Света Варвара е дъщертя на заклет езичник, който развива болестен страх за нея
Света Варвара е затворена от баща си в Кула
Дъщеря е на заклет езичник, който развива болестен страх за нея
Света Варвара е родена към края на III век в гр. Илиопол, около Никомедия, Северозападна Мала Азия. По това време в Римската империя царува яростният противник на християнството Максимиан.
Светицата е дъщеря на Диоксор, виден гражданин на Илиопол. Майката на Варвара умира при раждането или малко след това. Диоксор развива болестна зависимост и привързаност към дъщеря си, държи я изолирана от всички, както за да не тръгне по лош път, така и заради чисто физическите опасности. Освен това Варвара е необикновено красива и в юношеските й години Диоксор съвсем изпада в крайност. Нарежда да построят висока кула и затваря светицата там. В своите богати стаи Варвара не виждала никого освен възпитателки и слугините си. От високото й жилище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината пейзажи.
Веднъж, загледана в природната красота, тя пита:
- Чия ръка ли е създала тая красота?
Възпитателките й отговарят, че боговете са създали Вселената. Но девойката е непреклонна:
- Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък.
Няколко години по-късно Диоксор е заставен да помисли за женитба на дъщеря си. Той й позволява да се вижда с други девойки и с момчета, разбира се, в присъствието на възпитателка. Веднъж Диоксор заминава извън Илиопол за по-дълго време, а Варвара продължава да се среща с други младежи и вместо на "добра партия" за женене попада на християни и сменя религията си.
Когато се завръща, Диоксор отива да нагледа дъщеря си в кулата и с изненада установява, че има три, а не два прозореца, както е било преди. Варвара му обяснява, че трите прозореца в зданието са символ на трите лица на едно Божество, и прави спасителния кръстен знак.
Диоксор бие дъщеря си жестоко, нарежда да я затворят в тъмница. Предава я на управителя на Илиопол Мартиан. Мартиан първо си мисли, че покръстването на Варвара е някакъв каприз, от който ще я откаже с едно сплашване и с един съблазняващ подарък. За да размекне девойката, я хвали и я съветва да не се отклонява от древните бащински обичаи, да не огорчава баща си със своята непокорност и да не отхвърля богатството му. Когато Варвара продължително време не се предава и Мартиан разбира, че съветите са безполезни, той нарежда да бият момичето с волски жили. Едва жива от бой, тя е върната в тъмницата. През нощта получава видение, явява й се сам Исус Христос и й казва да се подготви за подвиг, защото скоро ще влезе в Небесното царство. На другия ден тя е невредима, Мартиан си мисли, че неговите идоли са я изцерили. След като Варвара го оборва, че е я излекувал Христос, усмивката от лицето на Мартиан изчезва. Той нарежда нови изтезания.
В тълпата на площада стои една тайна християнка на име Юлиана. Леейки сълзи за девойката, тя започва гръмко да слави Бога. Веднага е арестувана и изпратена при Варвара. Двете се подкрепят взаимно и скоро, като вижда, че тормозът не може да ги сломи, Мартиан ги осъжда на смърт. Мъченичките са посечени на 4 декември 306 г.
