Честваме с. цар Борис-Михаил - покръстителят на българите

Днес, 2 май, честваме големия християнски светец и български държавник цар Борис-Михаил. Той е наричан и просто Борис I.
Светията е владетелят, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и отново за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола цар Симеон.

Цар Борис-Михаил Покръстител е роден около 828 г. в Плиска и умира на 2 май 907 г. в новата българска столица Преслав.
В началото на Борисовото управление българите влизат в серия безуспешни военни конфликти с Източнофранкското кралство, Византия и Хърватия. Византийският император Константин Багренородни пише накратко за един неуспешен поход на Борис в съседното Сръбско княжество, при който престолонаследникът Владимир заедно с 12 велики боили попада в плен. Тогава от скръб по сина си Борис се вижда принуден да сключи мир. Борис губи всички войни, които води.

През 862-863 г. Борис I сключва военен съюз с крал Лудвиг II Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватия започва през 863 г. война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме източноправославното християнство от Константинополската патриаршия.