Археологът доц. Деян Рабовянов: Открихме златен пръстен без аналог в България

Доц. д-р Деян Рабовянов е роден през 1977 г. в град Свищов. Завършва средно образование в родния си град. Висше следва във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Археология". Основните му научни интереси са в областта на средновековната българска археология и са свързани с периода на Второто българско царство (XII-XIV в.) и столицата му Търново, както и с широката тема за средновековното военно дело. До 2023 г. е бил научен ръководител и консултант на множество археологически обекти. През последните години е съсредоточил дейността си предимно в средновековен град Трапезица - сектор Южен.

- Кога започнаха разкопките на Трапезица тази година, доц. Рабовянов?

- Започнахме на 15 септември и сега приключваме. Тази година работим два екипа. Единият е моят, действаме в южния сектор, работим в него от 15 години. Другият е нов, ръководен от гл. асистент Стоян Михайлов и Пламен Дончев, които поеха източния сектор от колегата Мирко Робов. Очакваме интересни резултати.

- Кои бяха основните ви задачи за този сезон?

- Проучваме една от най-интересните части в нашия сектор - един жилищен квартал, който се намира между главната улица, югозападната порта и южната крепостна стена. Това е "най-дебелата" част - има най-много периоди на застрояване. Тази година разкрихме три жилищни сгради, разположени една върху друга. Имат сравнително големи размери и са от средата на XIII и средата на XV век. Явно мястото е било доста предпочитано и използвано, забелязват се много преустройства. Хубавите ни находки са свързани с тази жилищна среда.

- Какво открихте досега?

- Стандартните за обекта предмети на бита, много монети, керамика, по-малко въоръжение и украшения. През последните няколко дни имахме поредица от изключително интересни находки. Открихме златен пръстен от много специфичен тип, с красива украса и добра изработка. Това е статусно бижу, принадлежало на жена, и почти няма аналог в България. Паралелно с жилищните сгради там е съществувала и металургична работилница. Скоро открихме изключително сложен и красив двустранен калъп. Служел е за леене на апликации и накити. В цяла България разполагаме с два или три такива, което го прави важна находка. Той е пряко свидетелство за производство на бижута, украшения и коланни гарнитури в старата столицата. Имаме и други косвени данни за това, но вече имаме и пряко доказателство. Последната находка е от сгъваема икона. Тя е на отделни фрагменти, но са запазени почти всички. Направена е от калаено-оловна сплав и представя евангелист Лука. Изключително красива изработка, която обединява късната готика с късното византийско изкуство. Може да се каже, че е много значим християнски паметник. Тази година Трапезица предоставя изключителни резултати.

- В световен мащаб има ли други такива икони?

- Разбира се. Става въпрос за действително хубав и рядък екземпляр. Произходът му е обвързан с Централна или Западна Европа. Оловният медальон на евангелист Лука, който е бил вграден в иконата, показва симбиозата с културата на Балканите през този период. Можем да го датираме около първата половина на XV век. За България е много рядък паметник, но в света има и други подобни икони.

- Може ли да разкажете повече и за златния пръстен?

- Както казах, той е дамски. Рядък е като тип - изработен е от високопробно злато, има и вграден гранат. Горната му част е с пирамидална форма. Върху страните й има много прецизно изработена гравюра, допълнена с ниело (черна смес, обикновено от сяра, мед, сребро и олово, използвана като инкрустация върху гравиран метал, особено сребро). Това е техника в бижутерията, при която се запълват гравираните участъци с черна сплав. Бижуто има висок статус. Предполага се, че е принадлежало на високопоставена дама. Можем да го датираме от края на XIII или първите десетилетия на XIV век. Обвързано е с една от големите жилищни постройки, разположени между крепостната стена и югозападната порта, едно от хубавите места на Трапезица. Самата постройка е демонтирана впоследствие, но за нея можем да кажем, че е била със сравнително големи за столицата размери. Ако трябва да обобщя, става дума за пръстен, открит в голяма жилищна сграда, което подсказва, че обитателите й са с по-висок статус. Предмети от този тип, с толкова голяма стойност, рядко се губят и е почти невъзможно да попадат някъде случайно. Бижуто е отражение първо на столичната култура и след това на социалното положение на жителите на града през този период.