Свети Йоан (Иван) Рилски
Св. преподобни Йоан (наричан по народному Иван) Рилски Чудотворец е духовник и монах. Считан е за най-великия български светец, небесен закрилник и покровител на българския народ. Той е патрон и основател на Рилския манастир и покровител на българските будители. Още приживе е наричан "земен ангел" и "небесен жител".
Кога е живял:
Светията е роден през 876 г. в заможно българско семейство в село Скрино, Кюстендилско. Живее по времето на трима владетели (св. княз Борис I-Михаил, цар Симеон I и цар Петър). Най-известен е по времето на последния. Цар Петър идва със свита в Рилския манастир и предлага на Йоан Рилски богати дарове, но отшелникът ги отказва. Той консултира владетеля за духовното развитие на нацията, без да вземе нищо от него.
Интересни факти:
Още в земния си живот Йоан Рилски извършва много чудеса и лекува както психични заболявания, така и физически недъзи. След смъртта му през 946 г. неговите мощи са положени в Рилския манастир, но след това са преместени в Средец (София). През 1183 г. унгарски войски превземат Средец и открадват мощите. 12 години по-късно цар Иван Асен II си връща останките на светеца и ги пренася тържествено в Търново. Триста години по-късно с разрешението на султан Мехмед II те са поставени на първоначалното си място в Рилския манастир.
Рилският манастир е средище на вярата повече от хиляда години
Манастир "Свети Йоан Рилски" или Рилски манастир е българска средновековна обител и е сред най-значимите културни паметници у нас, символ на страната. Включен е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра - недалеч от мястото на първоначалното му изграждане.
Комплексът е построен на мястото на стара постница през 927 - 941 г. от св. Йоан Рилски Чудотворец (според някои автори - от негови ученици) в Рила планина. В двора на днешната обител през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския ансамбъл. На върха й се намира параклисът "Свето Преображение" с ценни фрески от 30-те години на XIV век.
Цар Иван Шишман (1371 - 1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. т. нар. Рилска грамота, с която дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им.
Още през 1402 г. османското правителство нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520 - 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси. През 1469 г. с помощта на Мара Бранкович мощите на св. Йоан Рилски са пренесени обратно от Търново в Рилския манастир.
През 1778 г. манастирът "Св. Йоан Рилски" става жертва на пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816 - 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.
През 1961 г. комунистическата власт също прави опит да разтури манастира. Той е обявен за държавен музей и всякаква църковна дейност в него е прекратена. През 1968 монасите се завръщат, но притесненията над тях не престават. Рилската обител окончателно възстановява статута си на действащ манастир през 1991 г.