Две емблематични книги на големия Виктор Пасков с нови издания

„Германия, мръсна приказка” и „Балада за Георг Хених” – двете лица на големия Виктор Пасков 

Две от емблематичните творби на един от най-добрите съвременни български писатели с нови луксозни издания.

Като знак на дълбока почит към Виктор Пасков издателство „Сиела” преиздава две от най-знаковите творби на автора – „Балада за Георг Хених” и „Германия, мръсна приказка” – в нови луксозни издания с твърда корица.

Онзи Пасков, който остава завинаги странник в собствената си родина и радетел на българското в чужбина, подчинява изреченията, „опъва” докрай струните на читателските очаквания и изпълва страниците не просто с думи, а с жестока сатира, рок, нежност и със свобода. А силата на словото му се усеща най-силно само пред лицето на бедността – там, където загубил себе си, читателят се спасява единствено в онова „Алелуя“, съхраняващо останалото от угнетената и оглозгана от живота душа.
„Германия, мръсна приказка” е въплъщението на онази невероятна творческа същност, родила се от бурните вълни на едно неспокойно минало и също толкова интензивното и богато настояще.

Отвъд границите на родното и много след човешкото – един гестехауз в Германия побира грозотата на цялата ни болезнена действителност по време на социалистическия режим. Безкрайно откровен, груб и циничен, този роман фрагментарно оголва плътта, а измежду потта, дрогата и баса читателят усеща онова изтръпване, онзи вик, отекъл някъде в „душите, гърдите, ушите, далаците, върховете на пръстите.”

„Балада за Георг Хених” е откровението на Пасков, счита се за връх в неговото творчество. В следвоенна София – София на комуналните апартаменти, София на обеднелите довчерашни буржоа и озлобени пролетарии, писателят побира битието на цяло поколение. Едно семейство преоткрива себе си и духовното в лицето на Георг Хених – реална историческа личност, майстор на цигулки, достигнал до дъното на човешката бедност и самота, изоставен от своите.

В тази бедна София, в която всяко материално превъзходство те превръща във враг, било то и изразяващо се в притежанието на бюфет, а съседът е по-склонен да насъска кучето срещу теб, отколкото да прояви човечност, чудесата са възможни. Благодарение на един добър старец. И на една цигулка.
„Господ помни – книга не забравя”, заръчва Георг Хених. И след цялата грозота, изтекла изпод погледа, и „въпреки живота”, в творчеството на Пасков всичко е любов.

„Eдвa ли имa дpyгa бългapc?a ?нигa зa пocлeднитe 30 гoдини, ?oятo дa e ?apaлa тoл?oвa читaтeли дa плaчaт – зa Kpacoтaтa, Любoвтa, Из?ycтвoтo. Tя e ?aтo пpoлy?a ?ъм нeбeтo, oтвopилa ce мaл?o пpeди ?pexoдът дa нaпpaви вcич?и ни цинични и иpoнични. ?ac?oв възвиcявa, нo зaщoтo пpeди тoвa e ycпял дa ни дoвeдe дo дънoтo.“
Бoй?o ?eнчeв

„Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. Германия, мръсна приказка е отвъднационалният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели Германия, мръсна приказка, и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори.”
Димитър Стоянович

Класация на издателство „Сиела“ за периода 18.09.2017–24.09.2017 г.
1. „Хавра”, Захари Каранашлиев
2. „Вещерът: Кръвта на елфите”, Анджей Сапковски
3. „Треска за лалета”, Дебора Могак
4. „Бьорнстад”, Фредрик Бакман
5. „Кралска академия: Модни съвети”, Ирджино Страфи
6. „Игра за милиарди”, Кристофър Райх
7. „Гам”, Ерих Мария Ремарк
8. „101 романтични места в България”, Иван Михалев и Елина Цанкова
9. „Фатална изневяра”, Джон Лескроарт
10. „Моят начин. Автобиографията на Йохан Кройф”, Йохан Кройф