Златна история от старите ленти: Гунди кани непознат студент на карти с Бобата Жечев и Сашо Костов

Историята на Гунди продължава да бъде дописвана с още и още неизвестни факти и случки за легендата на "Левски", споделени от хора, докоснали се до него.
Вестник "България Днес" е готов да ги разкаже, защото Аспарухов е вечен символ на високо спортно майсторство в съчетание със спортсменство и пословична скромност. От такива примери се нуждаем и днес. Затова се обръщаме към нашите читатели: Ако имате снимка, история или интересен спомен, свързан с Гунди, свържете се с нас. Пощенският адрес е: 1202 София, ул. "Св. св. "Кирил и Методий" 84. В. "България Днес", за рубриката "Народът за Гунди". Имейл: [email protected]

Кристиан ИВАНОВ

Годината е 1969-а. Светът се прехласва по рокендрол културата, акордите от епохалния фестивал Уудсток в Ню Йорк пробиват дори Желязната завеса. А в столичния квартал "Лозенец" един първокурсник от Юридическия факултет на Софийския университет "Климент Охридски" прави всичко възможно да остане насаме с красивото си гадже. Изборът не е голям. Влюбената двойка намира миг усамотение в тъмен вход на жилищна кооперация за няколко последни целувки и прегръдка за довиждане.
И разбира се, в най-неподходящия момент лампата във входа светва. Чува глас: "Я да видим кой си ти и защо ухажваш младите комшийки". За щастие, гласът не е на някой съвестен милиционер, тръгнал на война в защита на социалистическия морал, а на... Гунди!
"На светлината на лампата във входа видях лицето на Георги Аспарухов и за миг онемях - разказва пред "България Днес" Тодор Токин, който години по-късно е сред водещите журналисти в българската преса. - Чудех се какво да кажа. Но то и нямаше много смисъл да се увърта. Гунди се усмихна и в смущението си го чух да казва:
- Ти играеш ли карти?
- Играя - казвам аз - Но да знаете, че съм от ЦСКА!
- Това няма значение, изпрати момичето и идвай с мен!
Тодор никога няма да забрави играта на белот, която се разиграва малко по-късно. Има честта да разцъква картите с Гунди и неговите съотборници от "Левски" Добромир Жечев и Александър Костов.
В онези години и тримата футболисти са със статут на национални герои. Гунди е вкарал своя прочут гол на "Уембли" срещу действащия световен шампион Англия в приятелската среща, завършила 1:1.
Бобата Жечев

се готви да играе на своето трето поредно световно първенство - в Мексико 1970 г. А Сашо Костов е един от големите любимци на публиката. Известен не само с футболните способности, но и с леко чувство за хумор, което сякаш извира от него. Именно Сашо е този, който се бъзика с колегата си от ЦСКА Цецо Атанасов по време на паметния мач, спечелен от "сините" със 7:2 на стадион "Васил Левски" през 1968 г. "Цецо, ти нали си най-бърз от вашия отбор -

подпитва го Сашо. - Тичай сега да донесеш таблото от "Армията", че на това тук вече няма къде да пишат голмайсторите."
В такава компания младият студент Тодор Токин изучава тънкостите на белота, а също и на живота от знаменитите си нови приятели за карти.
"След това често се засичахме с Гунди в квартала - разказва Тодор. - Винаги беше любезен и усмихнат. Дори по някакъв негов си начин малко свит. Подаряваше ми билети за мачове, въпреки че знаеше, че съм от ЦСКА. Така гледах на "Герена" един мач на "сините" срещу "Славия".

Аспарухов се появи на терена, след като три месеца беше извън игра заради контузия. Претъпканите трибуни щяха да се срутят от аплодисменти за тяхната любима деветка. В онези години между футболистите от различните отбори имаше уважение. Също и между привържениците. Сега няма нито уважение, нито футбол. Дано това да се промени, надява се Токин.