Проф. д-р Петър Берон: Хан Аспарух трябва да бъде емблема на столицата

Важно е основателят на българската държава да има паметник в София

КОЙ Е ТОЙ

Проф. д-р Петър Берон е политик, обществен деятел, зоолог и биоспелеолог, изследовател на над 1000 пещери и откривател на нови животински видове. Роден е на 14 март 1940 г. в София. През 1963 г. завършва биология в Софийския университет. Работил е като биолог в Института по зоология към БАН. Бил е директор на Националния природонаучен музей при БАН от 1993 до 2005 г., в момента продължава научната си дейност там. Берон е един от основателите на сдружение "Екогласност". Народен представител е в VII Велико народно събрание и 40-о Народно събрание, в което е избран за заместник-председател.

Доли ТАЧЕВА

- Проф. Берон, вие сте в инициативния комитет, който предлага на мястото на бившия монумент на съветската армия в центъра на София да се издига паметник на хан Аспарух. Как се приема идеята?

- Има различни мнения, от различните хора, главно по въпроса какъв трябва да бъде новият паметник. Това ще се решава, когато дойде времето архитектите и другите специалисти да направят самия проект. Идеята е първо да се използва това много видно място в София. То не трябва да бъде за една окупационна армия, за паметник на Червената армия, която обяви война на България, окупира ни и ни държа под онзи режим толкова години. Трябва да се използва направеното - всички конструкции там могат да се преправят малко, но да се махнат двете плочите с посрещането и срещата, и разбира се - да не се мисли за възстановяването на войника с автомата отгоре. Може да се направи например една конна статуя на самия хан Аспарух, а на мястото на двете метални композиции отстрани - нови, пак метални, но с моменти от българската история. Както има на паметника на Цар Освободител - с подписването на Санстефанския договор и други важни сцени за България.

- Има ли различни предложения какво да се постави там?

- Да, има разни мнения - дори за други царе, които да бъдат представени по подобаващ начин. Това ще се дискутира по-късно. Важното е, че идеята е много добра и се възприема много добре. Всеки, на когото съм казал, откликва положително и я подкрепя. Предполагам, че по-голямата част от българите ще бъдат впечатлени и доволни от нещо подобно - както сме от композицията "Асеневци" във Велико Търново или статуите на основателите на българската държава в Шумен. Идеята е добра - дано да успее. Смятам, че е важно човекът, който поставя основите на българската държава преди повече от 13 века, да има свой паметник в столицата. Разбира се, може да има и в Шумен или другаде, но столицата си е столица. Това място е изключително подходящо, видно и заслужава да бъде като една от емблемите на София - а не там да стои размаханият автомат нагоре.

- Какво би символизирал паметник на хан Аспарух за съвременните българи?

- В много страни, като Унгария например, има паметници на владетелите, които са поставили основите на народите си. И ние трябва да направим това. Такъв паметник ще символизира корена, върху който е израснала нашата държава. Всеки ще се замисли, че за толкова векове развитие на държавата трябва да сме по-напред, отколкото сме днес.

- Смятате ли, че българите днес достатъчно добре познават и почитат фигурата му?

- Не мога да кажа. Не съм историк, нито съм правил социологически проучвания. Но това е задължение на всеки един от нас. На всяко дете още в училище трябва да се разкаже, за да знае, че България е мерила сили с голямата империя по това време - Византия, и е била една от големите империи в Европа. Това трябва да се знае. Трябва добре да познаваме миналото си.

- У нас има унизително малко паметници на хан Аспарух. На какво според вас се дължи това?

- Естествено, че не е редно. По време на комунизма се строяха паметници на наши и съветски другари, а цялото минало тънеше в забрава. После се говореше, че ще се прави паметник на мястото на мавзолея, но там си остана една ливада, на която сега се правят бирфестове. Съществува опасността, че ако се махне цялата тази гранитна структура под бившия паметник на Червената армия, може пак да стане същото - да се появят бираджийници, заведения, увеселителни места и други подобни. А мястото е апетитно и ще се намери кой да го поиска. Един от начините да не се случи това е да остане гранитната структура, но да се заменят символите на окупационната армия със символи на българщината.

-Защо според вас тези символи на българщината, особено свързани с хан Аспарух, са толкова малко у нас?

- Не мога да кажа защо са толкова малко. Всеки град изгражда своето устройство според вижданията на своите ръководители и на своето население. Не мога да кажа кой и защо не ги е направил. Но ние трябва да ги направим - просто трябва.

- Какво мислите за поддръжката на паметниците?

- Знам, че за гробовете на много видни хора никой не се грижи и те тънат в буренак. Иначе моите наблюдения са, че главните паметници на Васил Левски, на Цар Освободител и други се поддържат периодично. В провинцията също има грижа. Имаше и голяма кампания за войнишките паметници. Има идея и да се възстановят стените около Националния дворец на културата в София на бившите казарми, които ги махнаха, с имената на загиналите българи през войните. Надявам се това да се направи.

- А какво ще кажете за другите владетели от Първото българско царство, като хан Тервел, който е признат дори в западните хроники като "Спасител на Европа"?

- Разбира се, че трябва да се знае за тях. Но никой не знае. Знаем 5-6 души. Ако попитате някого на улицата за Тервел, едва ли ще ви каже много неща. А това е човекът, който е спасил Европа от арабското нашествие. Както в Западна Европа се почита Карл Мартел, който е спрял маврите във Франция, така и тук трябва да се знае за Тервел. В западните религиозни календари дори има свети Тривелий, който е същият този Тервел. Те знаят какво е направил за опазването на Европа от арабското нашествие, а тук не се знае.

- И тук почти няма негови паметници.

- Да, доколкото знам, има два. Но такива хора трябва да бъдат много по-известни. Един хан Крум, чийто закони са символ на държавност и ред, също не бива да бъде подценяван. За някои владетели като Крум и Омуртаг е факт, че се направиха филми и оттам хората научиха повече за тях. Но пак може да се помисли да се направят паметници на тези владетели, както и на княз Борис I, и на Симеон, и на Крум - на всички, на които дължим държавата си. Те са градителите. Започваме с хан Аспарух, надяваме се хората да подкрепят идеята и тя да бъде реализирана.