Свети Йоан Предтеча

Йоан Кръстител, известен и като Йоан Предтеча, е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието предсказва пришествието на месията (Христа).
Живял е отшелнически живот в пустинята. В исляма Йоан Кръстител е сред пророците, като обикновено е наричан с арабската форма на името му - Яхия.

Кога е живял?

Йоан Кръстител се ражда половин година преди Иисус Христос. Син е на свещеник Захария - от рода на Аарон, и праведната Елизавета - от рода Давидов. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му Закария в храма и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но е лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, който с жена му са измолили в горещи молитви.

Интересни факти:

Свети Йоан Предтеча е един от малкото младенци, оцелели във Витлеем след заповедта на цар Ирод всички момчета от града да бъдат избити. След като разбира, че в града се е родил месия, злодеят нарежда да се умъртвят всички деца от мъжки пол до 2 години. Църквата смята, че тогава са избити 14 хиляди младенци, но историци са на мнение, че не може в малкия Витлеем да е имало толкова много деца. Обратно - някои сирийски източници говорят за 64 хиляди умъртвени младенци във Витлеем, а католически хроники - за 144 хиляди.

Лопушанският манастир носи името на Йоан Предтеча

Лопушанският манастир е разположен в чипровския дял на Стара планина на 300 м надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста. Намира се между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958 г. с. Лопушна). Манастирът отстои на 21 км от Монтана и на 55 км западно от Враца.
На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван. През 1850-1853 г. дейността на Лопушанския манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило от Славиня, основоположник на Славинската строителна школа.
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си "Под игото".
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.