Двукратният олимпийски шампион Николай Бухалов: Откриването в Париж беше атака срещу човешките ценности

Не е морално мъж да бие жена, и преди имаше подобни опити, за жалост сега станаха реалност

Кой е той

Николай Бухалов е единственият българин, който печели два златни медала от една олимпиада. Това се случва на игрите в Барселона през 1992 г., когато в кану-каяка завършва първи в дисциплините 500 и 1000 м. В същата година получава наградата за Спортист №1 на България. Роден е на 20 март 1967 г. в карловското село Дъбене. Започва да спортува, след като завършва шести клас, когато е поканен да учи в спортно училище "Васил Левски" в Пловдив. Освен триумфа си на Олимп той е и петкратен световен шампион и веднъж европейски. Понастоящем Бухалов работи в секция "Спорт и младежки дейности" към Община Пловдив.

- Г-н Бухалов, роден сте в карловското село Дъбене, където се пресичат реките Мъртвица и Стряма. Може да се каже, че от малък е предречена съдбата ви във водните спортове.

- Като дете израснах в тези две реки, обичах водата и често играехме на тях. Тогава нямах представа какво е кану-каяк, само знаех, че се гребе в този спорт. Първият ми треньор Георги Учкунов, който обикаляше по училищата за таланти, ме покани да уча в спортно училище "Васил Левски" в Пловдив. Отидох да кандидатствам в гимназията, но нямах никакъв опит в спорта. Нямах никаква представа какво е кану-каяк въобще. След няколко тренировки успях да премина изпитите и да вляза в това училище. Там се запалих по кану-каяка. Още от първото ми качване в кануто осъзнах, че това ще е любовта ми за цял живот.

- Какви трудности имахте?

- Не съм роден шампион, тъй като първите две години не съм побеждавал. Бях упорит и не съм човек, който се отказва. Любовта ми към водата ми даде стимул да надграждам в кануто. Една загуба има много повече ползи от победата. Човек трябва да се учи от грешките си и да прави дълъг анализ на тях. Трудът и постоянството са в основата на успеха.

- През 1988 г. в Сеул правите дебют на олимпийски игри с бронзов медал. Какви бяха емоциите тогава?

- Олимпийските игри са особен вид състезания. Нямат никаква прилика с останалите турнири, дори и по психологически характер. Адреналинът и атмосферата на игрите правят турнира по-значим. Напрежението е най-силно. Атмосферата в олимпийското село е нещо, което не може да се срещне никъде другаде. За съжаление на следващите игри в Барселона 1992 и Атланта 1996 не бях в олимпийското село, защото гребните канали бяха твърде далеч от тях и трябваше да се настаним в къща под наем.

- Вие сте първият българин с две титли от една олимпиада, тази в Барселона през 1992 г. Как стана?

- За да се спечели златото, не трябва атлетът да се лишава от много неща. По-важното е погледът му да бъде прикован най-много в надпреварата. Ключът към успеха е труд и себераздаване. Първоначално не осъзнавах какво се случва. Не можах да повярвам, че съм олимпийски шампион. Бях много добре подготвен за тази надпревара. Спечелих и двата медала в рамките на два дни. Първият извоювах с малка разлика. Вторият беше още по-труден, тъй като вложих много натоварване в предишния ден. Другите участници бяха съвсем друга класа.

- Как бяхте посрещнат в родината ни след успеха?

- Бях посрещнат с радост в България. Медалите ни от олимпиади стават с всяка година по-малко. Заради това почитта към олимпийските шампиони е все по-голяма.

- Ставате световен шампион на първенството в Мексико Сити през 1994 г. с дихателни проблеми. Какво се случи тогава?

- По време на масажите получих травма в гръбнака. Получавах спазъм всеки път, когато се опитвах да дишам дълбоко. Имах късмет, че на следващия ден стартовете ми бяха следобед и имах време да си почивам сутринта. Бях на косъм от отказване от това световно първенство. Състезанието на 1000 метра беше кошмар и борба на воля. За щастие успях да финиширам успешно на първо място. Винаги запазвам самообладание, за да може да преодолявам пречките по пътя си. В Мексико въздухът беше много влажен. Опитах да дишам с устата, но въздух нямаше. В същото време трябваше да греба на пълни обороти и се радвам, че успях да се справя.

- Имате два мандата като общински съветник на Пловдив. Кое ви привлече към политиката?

- При мен нещата винаги се случват случайно. Както започнах със спорта, така влязох и в политиката. В нея трябва да има хора, които да си свършат работата и да утвърдят доверието на хората, които са гласували за тях. В момента работя към Община Пловдив в секция "Спорт и младежки дейности".

- През 2015 г. сте треньор на Станилия Стаменова, която спечели световната титла в Москва. Какво се случи?

- След като приключих състезателната си кариера през 2003 г., реших, че ще остана още в кану-каяка. Работих пет години и отново поради стечение на обстоятелствата започнах да тренирам Станилия. Помолиха ме да й стана треньор, но първоначално отказах. Видях, че изпитва проблеми два месеца преди световното първенство през 2014 г., където остана втора. Реших да остана и следващата година да я подготвям и се радвам, че този път успя да стане световна шампионка.

- Игрите в Париж се очертават като едни от най-скандалните в историята, как бихте коментирали надпреварата?

- Огорчен съм от откриването. Всичко това, което се опиташе да се наложи, беше чиста атака срещу човешките права. Не възприех това нещо, възпитан съм по друг начин. Скандалът в бокса наистина взе превес. На предишните олимпиади също имаше опити мъже да се боксират с жени, за жалост тази година бяха допуснати тези недоразумения. Не е морално мъж да бие жена, независимо дали на ринга или друго място. За жалост тази грозна гледка се случи пред публика от цял свят. Спортовете са разделени на полове и всеки трябва да се боксира, където му е мястото! Надявам се повече да не ставаме свидетели на такива скандали.