Седмицата на Христовите страдания е. Време е за смирение

Седмицата преди Великден, известна понародному като Страстна седмица, се нарича Седмица на Христовите страдания. Тя започва от Велики понеделник - деня след Вход Господен в Йерусалим (Цветница). Седем дни преди възкресението Исус Христос и неговите ученици влизат в светия град, с което започват страданията на Божия син.
На Велики понеделник Христос отива в храма и го заварва в жалко състояние - превърнат е в тържище. Той изгонва продавачите, за да върне първоначалното му предназначение - да е дом за молитва. Исус изнася проповед за "безплодната смоковница" - смокиня, засадена от човек, който я е смятал за лоза. След като три години дървото не дава плодове, стопанинът пожелава да го отсече. Притчата за смокинята е разказана като евфемизъм за човешката душа, която е омърсена и не дава духовни плодове.
Апогеят на Страстната седмица е Велики петък, или Разпети петък. Това е денят на Великите страдания на Исус. Пилат заявява пред тълпата, че Христос не е виновен, и нарежда на войниците си да го малтретират, за да предизвика съжаление сред хората с вида си. Показва го 2 пъти пред народа и предлага да го пусне според обичая. Тълпата обаче отказва и с викове "Разпни го!" иска смъртта му. Опасявайки се от бунт, Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда, която е произнесена пред народа.
Христос е поруган от войниците на Пилат и тълпата и приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. На този ден са станали чудеса - слънчево затъмнение и земетресение.