Царете Борис и Симеон вдигнали селище край Велино

*Ето къде се утвърждава християнството

*Откриват сграда със заоблени ъгли, вероятно е била от първите църкви

Археолозите край село Велино са направили изключително откритие в най-голямото извънстолично селище от Златния век на българската държава, съобщават от Националния исторически музей. Новост сред разкритата архитектура е поредната сграда със заоблени външни ъгли, които се срещат много рядко в средновековните български поселища.

Селището обхваща площ от 40 декара и е обитавано при управлението на царете Борис, Симеон и Петър в периода IX-X век и включва сгради, улици, застлани с плочи, крепостни стени и вероятно църква.

Разкопките край село Велино започват през 2022 г., финансирани от Националния исторически музей и са под ръководството на доц. Константин Константинов от Шуменския университет "Константин Преславски" и Ивайло Кънев, главен уредник в НИМ. Откриването на поселението става случайно вследствие селскостопанска дейност. 

Освен уникалните сгради разкопките разкриха и ценни артефакти, като плочести камъни с графити, сред които се откроява изображение на тур - впрегатно говедо, изчезнало в Европа през XVII век. Открити са още бронзова вилица, посребрен коланен накрайник, стила за писане и голямо количество битова керамика.

Археологическите проучвания през 2024 г. на средновековното поселение в местността Долната Чатма, край село Велино, разкриха нови интересни данни относно развитието на региона през Средновековието. Тази година изследванията се основават на резултатите от геофизични изследвания с недеструктивни методи, проведени през 2022 г. в съчетание с редовни археологически разкопки от сезон 2023 г., като по време на проучванията се оформираха два основни сектора на разкопките - "Източен" и "Западен".

Източният сектор привлича внимание със своите обширни разсипи от камъни, използвани в зидарията, които след разчистване разкриват основите на сграда с работен номер 5, ориентирана изток-запад. По време на разкопките бяха открити два нови гроба с елипсовидна форма и без инвентар, съдържащи скелети на възрастни индивиди. Вторият гроб, с пореден номер 4, се намира на дълбочина от 1,60 м спрямо съвременния терен, а около скелета се откриха следи от дърво. 

Подобно на източния сектор, в западния също се откри плътен разсип от камъни. След разчистването им изследователите разкриха сграда с работен номер 2, която също като сграда номер 5 е ориентирана изток-запад и има вътрешна дължина от 6,60 м. Носещите й стени са изградени от ломени камъни с калова спойка и ширина 0,70 м. Особено любопитен е фактът, че всички ъгли на сградата са заоблени, което поставя въпроса дали тя е част от уникален тип сгради, създадени с конкретни функционални или ритуални цели. В източната част на сградата се разкриха плочести камъни, разположени като плочник, което подсказва за внимателно планиране на вътрешната й структура. За съжаление, на места този плочник е унищожен.

В западната част на сектора се откри добре обмазана подница на горивно съоръжение с диаметър 1,30 м, което дава важни указания за използваните технологии и начина на живот. Южно от подницата е открито отухляване, което на този етап може да се интерпретира като предпещно пространство.

Едно от най-интересните открития по време на археологическите проучвания в местността Долната Чатма е графит, изобразяващ тур, датиран в X век. Находката е от особено значение, тъй като предоставя ценна информация за изобразителното изкуство и културните практики през Средновековието. 

Откритията от сезон 2024 г. в местността Долната Чатма край село Велино не само допълват нашето разбиране за архитектурните практики от този период, но и ясно определят хронологическите рамки на обекта. Изследванията показват, че поселението е било активно по време на възхода на средновековната българска държава и утвърждаването на християнството през втората половина на IX и в края на X век. Тези находки помагат да бъдат разбрани социалните и религиозните промени в региона през периоди на важни политически и културни преходи.

Археологическите разкопки в местността Долната Чатма представляват ключова стъпка в разкритията на по-широката картина на средновековния български свят, предоставяйки важни доказателства за съществуването на търговски, културни и религиозни мрежи, които формирали основите на българската култура през Средновековието.

Археолозите от НИМ - София, и Шуменския университет апелират за по-голяма държавна подкрепа, за да продължат с разкриването на този обект, който е ключов за разбирането на нашата българска идентичност.