Легендата в щангите Ангел Генчев: С Маргина въртяхме бизнес в "Олимпийски надежди"

Печеля титли при ветераните, ще вдигам на световното в Лас Вегас

В Топ 10 съм на най-силните мъже

Щангистът Ангел Генчев е част от най-великото поколение на легендарния треньор Иван Абаджиев. Върхът в неговата кариера е златният медал на олимпийските игри в Сеул през 1988-а. Отличието е отнето часове по-късно заради положителна допинг проба. Пред youtube канала "Спортната джунгла" Генчев се връща към самото начало на неговата кариера.

- Г-н Генчев, какво се случва с вас през последните години? Участвате активно на първенствата на ветераните.

- Да, от 2018 година насам. В Нова Зеландия беше първото състезание. Оттогава не съм пропускал. Печеля титли, но те са ветерански. Състезателите не са могли да ме победят на млади години, сега как ще го направят?

- Какво удовлетворение ви носи участието в тези състезания? Най-малкото ви поддържа във форма.

- За предстоящото състезание съм в наистина хубава форма. Ще бъде септември месец в Лас Вегас. В най-голямото казино има фестивал на спорта, който е приютил и световното по вдигане на тежести за ветерани. Ще е едно много сериозно събитие. Целият фестивал ще е 16 дни. За там наистина тренирам. Иначе се подготвям по месец-два за другите състезания. Сега форумът е много сериозен. Ще има възрастни състезатели и радетели на силовия спорт в света. Мисля, че организатор е Силвестър Сталоун. Той беше направил една класация 2012 година. От 1912 до 2012 на най-силните мъже на планетата. Мисля, че съм на седмо място в нея. Със сигурност съм в Топ 10 заради вдигането на три пъти теглото си. Вдигнах го на олимпиадата и го направих след Наим. Защо не го е класирал него, не знам. Натежало е и, че преди да навърша 20 години, съм единственият във всички спортове, който е станал 4 пъти световен и 4 пъти европейски шампион за юноши. Няма подобно постижение в друг спорт. Сега имам персонална покана за първенството в Лас Вегас.

- Помните ли първия път, когато стъпихте в залата?

- Стъпвал съм в много зали годината преди да започна да се занимавам с щанги. С бокса много бързо приключихме - 20-ина дни. След това тренирах гимнастика между 6 и 8 месеца. Спуках си апендисита. Докараха ни нов батут, но бяха забравили платната на пружините. Казаха никой да не скача, но как да не го направиш. При завъртане единият ми крак попадна в пружината и се спука апендиситът. Оперираха ме по спешност. Даже не разбрах какво стана. Всичко мина и в следващата година, когато бях 3-ти за 4-ти клас, вече вдигах щанги. Треньорът ме намери на площадката.

- Какво помните от първото ви влизане в залата?

- Тогава бяхме прекалено малки и първата година изобщо не ни даваха да пипаме щангите. Не че имам спомен точно за първи път какво съм правил в залата. Едни от първите ми постижения бяха на спринтови бягания при нормативите. Бях изключително добър. На 50 метра нито един футболист не ме е бил, нито един спринтьор в "Олимпийски надежди". Това страшно много ми помагаше след това.

- Какво се случи на първото ви състезание?

- Нямах навършени години за първото състезание. Участвах с подправена картотека. Биха ме, станах четвърти. Доста плаках. Не обичам да ме бият. На второто станах втори и оттам нататък само първи с изключение от затвора, като излязох на световното в Истанбул 1994-та. Станах втори в изхвърлянето, трети в двубоя. Изтървах два пъти на 160 кг. Иначе можеше да стана световен шампион. Там имаше и други фактори с Наим Сюлейманов, лека му пръст. Един от най-добрите състезатели. Засега най-добрите сме трима, само двама сме живи. Вероятно Карлос ще ни стигне. Говоря за най, най. Това сме Николай Пешалов и аз. Разбира се и Наим, но той не е между живите. От тези тримата не се знае кой е по-добър. Искрено се надявам Карлос да ни мине.

