Българска следа изплува в подземната академия на КГБ

Краят на зловещия експеримент

Командоси потъват в дебрите на престъпния свят

"Възможно ли е това, по дяволите?!"

Тази мисъл не дава покой на българския офицер от резерва Красен Костов, когато през 1993 г. съдбата го среща с мистериозен млад мъж, който говори отличен български, но с подчертан руски акцент. Андрей С. се представя за полковник от КГБ, командир на спецотряда на LH-33 - "Върховен ужас". Бойното звено е съставено изцяло от офицери, завършили подземната академия под Белгород. Всичко започва с налудничав план, роден сякаш от болно въображение. Общо над 4000 деца на 5-годишна възраст са отвлечени от родителите по време на Студената война, за да станат част от чудовищен експеримент.

Това е разказът на руския военен, станал основа за книгата на Красен Костов и неговия колега Пламен Григоров, озаглавена: "Свръхчовекът и подземната академия на КГБ".

..............

"Малко са хората, които биха могли да дадат точна информация. Но аз знам, че в София се крие друг офицер от КГБ, който беше в нашата система и знае за академията..." Думите на полковник Андрей С. са изречени пред Костов и Григоров още в началото на 90-те години. Неговите твърдения сякаш получават потвърждение и сега. Според мнозина и до днес дългата ръка на руските тайни служби продължава своите опити да дърпа конците в нашата страна.

Полковникът е откровен до болка за живота си в жестоката система на КГБ под земята.

- Андрей, ти си разказвал за академията и подземния град на много хора, защо?

- А защо не? Та това е моят живот. Аз или ще изляза от анонимност, или... Нямам друг избор.

- Колко апартамента имаше в подземния град?

- Докато аз бях там, бяха около 5000, но продължаваха да се строят.

- Ти каза, че обучението ви е било разделено на три етапа. В какво се състоеше първият от тях?

- Първият етап беше насочен основно към универсализацията на методите на възприятието. Най-елементарният опит беше да запомним групи от букви без никакъв ред. Примерно едната група от букви да бъде АТЖШКХ, втората – МЗФГАЯВ, и т.н. Точно оттук започваше нашето обучение за бързо възприятие на буквените знаци. Системата се усъвършенстваше постоянно и се усложняваше.

- А как се научихте да четете? Изведнъж ли стана това?

- Много бързо. Сега ми е достатъчно да погледна един текст за няколко секунди, да го запаметя и да го възпроизведа.

- Кога започнахте да учите езици?

- В последния етап, колкото и да изглежда странно това. Системата наистина е уникална.

- Ти колко езика знаеш?

- Знам 11 езика - руски, български, италиански, английски, немски, китайски, индийски-санскрит, японски...

- Какво щеше да стане с теб, ако не беше избягал?

- Щях да бъда унищожен. А аз съм свободен човек.

- След като са хвърлени толкова огромни средства, след като сте придобили такава свръхподготовка, защо Русия не пожела да ви използва, а ви разпръсна?

- Защото станахме свободни хора със свръхподготовка.

- Но на теб не ти попречиха да ни разкажеш всичко това. Не мислиш ли, че невъзможността да се докаже казаното от теб няма да отвори още по-голяма пропаст в обърканите човешки души? И хората може би ще предпочетат все пак това да не е истина...

- Сигурно така ще стане. Но аз казах каквото трябваше. Убеден съм, че един ден доказателства ще се намерят.

През 90-те вестник "Нощен Труд" вече е започнал серията за КГБ, когато развълнуван женски глас съобщава в редакцията по телефона по телефона, че Андрей С. не е сам в България. Гражданка от София, която моли името й да бъде запазено в тайна, разказва за среща с двама младежи на около 25-годишна възраст. Твърдят, че са завършили специално военно училище в Съветския съюз. "Тук сме, защото България има нужда от нас", твърдят младежите. Очевидно желаят обществото да знае за тяхното присъствие, но без да разкриват повече от това, което предварително са решили да кажат. Идеалният вариант е това да стане чрез случаен човек, който ще уведоми медиите.

Двете момчета казват, че по народност са българи, но са заминали за СССР още на 4-годишна възраст. Показали паспорти и военни книжки. Нямали родители и до 4 годинки били в детски дом. В България били със специална мисия, а проформа работели като бодигардове.

"Приказката взе да придобива съвсем вълшебен характер - казва Красен Костов. - Веднъж бяхме видели Аднрей с двама младежи, които много приличаха на описаните от нашата читателка. Точно след тази среща Андрей ни беше разказал, че между неговите другари от подземната академия имало и българчета. Той твърдеше, че бъдещите командоси били подбирани не само от републиките на бившия Съветски съюз, но и от всички страни на социалистическия лагер. Можеше ли всичко това да бъде вярно?!

Възможен отговор идва от разкритие на голяма западна медия.

"Най-неочаквано и за самите нас на 26 май 1995 г. германската АРД потвърди нашите публикации от 1994 г. - казва Костов. - Новината гласеше, че суперсекретна програма на КГБ за създаване на свръхчовеци е била разработена през Студената война. Съобщението на германската телевизия, е че голяма част от командосите по-късно са се включили в групировки на организираната престъпност на бившия СССР. Това съвпада дума по дума с разказаното от Андрей С." Къде са те сега?

"Един ден и тази загадка може би ще намери своя отговор", казва българският офицер от резерва Красен Костов.

По темата работиха Кристиан ИВАНОВ и Стилиян ВОРУКОВ