Проф. Христо Пимпирев: На Антарктида са намерени лекарства против рака

От изследванията ни зависи животът на планетата

Кой е той

Христо Пимпирев получава магистърска степен по геология през 1978 г. През 1987 г. получава степен "доктор". От 1994 е доцент, а от 2005 г. е професор по геология в Софийския университет.

Професорът е доайен на българската антарктическа програма и е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика. Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. Той е и първият българин, развял нашето знаме на Южния полюс.

Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика, носят неговото име.

- Професоре, заминавате тези дни за Антарктида?

- Корабът ни "Св. св. Кирил и Методий" вече отплава през ноември с доста учени на борда. Базата бе отворена на 3 януари и в момента работи с пълна сила. Аз заминавам на 26 януари, петък.

- Как ще стигнете до там?

- Ще вземем самолет от София до Буенос Айрес, а от там с няколко прекачвания ще стигнем до Патагония и после до архипелага на Южно Шетландските острови. Там вече ще ни чака българският кораб. Ще качим и испански изследователи, за да стигнем до българската база. Корабът може да ни закара само когато стигнем в Антарктида. В момента той работи с българските учени, които са там, и е много зает.

- Досега пътувахте на автостоп до Ливингстън.

- С моята книга "Антарктическият стопаджия" свърши и автостопът в океана. След като излезе книгата, не сме на автостоп до остров Ливингстън, а си имаме кораб. Решихме да не чакаме благоволението на някоя от другите експедиции да ни вземе на автостоп.

- Българският флот няма почти никакви кораби. Как успяхте да се сдобиете с този?

- Българският флот няма никакви кораби. Това е първият български изследователски кораб, който излиза извън пределите на езерото, наречено Черно море. Откакто съществува Българският черноморски флот, ние за първи път имаме научноизследователски кораб, който не само плава в нашето море, а излиза в Световния океан и стига чак до Антарктида.

- Този кораб не е за да разхожда богати туристи?

- Това не е кораб за туристи, търговски стоки или кокаин. Има много такива кораби в океана така или иначе, но нашият е доста различен.

- Плавателният съд има ли някакво специално оборудване?

- Да, разбира се. Тази година му сложихме оборудване да взима проби от дъното на океана. Имаме морски геолози, които да се погрижат за това. Те изследват дънните утайки, които показват промените в климата и са много важни. За мен Антарктида е най-голямата природна лаборатория на Земята, защото не е засегната от човешката дейност.

- Иначе с кораб за колко време се стига до остров Ливингстън?

- От Варна до там са някъде около 45 дни. Това е доста, но учените си вършат тяхната научна работа и така по-лесно им минава времето. Това не е туристически кораб със сигурност.

- Този кораб закара около 80 тона строителни материали към остров Ливингстън.

- Това е, за да си построим научна лаборатория. Да улесним работата на учените. Ние имаме Национална научна програма и работим по 15 различни проекта. В момента при нас работи дори учен от Великобритания относно замърсяването на Световния океан със силикон. Това замърсяване застрашава живота на всички видове в океана. Застрашава и нашия живот, защото океанът ни храни. Само ако някое течение си смени посоката, и ще настане ледников период.

- Ако Гълфстрийм смени посоката си, какво ще стане с Великобритания, да кажем?

- Там ще настане лед, разбира се. Освен това в Антарктида има много богато рибно разнообразие, което е изключително специфично. Има микроорганизми и риби, където никъде на друго място не живеят.

- Дайте пример.

- Има една риба, която живее на температура около нулата и кръвта й е безцветна. Просто няма хемоглобин. Както през зимата колите слагат антифриз, така и тя се е приспособила за тези температури, като е изключила хемоглобина.

- Намерихте ли някакви непознати видове риби?

- Колегите ми от кораба намериха доста, но тепърва ще се изяснява какви са те. Имаме много сериозна биоложка програма, защото условията в Антарктика са едни от най-суровите. Но все пак някои видове са се приспособили за живот там.

- Вярно ли е, че само от арктически видове могат да се извлекат ензими за специфични лекарства?

- Напълно вярно е. Наши учени се занимават с това. Намерени са вече лекарства против рака. Те, разбира се тепърва ще се изследват и сертифицират. Ние излизаме от провинциализма в изследванията си. Доскоро бяхме само една провинциална държава на брега на едно езеро, а сега сме вече фактор в световен мащаб.

- Районът на българската база е изключително богат на полезни изкопаеми. Така ли е?

- Това е продължение на веригата на Андите. Там има злато, мед, кобалт, а това са много ценни метали, без които прогресът не може да съществува. Например една електрическа кола се движи благодарение на батериите си или телефоните ни не могат да функционират без тези метали. Тези елементи са на привършване на Земята. Когато свършат, ще се придвижваме с файтони или ще се обърнем към Антарктика.

- Какво друго изследвате?

- Изследваме движението на ледниците. Това е едно от най-важните неща за човечеството. Това влияе на цялостното изменение на климата на планетата.

- Приравнихме ли се към останалите арктически държави?

- Абсолютно. Ние сме арктическа държава още от времето, когато ни приеха като постоянен консултативен член на Арктическия договор. Станахме равноправна страна в този договор с още 28 държави от цял свят. Тези държави определят съдбата на една десета част от цялата планета, каквато е Антарктида.

- Преди няколко години Канада искаше да стане полярна държава, но не я приеха.

- Беше й отказано. Така че ние в този аспект сме на по-високо ниво от нея, а тя е една от най-великите сили в света.

- Организирането на една такава експедиция отнема много време.

- Почти през цялата година се занимавам с експедицията. В момента това е тридесет и втората експедиция. Това са 32 години, отделени от моя живот.

- Само на Ливингстън ли работите?

- Много от нашите учени работят и на други бази. Помагаме си взаимно, защото сме една общност. Например испанската полярна програма, която има два кораба от 20 години насам, много ни помага. Сега ние им носим 50 тона материали. Така че Великата испанска армада, която е завоювала континенти, сега разчита на нас да им носим багаж на Антарктида. Важно е да имаме нещо, с което да се гордеем, стига сме плакали.

- Разтопяването на ледниковата шапка може ли да повлияе на климата на цялата планета според вас?

- Разтапянето на ледниците води до повишаване на морското ниво. Това ще залее крайбрежните участъци, които са най-гъсто заселените. Ще настанат невиждани миграции към вътрешността на континентите. Ще се измени начина, по който се изхранват хората, ще се изменят морските течения. Някои региони ще станат полярни, а на други ще има суша. Така че от нашите изследвания зависи човешкият живот.