- Вие кога усетихте, че щангите са вашето нещо?

- Усетих още като ме взеха в "Олимпийски надежди". Мислех си, че там ще отида при някакви свръхсъщества. Като ги разгледах, нищо особено. Изял съм ги (смее се).

- Там сте се калявали не само като спортисти, но и като характери.

- Характерът е проекция на духа. Той не е на физиката. Ако нямаш характер, какво като имаш физика. Много състезатели са ме побеждавали вътре в залата и са вдигали доста повече от мен. Като излезем на подиума, те вдигат по 10 кила по-малко, а аз с по два или пет повече, отколкото изобщо някога съм вдигал. Не ми е проблем да си направя рекорд на самото състезание. Не са виновни състезателите. Това са някакви треньорски грешки и заблуждения, че трябва да пробваш тежестта. Ти ако не знаеш вътрешно, че можеш да я вдигнеш, ако искаш, си пробвай хиляди пъти. Няма да станеш световен рекордьор. Невъзможно е! Повечето хора се заблуждават, че те в силовите спортове ще се назобят. Това са пълни заблуди. Едно назобване, едно стимулиране не дава повече от 15-20 кг от базовата ти възможна сила към момента. Но истинската ти базова възможност на духа не може да се стигне с хапчета. С нищо не може да се стигне. Допинг контроли ... Това са глупости на търкалета. Всичко е направено да тормозят хората. Или го разрешават, или го забраняват. WADA избирателно действа - единия ще хванем, другия няма. Падна нивото на целия световен спорт. Няма български щанги, няма руски щанги. Няма кой да дърпа нагоре. Всичко е деградация надолу. Сегашните резултати са смешни.

- Да ви върна към "Олимпийски надежди". Какви са ви спомените от 14-ия етаж.

- Там имам безкрайно много спомени - и хубави, и лоши. Като ме закараха в "Олимпийски надежди", първото ми впечатление беше, че ми се видя много висока. В Търговище такива високи сгради няма. Гледах нагоре и викам: "Дано да сме някъде в ниските етажи". Аз в Търговище живея на 2-ия етаж и той ми се виждаше висок. Сложиха ме на 14-ия в една стая за четирима. Чудех се как ще заспя там. Терасата врата няма - свалена за течение. Страх ме е от високото. Единствените ми страхове бяха от височина и змии. В рамките на месец или два успях да ги преодолея. Повече от три пъти си събирах багажа и на Централна гара отивах да си хващам влака за Търговище. Като станеше време за него, си мислех, че като се прибера, нашите трябваше да плащат неустойка. Подписваха се договори. Моят беше за 3600 лв. Затова се връщах. Всичко заради височината. Тренировките никога не са ми тежали.

- Някъде тогава в осми клас сте започнал да отивате и към бизнеса. С Големия Маргин сте правили някакви покупко-продажби.

- Не беше нищо сложно. Ако няма откъде да изкараш 2 лева, ти какъв си. 400 човека беше "Олимпийски надежди". Мъже все от провинцията. Оттам сме беднички. Повечето, като дойдат, трябва да си купят дънки, това-онова. Ние сме хората с дънките. Маргина е една или две години по-голям от мен. Надуши ме още на първите два-три месеца. Каза: "Избираш си или от кръста нагоре, или от кръста надолу". Понеже беше топло, не съобразих и казах от кръста нагоре.

Вървяха много едни дънкови ризки с къси ръкави. Той каза, че на три месеца се въртим. Но спортният директор на "Олимпийски надежди" на третия-четвъртия месец ни надуши. Викна ме и каза: "От толкова години съм спортен директор. Тези 400 разбойници, дето сте тука, много пъти съм опитвал да ги облека еднакво, но досега не съм успявал. Ти как ги облече еднакво?. Заявих: "А, аз само от кръста нагоре!". Заразпитва ме как ги намирам. Каза, че и други търговци е имало, но никой не е имал такъв успех за толкова кратко време. Директорът ни остави. Бях един от най-добрите във всички спортове. Да ме изгони от училище, че съм си купувал дънки!? Много важно!