Дядо Миню Попа е най-пестеливият габровски дарител

Родоначалник на прочутите шеги

Дал 36 хиляди златни лева за читалище, но ходел бос, за да не износва цървулите си 

"Гледай хората какво правят, прави и ти тъй. Ако си човек на място, ще сполучиш."

С тези думи търговецът от Боженци Иван Попов напътства сина си Миню. Момчето е само на 11 години, когато напуска родното си село, а години по-късно се превръща в един от най-големите дарители и уважавани граждани на Габрово.

"Поповският род е сред най-отличаващите се в историята на Боженци. За основополжник на рода се приема Иван Попа - търговец и кърджия. Той има четирима синове и една дъщеря. Един от синовете му - Миню Попов, е местен търговец, лихварин, дарител и единственият поименен герой от габровските шеги. Дядо Миню Попа е роден през 1827 година и доживява до 1911 г. На 8 години тръгва с баща си по търговските пътища, а три години по-късно започва да търгува самостоятелно. От търговия и лихварство спечелва значително състояние и купува недвижими имоти в Габрово и Боженци", разказват от музей на архитектурно-исторически резерват "Боженци".

Миню получава прякора си Попа по подобие на баща си - мъжете имали необичайно дълги бради, което не било чак толкова често срещано в онези времена. Шеговита версия е, че искал да пести от бръснене и затова оставил брадата.

Търговският му път започа като кърджия (професия, която наподобява амбулантната търговия) и дюлгерин (строител, зидар). Обикаля из Бесарабия, Беломорието и в Цариград, като в продължение на седем години е съдружник на брат си Белчо. По време на Априлското въстание излиза заедно със свои съселяни до местността Равни рът край габровското село Жълтеш, за да изпрати групата четници под лидерството на свещеник Георги Антипов. В тези моменти се проявяват първите му жестове на дарителство, като дава за габровското въстание от 1876 г. 20 рубли (катерини) за набавяне на оръжие.

Преселва се в Габрово през 1880 г., като продължава да търгува с восък, вълна и ножарски стоки. Тогава Миню осиновява четирите деца на овдовелия си чирак Стефан Минев и поема пълни грижи за тях.

Дядо Миню остава известен в историята със своята крайна пестеливост, но само когато е за лични нужди. Стане ли въпрос за благотворителна дейност, широко развързва кесията. Цървулите на търговеца издържат по 10 години, защото според хорските думи по-често ги носи под мишница, отколкото на краката си. Така например от Боженци до Габрово Дядо Миню ходи бос, а когато излиза от селото, събува цървулите си и преди да влезе в града, ги обува отново.

"Въпреки пестеливостта си Миню Попов е основният дарител за построяването на читалищно-театралната сграда в Габрово (сегашната сградата на театъра). През 1907 г. търговецът дарява 6 хиляди златни лева, но две години по-късно първоначално събраната сума се изчерпва, а постройката не е завършена - все още е без покрив. Тогава Миню Попов дарява още 30 хиляди лева за доизграждане на сградата, но отказва да плати 2 лв. държавна такса в банката. "Който има - да даде. Аз пари за формалности не давам", заявил ядосано щедрият, но и пестелив мъж.

"Когато се прибрал в къщи, жена му - баба Гуна го нахокала:

- Брат ти строи фабрики, а пък ти си даваш парите на вятъра.

- Когато посадиш дръвче, за да расте, трябва да го поливаш. А пък може някога и мен да споменат с добро - отвърнал Дядо Миню", разказват от музей на архитектурно-исторически резерват "Боженци".

Когато пословичният пестеливец дарил пари на читалището, в знак на признателност градската управа го поканила и му показала отреденото му място за гроб и паметна плоча в двора на читалището. Знаейки с колко труд и икономии е събирал тези средства, старецът въздъхнал и си рекъл: "Миньо, Миньо, колко боб си изял, докато стигнеш дотука!".

Мнозина считат, че Дядо Миню Попа е родоначалник на габровските вицове и анекдоти. Или поне единственият, който се споменава поименно като техен създател. Според легендите търговецът научава габровци да режат опашките на котките, за да не изстива стаята, когато влизат и излизат. И да спират нощем часовниците си, за да не им се трият частите.

Също така Миню никога не изхвърлял недогорелите кибритени клечки - "Готови, издялани, все ще послужат за нещо", обичал да казва шеговито мъжът, който държал на своята пестеливост. А в килера си на един рафт държал малки връвчици с надпис "Връвчици, които за нищо не стават". Габровци казвали за него, че яденето му било толкова постно, че и муха не кацала в него. А дядо Миню добавял, че и котка не доближава гозбите му, защото почти нямало продукти и мазнина.