Свети Софроний Врачански

Софроний Врачански е български духовник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Автор е на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Канонизиран е за светец от Българската православна църква през 1964 година. Паметта му се чества на 11 март.

Кога е живял:

Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по старобългарски и гръцки черковни книги.
През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в родния си град. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.

Интересни факти:

Стойко Владиславов се венчава за Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Катерина. Цонко пък е баща на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патарски (1790-1865 г.).

След завръщането си от Света гора през 1775 г. Софроний Врачански се сблъсква с редица проблеми.
През 80-те години синът му Цонко, който се занимава с мащабна търговия с добитък, задлъжнява към местния епископ, предизвиквайки конфликт между него и поп Стойко Владиславов (Софроний). Позовавайки се на контактите на бъдещия врачански епископ със знахарки, владиката на два пъти му налага тригодишни забрани за служене. След това Софроний е обвинен от местните власти в незаконна продажба на добитък, който е държавна собственост, арестуван е и е измъчван, но е освободен, след като плаща 1500 гроша.

През 1792 година светецът напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний (дотогава носи светското си име). Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди.

Тези и още много интересни неща прочетете в хартиеното издание на "България Днес"