Играл ли е Гунди настолни игри

Изключително странна настолна игра, която днес вече никой не знае как се играе и е свързана със столичното дерби между "Левски" и "Славия", могат да видят посетителите в Образователния и олимпийски център в Националната спортна академия. Там в момента е подредена изложба с най-различни експонати, свързани с легендарните футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков.

Всички те са от личната колекция на запаления привърженик на "сините" Михаил Цветков, които той събира още от детските си години. "Над 35 години събирам неща, свързани с Гунди и Котето - казва самият Цветков. - Каквото съм купувал, от приятели, от аукциони, от антикварни магазини, където и да намеря нещо, свързано с тях, го купувам."

Последната придобивка на Мишо е програма за мач между "Ботев" (Пд) и "Шамрок Роувърс" през 1962, но за гостуването на българския тим. Тогава Аспарухов играе именно при "канарчетата", а в брошурата е публикувана и голяма снимка на родния талант.

"Вкъщи съм направил една стая като музей. Дарих и на музея на "Герена", каквото си харесаха. За жалост нямам лични вещи на двамата ни велики футболисти, защото те са при семействата им, а те не ги дават. И със семейството на единия, и на другия съм близък, държал съм в ръцете си техни лични вещи, което е усещане за историята", признава Цветков.

Особено ценни за колекционера са няколко бюста на Аспарухов, траурни ленти от погребението на двамата, както и пакет цигари "Левски" с образа на Гунди. "Ама нали са цигари, та не ги изложиха", смее се Мишо. Той е бил едва на осем години, когато става фаталната катастрофа на Витиня, а и понеже е родом от Ловеч, не е гледал на живо мач на Гунди и Котков. "Много съм чел, много са ми разказвали за двамата, а и не само за тях. Когато бях в казармата, играех футбол в Тетевен, а там треньор ми беше Митата Якимов, който също много ми е говорил, били са приятели. За мен четирима са най-големите футболисти в историята на България - Аспарухов, Котков, Якимов и Христо Бонев. Якимов казваше, че Гунди и Котков като вървели по улиците, хората ги пипали и дори щипели, за да се уверят, че са истински хора - такива легенди са били още приживе", признава Мишо Цветков.

Но да се върнем на старата настолна игра. Дори самият й притежател днес не може да обясни какви са правилата. Таблата изглежда като кръстоска между "Не се сърди човече" и "Дама", има пунктирани линии върху футболен терен, по които явно трябва да се движат пионките, зарчета и различни картинки. Другите експонати са далеч по-разпознаваеми като плакати, дипляни и книги, една от които е "Гунди - какъвто не го познавате" на КК "Труд", която в последните години се превърна в истински бестселър.

Руслан Вуцов:

Забавляваше и малки, и големи

С наследен, изглежда, от волейбола трик, Георги Аспарухов забавлявал малките деца. За това разказва пред "България Днес" Руслан Вуцов, син на легендата на "сините" Иван Вуцов.

"Гунди обичаше да се включва в мачове с деца, но по-големите - разказва Руслан. - За по-малките, какъвто бях аз по онова време, имаше друг трик. Завърташе топката на показалеца си и докато тя се въртеше, я местеше по всички пръсти на ръката си и обратно на показалеца. Имаше и още един: пак завърташе топката на показалеца си, но извърташе ръката си под мишницата и отстрани, така че тя идваше някак зад него. Веднъж беше у нас и правеше за мен последния номер, но, не щеш ли, бутна чиниите на баба, която ги беше измила и подредила да са готови за вечеря. А Гунди без да иска, събори купчината. Хубаво, че чиниите паднаха на миндера и останаха здрави до една. Аз изтръпнах, защото, ако аз бях направил тази беля, щях да отнеса боя. Но баба само погали Гунди по бузата и му каза мило: "Нищо, Гоше".

Още ярък детски спомен, сякаш е било вчера, пази Руслан Вуцов и отново от дома на семейството. "Бяха вадили сливиците на Аспарухов и след някой и друг ден той дойде у нас да гледат нещо с баща ми по телевизията. Не можеше да яде, но майка ми му направи айран. Но на чичо Георги явно нещо не му понесе, задави ли се, какво ли, и взе, че повърна. Никога няма да забравя тази смес от бял айран и червена кръв, която избълва. Всички много се притеснихме тогава, но слава Богу нямаше по-лоши последствия", разказва детски спомени Руслан Вуцов.

снимка: 25-к1

Руслан Вуцов