Света преподобомъченица Теодосия

Преподобна мъченица Теодосия Константинополска е християнска мъченица, загинала от ръцете на иконоборците.
През VIII век отстъпникът патриарх Атанасий се заема с пълното унищожаване на светите образи. Заповядано е и свалянето на чудотворната икона на Исус Христос от вратите на царския дворец, поставена там още от Константин Велики. Теодосия присъства на случката заедно с други почитателки на иконите (инокини) и се противопоставя, като бута стълбата, по която се качва войникът.

Кога е живяла:

Света Теодосия е родена през VII век в благочестиво семейство в Константинопол. Губи баща си на 7 години. Майка и я дава в манастир, за да продължи да бъде възпитавана и образована съгласно християнския морал. Тя решава да остане там и да пази своето девичество. Всички монахини в обителта са инокини и отказват да предадат светите изображения за унищожаване.

Интересни факти:

Теодосия не е арестувана веднага след като бута войника от стълбата. След това тя отива с иконите си при патриарха еретик Атанасий и започва люто да го укорява. След срещата тя е измъчвана в продължение на 8 дни, като накрая умира от изтезанията.

Иконоборството като израз на фундаментализъм

Иконоборството е религиозно-политическо течение в християнството през VIII и IХ век, противопоставящо се на ширещото се и добиващото прилики с идолопоклонничество преклонение пред икони и реликви, а също така на прекаленото им комерсиализиране. Терминът е възникнал в историографията през XVII век, за да илюстрира един от ранносредновековните епизоди на дебат във Византия, наричан икономахия. Иконоборството намира силна подкрепа у някои ромейски императори, опасяващи се от подронването на своята власт и прекомерното разрастване на монашеството и манастирите, които се превръщат в стопанска тежест на държавата и конкурент на нейната власт. Съпроводено е с остри политически борби и гонения срещу инакомислещите, особено монаси. Папите в Рим и европейските монарси начело с Карл Велики не поддържат ромейското иконоборство, с което започват все повече да личат идеологичните пукнатини между източното и западното християнство.
През 726 г. император Лъв III забранява иконопочитанието. Унищожени са хиляди икони, мозайки, стенописи и статуи. Официално иконоборството е признато от духовния клир на събор в 754 г. с поддръжката на император Константин V Копроним. На този събор иконопочитането е обявено за ерес, препоръчано е да се унищожават иконите и са започнати гонения на всички, които оспорват решението на събора. Константин V бързо заграбва манастирските земи, а монасите прогонва от държавата. Едва петдесет години по-късно, през 787 г., на Седмия вселенски събор в Никея, решенията на предишния събор се отменят. Голяма роля за това играе императрица Ирина, вдовица на Константин V Копроним, а следващите императори - Константин VI и Михаил I, са иконопочитатели.
След поражението на Михаил I във войната с българите, в 813 г. на престола се качва Лъв V Арменец, при когото иконоборството е възстановено на основа на решенията на събора от 754 г. По време на регентството и заповед на императрица Теодора патриархът Йоан VII е отстранен, а павликяните са подложени на унищожение. Новият патриарх Методий председателства в 843 г. Константинополския поместен събор, който одобрява отново решенията на Седмия вселенски събор и отлъчва иконоборците от църквата. Главен идеолог на иконопочитанието е Йоан Дамаскин. На 11 март 843 г. се въвежда празникът Неделя на православието (първа от Великия пост) за честване на иконопочитанието.