Димана Йорданова чела десетки пъти "Баладата за Георг Хенрих" на Виктор Пасков

"През 2011 г. някой ме прати в библиотеката да търся "Балада за Георг Хенрих". Каза, Димана, това е най-великата българска книга! Чак пък "най-великата", измърморих аз и отидох да я взема". Така започва разказа си поетесата Димана Йорданова за срещата си с "Баладата" на Виктор Пасков. 

"Какво се случи после, е ясно. Често казвам, че който не е плакал на "Баладата", не ми е приятел. Четох я десетки пъти, четох я сама, четох я на глас пред близки хора, задавена в сополи и сълзи, удивена от красотата на този подъл свят", разказва на един дъх Димана.

Тя не крие, че харесва и другите книги на Пасков, но смята за негов личен катарзис, както и за всеобщ, именно "Балада за Георг Хених".

"Там никой не побеждава смъртта, а просто я обезличава чрез изкуството. Унизява я, поставя я в ъгъла, докато губи от нея. Толкова е човешка тази книга, че е преминала отвъд човешкото и е отлетяла директно в скута на Бог", настоява Димана Йорданова и продължава: "Не знам дали Виктор Пасков е написал най-великата българска книга, но знам, че е написал книгата, която и до днес смятам за своя. Благодаря ти, книго, че ми позволи да те изплача. Подписвам се под всеки прочетен ред".