Атанас Теодоров е първият съдебен лекар
С делото си е един от "строителите" на българското здравеопазване
Успява да спре холерата през Първата световна война
Работата на съдебния лекар е ключова за разкриването на всяко престъпление.
Преди малко повече от 100 години д-р Атанас Теодоров променя хода на историята, като става основоположник на съдебната медицина в България. Малко познат за широката аудитория, но изключителен човек с богат набор от познания, които предава на бъдещите поколения.
Не на шега на 1 април 1919 г. е основана Катедрата по съдебна медицина и деонтология към Медицински факултет в София. За неин първи ръководител е определен именно проф. д-р Атанас Стоянов Теодоров-Балан, който същата година е първият избран за редовен професор от Академичния съвет на Медицинския факултет към Софийски университет "Св. Климент Охридски".
Теодоров заема видно място сред най-изтъкнатите лекари, създатели на българското здравеопазване и медицина. Той е пионер в българската съдебномедицинска наука и практика, основоположник на националната ни съдебномедицинска школа. За да има продължение на делото му, Теодоров става учител на първите съдебни медици и автор на първия учебник по съдебна медицина в България. Наистина впечатляващ визитка.
Но за да осъзнаем какъв път извървява професорът, трябва да се върнем назад в годините и да се запознаем по-отблизо с живота му.
Роден на 31 януари 1872 година в Болград (днешна Украйна) в семейството на бесарабски българи, съдбата отрежда да е част от едно наистина впечатляващо семейство (виж карето).
Гимназиалните му години преминават в София, но най-сериозната основа за бъдещето получава по време на обучението си по медицина в австрийската столица Виена. Следва период на завръщане в България, където работи като околийски лекар в Ихтиман, Павликени и Пазарджик. Но тясна се оказва тази длъжност за огромния капацитет и страст за наука на забравения български гений.
По инициатива на тогавашния директор на Гражданската санитарна дирекция д-р М. Русев през 1904 г. е изпратен да специализира съдебна медицина във Виена при известния проф. Александър Колиско. По това време тамошната съдебномедицинска школа е една от най-реномираните не само в Европа, но и в света. В Австрия д-р Теодоров получава подготовка по патологична хистология и серология при проф. А. Палтауф, а след това в Бърно (Чехия) трупа знания при проф. К. Щернберг. Сериозните му медицински умения биват обогатени допълнително при изявените австрийски професори А. Колискои и А. Хаберда.
Теодоров за втори път се завръща в България, като този път вече е готов за наистина големи дела. През 1907 г. създава Съдебномедицинското отделение към Бактериологичния институт в София, който е към Александровската болница.
Ученият въвежда метода на преципитореакцията за съдебномедицински цели и сам произвежда преципитините - антитела, които при взаимодействието си с антигена предизвикват преципитация (коагулация на белтъчините и след това утаяване под формата на парцалчета). Една от задачите на съдебната медицина е да установи причината за смъртта посредством оглед на трупа на мястото на произшествието или престъплението, както и извършване на аутопсия. Други дейности включват ДНК анализ, изследване и съпоставяне на отпечатъци от пръсти, зъбни отпечатъци и изучаване ефекта на наркотици, алкохол и отрови върху човешкото тяло.
Пет години по-късно Теодоров вече е назначен за помощник-началник на Бактериологичния институт. По това време професорът постига едни от най-значимите си постижения. Има принос за бактериологичния контрол над питейните води по време на Първата световна война и в борбата за овладяване и прекратяване на епидемията от холера, разразила се през военните години в Созопол, Пазарджик, Варна,
Карнобат. Наследникът на бесарабски българи става основна фигура в изграждащото се българско здравеопазване и един от първоучителите по медицина в България.
От 1912 до 1921 г. Теодоров е член на Висшия медицински съвет, а през последната година е избран и за негов председател. Горещ поддръжник на идеята за откриване на Медицински факултет в София, докторът участва във всички етапи от подготовката и реализирането на тази идея.
Изграждането на материалната база на катедрата среща големи затруднения и струва много усилия на нейния създател. През 1921 г. Катедрата по съдебна медицина получава две малки стаи в пристроеното здание на аптечния склад, където е обособена и първата голяма аудитория на факултета (т.нар. обща аудитория). Изследванията на веществени доказателства се извършват в Бактериологичния институт, а аутопсиите - в секционната зала на Александровска болница, която е обща с тази на Института по патологична анатомия.
Професорът се пенсионира през 1939 г., но само на документи. Продължава да работи дори през Втората световна война. Заради опасната ситуация катедрата е евакуирана извън София, но ученият не бяга и помага на единствената останала в София асистентка - д-р Р. Василева. През социализма Теодоров чете лекции по съдебна медицина дори когато вече е на 73-годишна възраст. Затова и не е изненадващо, че през 1952 г. е удостоен с Димитровска награда първа степен. Това е най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. Наречена е на комунистическия лидер и министър-председател на България (1946-1949) Георги Димитров. Наградата има първа, втора и трета степен с медал и парична премия от 3000 до 6000 лв. (до към 24 месечни тогавашни заплати).
Четири години по-късно издъхна на 83-годишна възраст, но остава безсмъртен чрез учениците, на които е предал знанията си.
Братята му са академик, генерал, кмет и инженер
Велики личности са и братята на Атанас Теодоров, като всеки от тях има значимо присъствие в българската история.
Георги Тодоров е опълченец и генерал от пехотата, който участва в цели 5 войни. По време на Руско-турската война участва в Българското опълчение като доброволец. При избухването на Сръбско-българската война е назначен за командир на запасната дружина на Четвърти пехотен плевенски полк, а скоро след това става началник на Летящия отряд в района между Видин и Кула. По време на Балканската война е командир на Седма пехотна рилска дивизия при нейното настъпление към Солун. По време на Междусъюзническата война неговата дивизия се сражава при Калиманци. През Първата световна война е командир на II българска армия, която настъпва в Македония.
Александър Теодоров-Балан е езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките. Той е първият ректор на Софийския университет. Научното му наследство се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език.
Мартин Тодоров е кмет на София от 8 юли 1905 г. до 21 март 1908 г. През този период е построен нов водопровод от Бояна, част от централните улици са павирани с известните жълти павета, построена е сградата на Народния театър "Иван Вазов" и започва строителството на Централната баня, Халите и други обществени сгради.
Михаил Балански е инженер, един от основателите на топлофикацията в България. Проектира и осъществява контрол на отоплителните инсталации в едни от най-важните сгради в столицата (Двореца, Българската народна банка, Земеделската банка, Съдебната палата и други). През 20-те и 30-те години на XX век има принос в изграждането на железопътния парк на България като национален консултант при вноса на локомотиви, пътностроителна и друга едрогабаритна техника.