната повърхност. Те ни хранят и всяко живо същество е произлязло от океана. В предишната експедиция имахме проект с един шотландски учен, който изследваше микропластмасите в океана. Тези пластмаси застрашават живота на всички ни, не само на морските обитатели. Ние ядем морските обитатели и по този начин микропластмасата влиза и в нашите организми. Калмари, октоподи, скариди, риби - всичко това влиза в нашите организми.

- Какви други изследвания правите?

- Едни от важните ни изследвания са за наличието на полезни изкопаеми на континента. Човечеството не може да има прогрес, ако не се добиват метали от земната повърхност.

- Това май не е само злато?

- Златото е най-тривиалното, но иначе там има много други редки метали, без които не може да се направи дори една батерийка за мобилен телефон.

- Това значи ли, че ще останем без мобилни телефони?

- Да, както и също без автомобили. Ще се върнем към каляските и конските впрягове.

- Какво правихте тази година?

- Правихме изследвания на гръбначните и безгръбначните около остров Ливингстън в Южния океан. Там целогодишно живеят такива организми, каквито ги няма никъде другаде, защото температурата не се покачва над нула градуса. Това са много специфични видове.

- Донесохте рядка риба от там, която оцеля цели два месеца до България.

- Да. Трябва да се вземе някоя по-малка риба, която да е по-издръжлива. Защото тя трябва да пресече и екватора, а там температурите са различни. Но тя оцеля.

- Слагахте ли й лед в аквариума?

- Това да не е уиски, за да слагаме лед! Рибата я държахме в нейната естествена среда, естествено с доста подобрения, дори когато пресичахме екватора. Ще я оставим в аквариума в Пловдив, където за нея ще се поддържа температура, близка до оптималните условия на живот около нула градуса.

- Лабораторията ви на остров Ливингстън е вече готова?

- Да, така е. Догодина ще пуснем ток и вода. Важно е лабораторията ти да бъде подкрепена от външни структури, защото си важен за външния свят, а не си самостоятелна единица. На нас ни помагат много хора.

- Антарктида ли е бъдещето на човечеството?

- Антарктида е бъдещето на човечеството, защото иначе алтернативите са ни Марс и Луната. Всичко в познатия ни свят вече е замърсено и опорочено. Антарктида е около 10 процента от нашата планета. Тя е обградена от така наречения Южен океан. А и с температура на Южния океан от 0 градуса там е доста чисто. На Ливингстън през зимата температурите достигат до минус 89 градуса.

- Наричате Антарктида Бялата планета, защо?

- Марс е Червената планета поради скалите, от които се състои, иначе тя също си има полярни шапки. Бялата планета е Антарктида, която наистина е бяла.

- До какво ще доведе разтопяването на ледниците?

- Ако се разтопи ледът на Антарктида, морското ниво ще се вдигне с над 60 метра. София ще стане пристанище на море. Това ще бъде катастрофа за всички и ще трябва да се изнасяме по другите планети.

- С какво се храните на Антарктида?

- Правим си разчет на всичко, което ни трябва. Колко хора сме и всеки от какво има нужда. Ние сме 36 души екипаж, който превозва учени и екипировка. Всеки един багаж трябва да бъде съобразен с това.

- Предстои ви нова експедиция наесен. Какво ново ще изследвате в нея?

- Всички българи, които желаят да се включат в нашата програма, могат да кандидатстват да бъдат с нас на следващата експедиция. Това е по програма на Министерството на образованието и науката. Защото полярните програми са стратегии на Европейския съюз. Ние сме изключително уважавана страна и участваме наравно с всички останали. Специални учени, които са работили в тези региони, ще оценяват тези проекти, защото България е част от събитията и ще изпълняваме националната програма. Арктическите региони са стратегии на Европейския съюз.