Археологът проф. Людмил Вагалински: Иманярите са по-малко, но добре организирани

Публикувана: 30.08.2025, 17:30 508 Автор: Светлозара ВЕЛИЧКОВА

Те са бич, имат покровители в правоохранителните органи и по места

КОЙ Е ТОЙ

Професор Людмил Вагалински е археолог с дългогодишен опит, автор на множество научни публикации и книги. Роден на 8 ноември 1958 г. в София. От 2007 г. е ръководител на разкопките на античния град Хераклея Синтика край с. Рупите, област Благоевград, където през последните години има няколко впечатляващи открития. Преди дни там бяха намерени бронзова лампа от края на III - началото на V век и дясната ръка от статуя на Херакъл, надвишаваща човешки ръст.

- Проф. д-р Вагалински, какво отличава Хераклея Синтика от останалите антични градове?

- Хераклея Синтика се отличава от повечето антични градове по няколко признака. Тя е във вътрешността на България, не е на черноморския бряг, където имаме гръцки колонии като Аполония и Месамбрия. Представител е на класическата гръцко-римска средиземноморска култура. Основана е много рано - IV век преди Христа, от македоните, които са северни гърци. Има много дълъг период на непрекъснат живот - повече от 800 години. Хераклея не е затисната от съвременен град, за разлика от повечето в България. Това прави проучването по-лесно. Работил съм на обекти в цялата страна, но толкова много събития и артефакти не съм срещал. Хераклея се опитва да ни удави в историческа информация и се мъчим да се справим. Това прави обекта интересен и перспективен. Не е случайно, че се наложи толкова бързо като популярност не само в България. Разположен е на границата на три държави - Северна Македония, Гърция и България. В близост е магистрала "Струма", поклонническият комплекс "Ванга" също е в района, всъщност лежи върху част от Хераклея Синтика. Има твърде много плюсове, които й вещаят успех.

- Ръководител сте на проучванията от 2007 година, кои бяха най-значимите открития?

- Когато дойдохме с екипа ни, беше гола поляна. За града нищо не се знаеше. Преди нас през 1958 година проф. Атанас Милчев от Софийския университет е правил много кратки разкопки от един месец, с малък сондаж. Бързо ги е публикувал, което е впечатляващо. След това не е проучвано, не успяхме да разпознаем къде точно е копал професорът, сондажът беше засипан. На практика започнахме отначало. Разкрихме римска крепостна стена, част от квартал на Хераклея. През последните години сме се фокусирали върху централния площад. В по-голямата си степен е вече разкрит. Тази година работихме и в Западния некропол, където имаме много добри резултати. Историята на града е най-ценната находка, но мраморните статуи от миналата година са безспорен удар в десетката.

- Кога започна теренната ви работа тази година и кои са новите открития?

- Започнахме много рано, на 1 април, в Западния некропол. Това бяха спасителни разкопки, наложени от инвестиционно намерение за нов газопровод между България и Гърция. Поради това се наложи да проучим Западния некропол на града в територията, отразена да премине тръбата. Беше доста напрегнато и много интензивно. От 1 април до края на юли работихме без прекъсване. Имаме над 140-145 гроба с около 150-160 погребения с богат и интересен инвентар. Тези, които проучихме, покриват, общо взето, историята на града от IV век пр. н.е. до V век сл.н.е. Информация, която много успешно обогатява историческото ни познание за Хераклея Синтика, добито от разкопките ни в самия град, най-вече на площада. От 1 август провеждаме планирани разкопки на централния площад на форума и неговата източна периферия. Разкриваме две много интересни сгради, едната е с подова мозайка, а втората е храм на Херакъл, който е епоним на града, затова се казва Хераклея Синтика. Имаме два месеца, така че до края на септември трябва да свършим работата с тези две сгради.

- Кои са най-големите предизвикателства на терен?

- Свързани са винаги с работата с хора. Тя е много деликатна. Това означава да разполагам с екип, който е балансиран. В него трябва да има хора от различни поколения и приемственост между тях. Не е лесно да се случи и ни е основната грижа. Трябват качествени кадри, които издържат и физически, защото работата е тежка. Тази година през април имаше сняг, дъжд, след това стана над 40 градуса. Хора с пространствено мислене, които могат да използват дигитални програми и да работят и в екип. Това са твърде високи изисквания. Другото предизвикателство, което в момента е решено, са добрите работни взаимоотношения с община Петрич и с музея. Те са стопаните на всичко, без тяхното активно участие не могат да се получат трайни резултати. Също така откритията ни трябва много бързо да бъдат представени. Това се случва чрез проекти на общината. Дължим на хората тази информация и се мъчим да ги направим съпричастни чрез видеата и публикациите, които качваме. Показваме какво вършим, как го вършим, защо го правим. Само така археологията може да заслужи своето място в сърцата на българите. За жалост, обществото няма реална представа за професията. А без тесни контакти с хората няма да успяваме достатъчно. Същевременно трябва да работим с общината и местния музей. Максимално да сме отворени към широката публиката. Не само да пишем дебели книги, да сложим буквички пред името си, трябва да популяризираме. Има насадено мнение, че не трябва да се дава информация, за да не достигне до иманярите или да не се изкриви. Това са едни "Радини вълнения". Иманярите знаят достатъчно, занимават се само с това, имат своите информатори. Ние използваме обществен ресурс и сме длъжни всекидневно да информираме, да публикуваме какво правим. Само така могат да бъдат съпричастни към българската археология и да я подкрепят.

- Иманярите пречат ли на работата ви?

- Иманярите са бич за българското археологическо наследство. Те са силно организирани и многобройни. Унищожават го всекидневно и необратимо. Непрекъснато откриваме техни поражения. Те продължават и в момента да работят по обекти на територията на община Петрич. В планините Огражден и Беласица има сателитни селища, свързани с комплекса, които те съсипват. Некрополите са много силно разграбени и унищожени, продължават да ги рушат. Това не е само в Хераклея. Криминалната им дейност продължава да не бъде овладяна в разумни рамки. Не съм чул в България да има гражданско сдружение по проблема, правоохранителните органи да бъдат по-активни и да се отделя по-голям ресурс. Няма друга страна в Европа, която да е стигнала такова дъно. Даже нашите охранители заловиха чужденци иманяри. До такава степен сме разграден двор. Обществото не проумява за какво става въпрос, тупа се в гърдите и сме големи патриоти. Но не полагаме грижи и няма обществено осъждане за тази незаконна дейност. Иманярите са много агресивни, имат своите организации, някои са легализирани по заобиколен път. Имат си адвокати. Губим достойнство, история и пари. Иначе говорим за културен туризъм.

- Има ли положителна промяна в борбата с иманярите?

- Най-тежко беше 90-те години. Тогава духът беше изцяло пуснат от бутилката. Това, което можеха да изкарат по-лесно, го извадиха. Сега има по-малко, но добре организирани групи. Работят с много мощна техника. Имат си и покровители, особено по места. Това е публична тайна. Затова периодично научаваме за стотици находки, заловени зад граница. Те били от България и било триумф, че ги връщаме. Не, това е жалко, катастрофа! Защото хиляди пъти повече не са хванати.