Свети Дасий Доростолски

Дасий Доростолски (името му е произнасяно също като Дазий или Даций) е считан за първия мъченик от нашите земи. Почитан е като български светец, въпреки че живее в епохата, когато днешна България е населявана от тракийски племена (III век).

Кога е жиявял:

Свети Дасий е роден в Доростол (днешна Силистра) и е тачен дълбоко в Североизточна България. По това време градът е важна крепост на Дунавския легион на Римската империя. Самият Дасий служи в тази войскова част. По време на езически празник на Дасий е присъдена ролята да играе елинския бог Кронос на карнавално шествие. Като християнин той отказва да участва в нечестивия ритуал. В този период в цялата империя се вихрят т.нар. Диоклетианови антихристиянски гонения. Дасий е изправен на военен съд и посечен. Паметта му се чества на 20 ноември. Смята се, че светецът е убит на тази дата през 292 г.

Интересни факти:

Мощите на св. Дасий не успяват да се задържат на българска земя. При нахлуването на аварите в днешна Североизточна България през Средновековието останките на светията са занесени в Константинопол. През 1204 г. столицата на Византия е превзета от кръстоносците, които отнемат светите мощи от православните християни. Днес те са в Анкона, Италия.

Антична и средновековна история на Силистра

В древността Силистра е една от най-важните крепости в поречието на река Дунав.
Счита се, че градът е основан от траките. След това Римската империя го превзема и основава античния Дуросторум през 106 г., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните римски военни единици - IV Клавдиев легион. Това е началото на забележителната история на крайдунавското селище. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град. Между IV и V век Дуросторум е главен фортпост на империята срещу варварите. В града е роден "спасителят на Рим", наричан още "последният римлянин" Флавий Аеций. В периода 303 - 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи.
През VI в. император Юстиниан I обновява стените на града и той продължава да бъде един от големите градове - крепости в Източната Римска империя (Византия). През VII век, при император Ираклий и император Фока, градът допълнително е укрепен. Дуросторум преживява славянските нашествия, макар че част от населението емигрира на юг от Стара планина. След втората половина на VII в. е включен в пределите на българската държава, създадена от Аспарух. Местното население на Дуросторум, състоящо се от романизирани траки, с елинизирано название Доростолон, се смесва с прабългарите и славяните, като градът започва да се нарича със славянизирания вариант на старото име - Дръстър. В следващите години и векове Доростол/Дръстър не един път е превземан от Византия и възвръщан на България отново.
През епохата на Първото българско царство при хан Омуртаг в Дръстър е изграден Дунавският дворец на българските ханове, в който през 896 -897 година се установява самият цар Симеон Велики. През 870 г. епископ Николай издига в града катедрална базилика, построена на лобното място на Емилиян Доростолски. През 927 година градът става резиденция на първия български патриарх Дамян и остава такава до 971 г. В края на Х век Източните Балкани са опустошени от войните между България, Византия и Киевска Рус, като Доростол е завладян, разрушен и повторно съграден от Йоан Цимисхий.