Специална поредица за тайните на КГБ: Подземният град е октопод с пипала на стотици километри

Зловещите разкрития на полковник Андрей С.:

С нас бе проведен грандиозен експеримент за създаването на биороботи, казва руският военен

"Възможно ли е това по дяволите?!"

Тази мисъл не дава покой на българския офицер от резерва Красен Костов, когато през 1993 г. съдбата го среща с мистериозен млад мъж, който говори отличен български, но с подчертан руски акцент. Андрей С. се представя за полковник от КГБ, командир на спецотряда на LH-33 - "Върховен ужас". Бойното звено е съставено изцяло от офицери, завършили подземната академия под Белгород. Всичко започва с налудничав план, роден сякаш от болно въображение. Общо над 4000 деца на 5-годишна възраст са отвлечени от родителите по време на Студената война, за да станат част от чудовищен експеримент.

Това е разказът на руския военен, станал основа за книгата на Красен Костов и неговия колега Пламен Григоров, озаглавена: "Свръхчовекът и подземната академия на КГБ".

..........

Полковникът от КГБ Андрей С. не скрива от двамата българи зловещи подробности за живота в подземната академия на съветските тайни служби. Някои от историите изумяват с мегаломания, която е трудно да бъде възприета от нормалния човешки разум.

Идеята за подземни градове като крепост срещу ядрения апокалипсис възниква още през четиридесетте години. Гигантският строеж започва след Втората световна война паралелно с град под Белгород с кодовото наименование "Летящият холандец".

"С нас бе проведен най-грандиозният експеримент за създаването на биороботи супербойци чрез "ЗОМБ" системи - твърди Андрей С. - За вас моят разказ е излязъл от подземния град на приказките и сигурно ви звучи невероятно. Но самият аз дълго не можех да повярвам, че и дяволът е безсилен пред онова, на което е способен човекът."

Създадена е абсолютно затворена и автономна биологична система. Като във фантастичен филм всичко е направено от специално вибростъкло и устойчиви пластмаси. В жилищния интериор преобладават пластиките и художествената керамика. Помещенията, местата за развлечения, спортните зали, научните комплекси, специалните полигони, летищата, всичко е изящно и красиво.

"Противно на някои ваши представи подземният град се намираше компактно на едно място и не изглеждаше като многоетажна "торта" на стотици метри под земята - разкрива полковникът. - Той по-скоро приличаше на октопод, чиито пипала се разпростираха на стотици километри."

По думите на Андрей градът е построен на 17 нива. Най-високото се намира на около 300 м от повърхността, а най-ниското - на километър и половина дълбочина. Там са ядрените реактори, които захранват цялата система.

Много от тунелите на подземния град достигат до стратегически командни пунктове, ракетни бази и аеродруми. Шест от гигантските тунели са технологични, а в останалите се намират жилищни, научни, експериментални, архивни и специални комплекси, разположени на различни нива, шахматно, в отделни модули. Модулите достигат до 300 м широчина, а височината им е около 11 м. Най-дългият тунел на едно ниво е дълъг около 800 км! Транспортните комуникации по хоризонтала се осъществяват със скоростно метро, движещо се по спирала като куршум в цевта по магнитна монорелса. Влакчето от две вагончета достига скорост до 400 км/ч. Връзката между нивата по вертикала става със скоростни товарни и пътнически асансьори. А връзката между отделните етажи на модула се осъществява с лифтове. Входните шахти за асансьорите се намират на няколко места. Единият от тях бе в двора на МВР, а другият близо до гарата на Белгород. Има и входове в строго секретни учреждения и институти под егидата на КГБ или стратегически военни обекти. Подземният град под Белгород е свързан под земята с московското метро, а така също с градовете Харков, Курск, Киров и др.

Био- и психоекспериментът се провежда в абсолютно затворена автономна биологична система. Там се произвеждат и преработват всякакъв вид хранителни продукти.

По принцип всички жители на подземния град имат право на достъп до нивата и модулите, за които не се изисква специален разрешителен режим. Режимността е развърната в три степени на секретност - LL, LX и XX. Достъпът до техните подопечни модули се осигурява от свръхмощен компютър, който обезпечава и цялостния живот под земята. "Има три вида индивидуални "пропуски" в зависимост от степента на секретност - разкрива Андрей. - За LL това ставаше със специален личен знак с магнитен код. За LX - личен знак с магнитен и радиационен код. За най-секретните сектори на XX бяха имплантирани под кожата на ръката специални датчици с ултразвуков сигнал. За всички нива беше абсолютно задължително и гласовото разпознаване от компютъра. Независимо от времето компютърът регистрираше с точност до секунда всяко влизане и излизане от съответния сектор на когото и да е било."

Оказва се, че при необходимост гигантските подземни съоръжения могат да бъдат "погълнати" и унищожени, а с това да изчезнат завинаги от цивилизацията. Компютърът е в състояние да задейства за броени секунди сложна защитна система от тръбопроводи и мощни помпи, които запълват под силно налягане с бързовтвърдяващ се бетон стратегически входове за академията. Останалите възли и агрегати трябвало да бъдат запълнени с пенобетон и специални химически съставки.

По темата работиха: Кристиан ИВАНОВ и Стилиян ВОРУКОВ